Съдържание Цялата книга на една страница

16. ХРИСТОС Е ОБРАЗЕЦЪТ

Религията вярно признава „течното състояние” на човешката природа. Тя приема, че човешкият характер „тече” и може да бъде отправян в предизбрани канали, водещи до желания край.

Ако човешката природа беше неподвижна (статична – б.пр.), религията веднага щеше да загуби по-голямата част от своето значение. Защото това, което повярвалите личности желаят най-много, е да бъдат променени, да бъдат превърнати от това, което са, в това, което желаят да бъдат.

Християнската вяра приема за доказано, че хората трябва и могат да бъдат променени и промяната е толкова цялостна, че стига до нравствено обръщение. Посланието на Христа досяга един човек с намерението да го промени, да го формова наново по друг образ и да направи от него нещо съвсем различно от това, което е бил преди. „Но преобразувайте се чрез обновяването на ума си” (Римляни 12:2) е наставлението, дадено на повярвалия човек от апостола.

Сега, след като се видя, че хората могат да бъдат променени и Божията сила в Евангелието може да ги промени, важният въпрос е, разбира се, в какъв образ следва да бъдат променени те? Кой или какво трябва да бъде модел за тях?

На този въпрос се дават много отговори. Уж християнската религиозна философия, толкова популярна днес, отговаря, че някъде в човешката природа имало „норма”, от която сме се отклонили в по-голяма или по-малка степен и в която следва да бъдем възстановени. Така религията е въвлечена да помага във възстановяването. Тя действува, „изправяйки” търсещата душа, най-напред по отношение на нея самата, а после и относно обществото. Всичко зависи от това дело на „изправяне”. Човешката природа – така гласи теорията – е в основата си права и добра, но е излязла извън релсите от световните сътресения, всред които е принудена да живее. Тя е била извратена от обкръжението, от лошото поучение и от различни вредни въздействия, започващи от времето на раждането й или по-рано.

Цялото зло на такъв тип религиозно мислене е възстановяването на човека по негов образ. Всичко, от което се нуждае, е да бъде отново направен по свое подобие, да стане „истинска личност”, свободна от извращаващите действия на предразсъдъците, страха и суеверието. Той започва от нещо добро, както предците му и сегашната му най-висша цел е да бъде възстановен, като повредена картина, така че ръката на твореца отново да може да бъде открита под патината и нечистотата на живота.

Всичко това звучи добре, но бедата е че идеята, която седи зад него, е изцяло лъжлива и всички религиозни надежди и сънища, които произтичат от нея, са и трябва да бъдат без основание.

Посланието на Новия Завет е пряко противоположно на това. Хората не са в добро състояние, като се изключат дребни отклонения. Те са погинали, вътрешно погинали, погинали нравствено и духовно. Това отначало беше постоянното християнско свидетелство и човешката история показа колко вярно е то. У нас не съществува нищо, което да служи за модел на новия човек. Верността към самите нас, дори към по-добрата част от нас, може да доведе само до окончателна трагедия. „Сърцето е измамливо повече от всичко и твърде разтленно” (Еремия 17:9). Самото то трябва да има помощ отвън, от нещо над себе си, ако иска да избегне притеглянето на собствената си греховна природа. Тази помощ се намира в Евангелието в пълна и достатъчна мярка.

Евангелието не само снабдява с преобразяваща сила за формоване отново на човешкото сърце, то има предвид също така модел, според който новият живот трябва да се изработи, и този модел е самият Христос. Христос е Бог, действащ като Бог в низшите одеяния на човешката плът. Но Той е също и Човек и така става съвършеният модел, според Който изкупената човешка природа следва да бъде променена.

Началото на това преобразяване, което променя природата на повярвалия човек от образа на греха в Божий образ, се намира в обръщението, където човек е направен съучастник на божествената природа. Чрез възстановяване и освещение, чрез вяра и молитва, чрез страдание и наказание, чрез Словото и Духа делото продължава, докато Божията мечта се реализира в християнското сърце. Всичко, което Бог върши в Своите изкупени чада, има като дългосрочна цел окончателното възстановяване на божествения образ в човешката природа. Всичко гледа напред към осъществяването.

Междувременно самият християнин трябва да действува заедно с Бога, за да постигне великата промяна. Павел ни казва как: „А ние всички, като гледаме славата на Господа с открито лице както в огледало, преобразяваме се в същия образ от слава в слава, както от Духа Господен.” (II Коринтяни 3:18).