Съдържание Цялата книга на една страница

2. ТРЯБВА ДА ДАДЕМ ВРЕМЕ НА БОГА

Може би най-разпространеният и постоянен проблем, който може да се намери всред християните, е проблемът за забавения духовен напредък. Защо след години от изповедта, че сме християни, толкова много личности се намират не по-далеч от мястото, когато са повярвали отначало?

Някои биха се опитали да разрешат затруднението, отговаряйки точно, че такива личности никога не са били спасени и никога наистина не са били обърнати. Те са просто заблудени изповядали, които не са достигнали до истинско обръщение.

За малцина това може да бъде отговорът и ние бихме приели такова обяснение като окончателно, ако не знаехме, че заблуденият изповядал никога не оплаква липсата си на духовен ръст, но това прави истинският християнин, който е имал истинска опитност на обръщение и който е сигурен, че уповава именно в този миг на Христа за спасение. Безчислено много подобни повярвали са между разочарованите, които оплакват своя неуспех да напреднат в духовния живот.

Причините за забавения растеж са многобройни. Няма да бъде точно ако припишем това на една единствена погрешка. Все пак една от тях е така всеобща, че лесно може да е главната причина – неуспехът да дадем време за култивиране на познанието за Бога.

Изкушението да направим нашето отношение към Бога разсъдъчно, вместо лично, е много силно. Да повярваш за спасение през настоящото време е намалено до еднократен акт, който не изисква по-нататъшно внимание. Новоповярвалият осъзнава един извършен акт, а не един жив Спасител, който трябва да бъде следван и хвален.

Християнинът е силен или слаб според това колко задълбочено е култивирал познанието за Бога. Павел е всичко друго, но не защитник на „веднъж станалата“, автоматична християнска школа. Той посвети целия си живот на изкуството да познава Христа. „А още и вменявам всичкото, че е щета поради превъзходството на познаването на Христа Исуса, моя Господа, за Когото изгубих всичко и вменявам всичко за измет, само Христа да придобия… да позная Него и силата на Неговото възкресение и участието в Неговите страдания, съобразуван със смъртта Му… и тичам към целта за наградата на горното от Бога призвание в Христа Исуса“ (Филипяни 3:8, 10, 14).

Напредъкът в християнския живот е точно равен на растящото познание, което спечелваме чрез лична опитност за Триединния Бог. А такава опитност изисква цял живот, посветен на нея, и много време, прекарано в святата задача постоянно да опознаваме Бога. Бог може да бъде познат задоволително само след като Му посветим време. Без да го искаме, ние сме записали нашата голяма грешка, върху заглавията на нашите книги и в песните си. Пеем „Малък разговор с Исуса“ и наричаме нашата книга „Божията минута“, или нещо също толкова многозначително. Християнин, който се задоволява да даде на Бога своята „минута“ и да има „малък разговор с Исуса“, е същият, който изявява на евангелското богослужение плача си за закъснелия си духовен растеж и моли благовестителя да му посочи пътя за излизане от това затруднение.

Трябва добре да го възприемем: няма къс път към святостта. Дори кризите, които идват в духовния живот, са обикновено резултат от дълги периоди на размишление и молитвено вглъбяване. Когато чудото става все по-изумително, възможно е да дойде криза с революционни измерения. Но тази криза е свързана с предходящото. Това е внезапна, сладостна експлозия – пробив на водата, която е увеличила вътре налягането си така, че повече не можем да я задържим. Назад от всичко това е бавното изграждане и подготовка, идващо от очакването на Бога.

Хиляди смущаващи неща ни отклоняват от мислите за Бога, но ако сме мъдри, ще ги отблъснем от себе си и ще дадем място на Царя, намирайки време да Го приемем. Някои неща могат да бъдат пренебрегнати с малко загуба в духовния живот, но да се пренебрегне общението с Бога е да навредим на самите себе си и то там, където не можем да си го позволим. Бог ще откликне на усилията ни да Го познаем. Библията ни казва как – въпросът е до колко решително се заемаме със своята задача.

следваща глава 3. ЛЕСНО СЕ ЖИВЕЕ С БОГА