ПРЕДГОВОР
В един от онези светли моменти когато подготвяхме тази книга, ние обсъждахме идеята да я наречем „Не просто още една книга за това как да изучаваме Библията“. Надделя мъдростта и заглавието изгуби от това. Всъщност едно такова заглавие като че ли по-добре би отразило бързината, с която тази книга бе написана.
Има изобилие от книги за това как да изучаваме Библията. Някои са добри, други – не чак толкова. Има и няколко, написани дори от учащи се. В някои от тези книги са разгледани различни подходи по въпросите, които се използват при изучаване на Писанието; други имат претенции да служат за базови примери в херменевтиката (науката за тълкуването) за вярващите. Всички те обикновено съдържат една дълга глава от основни правила (правила, които се прилагат към библейските текстове) и още една глава от по-специални правила (правила, които важат за някои по-специални проблеми: пророкуване, типология, изразни способи и др.)
Като книга „за пример“ ние препоръчваме „Познаване на Писанието“ от P. К. Спроул (Inter Varsity). „По-тежка“ и трудна за четене, но изключително полезна книга от същия вид е „Тълкуване на Библията“ от Беркли Майкълсън (Eerdmans). Най-близка до нашата книга е „За по-добро изучаване на Библията“ от Беркли и Алвера Майкълсън (Regal).
Но ние се надяваме, че това е „не просто още една книга“. Ние се постарахме да направим тази книга оригинална в няколко аспекта.
1. Както може да се види от беглия поглед на съдържанието на книгата, основният подход е в разбирането на различията между отделните жанрове, които изграждат Библията. Въпреки че става дума и за други подходи, този основен подход контролираше всичко, което е направено. Ние твърдим, че съществува съществена разлика между един Псалм от една страна и едно послание от друга. Нашата цел е да помогнем на читателя да чете и изучава псалмите като поеми, а посланията – като писма. Надяваме се да покажем, че тези разлики са много съществени и следва да се отразят както на начина, по който се четат, така и на разбирането на тяхното послание към днешния ден.
2. Въпреки че в цялата книга ние непрекъснато даваме насоки за изучаване на всеки жанр в Писанието, ние адекватно засягаме и въпроса за „творческото четене“ на Писанието – тъй като това е най-доброто, което правят повечето от нас. Всеки, който е опитвал, например, да съпостави Левит, Еремия или Притчи с I Царе или Деяния, знае добре, че има много различия. Човек може да затъне в затруднения, четейки Левит, а кой не е изпитвал разочарование от това, че е свършил да чете Исая или Еремия, а не е разбрал какъв е „сюжета“. Обратно, I Царе и Деяния се четат лесно. Ние се надяваме да помогнем на читателя да оцени тези различия по такъв начин, че да започне по-творчески и полезно да чете не повествователните части на Библията.
3. Че човек не се нуждае от специално семинарно образование за да разбира Библията. Това е истина и ние вярваме в това от цялото си сърце. Но обръщаме внимание и на скритите (понякога) места, за разбирането на които семинарното образование и следователно семинарните професори са необходими. Дръзваме да мислим, че даже експертите може би имат нещо за казване.
Нещо повече, оказа се че тези двама семинарни професори са също и вярващи, които си мислят, че трябва да спазват библейските текстове, а не само да ги четат или изучават. Това ни принуди на първо място да станем ученици. Имахме огромно желание да разберем възможно най-внимателно и пълно кое е онова нещо, което трябва да знаем за Бог и Неговата воля през XX век.
Тези двама семинарни професори също така редовно проповядват и преподават Словото в различни църковни формации. Ние сме призвани да бъдем не само ученици, но и да се борим срещу някои приложения на Библията, което и ни води до четвъртия аспект.
4. Голямата бързина, с която се роди тази книга, се дължи на херменевтиката; ние я написахме специално за да помогнем на вярващите по въпросите за приложенията. Много от спешните за решаване проблеми в днешните църкви касаят най-вече борбата с умножаващите се херменевтични различия – при придвижването от „тогава и там“ към „сега и тук“ в нашия собствен живот. Но това също означава и умножаване на различията между учащ се и обикновен вярващ. Основното за един учащ се е какво е значението на текста в контекста на тогавашното време. Вярващите студенти настояват на това да се интересуваме и от двете. Четенето на Библията с очи само върху значението за нас може да ни доведе до безсмислици, а също и до непредвидими грешки – поради липсата на контрол. За щастие повечето от вярващите са благословени да притежават най-важната от всички херменевтични способности – здравия разум.
От друга страна нищо не може да бъде толкова сухо и безжизнено за една църква както превръщането на процеса на изучаване на Библията в чисто академично упражнение по история. Въпреки че Словото е представено в един конкретен исторически контекст, Неговата уникалност е в това, че бидейки едно историческо и условно Слово, То е едно вечно живо Слово.
Следователно, нашите усилия са съсредоточени и в двете посоки. Вярващият студент настоява на това, че библейските текстове означават преди всичко това, което са означавали тогава. Ние вярваме, че Божието Слово за нас днес означава преди всичко точно това, което е означавало и за тях. Следователно ние имаме две задачи: първо да открием първоначалното значение на текстовете; тази задача ние наричаме екзегетика. Второ, ние трябва да се научим да намираме значението на същите текстове в разнообразието от нови или различни контексти за нашето време; ние наричаме тази задача херменевтика. В своето класическо използване терминът „херменевтика“ покрива и двете задачи, но в тази книга ние постоянно ще го използваме само в неговото по-тясно значение. Главна цел на изучаването на Библията е доброто решаване на двете задачи.
И така в глава 3 до 13, които разглеждат десет различни литературни жанра, ние обръщаме внимание и на двете необходимости. Тъй като екзегетиката е винаги първата задача, ние отделихме достатъчно време за да поставим ударение върху уникалността на всеки от жанровете. Какво е това библейски Псалм? Кои са видовете му? Как всичко това влияе върху нашето разбиране? Ние също обръщаме внимание и на това как различните псалми функционират като Слово на Бога. Какво Бог се опитва да ни каже? Какво трябва да научим и как да го изпълняваме? Тук ние избягвахме да даваме правила. Това, което предлагаме е ръководство, предложения, помощ.
Признаваме, че първата задача – екзегетика – често се разглежда като материя само за експертите. От пръв поглед това е така. Но не е нужно да сте експерти, за да научите добре основните правила на екзегетиката. Тайната е в това да се научите да поставяте правилни въпроси в текста. Ние се надяваме да ръководим читателя в правилното поставяне на въпроси към всеки от библейските жанрове. Ще дойде време, когато читателят накрая ще поиска да се консултира с експерти. Ще ви дадем и някои практични наставления във връзка с това.
Всеки автор е отговорен за главите, които са в неговата област на специализация. Професор Фи е написал главите от 1 до 4, от 6 до 8 и глава 13. Професор Стюарт е написал глава 5 и от 9 до 12. Въпреки че всеки автор има значителен принос в другите глави и въпреки, че ние решихме книгата да бъде плод на общи усилия, внимателният читател ще забележи, че всеки автор си има свой собствен стил и начин на представяне. Специална благодарност искаме да отправим към някои приятели и семейства, които прочетоха някои от главите и ни дадоха полезен съвет: Франк Де Ремер, Бил Джаксън, Джуди Пийс и Модийн, Шерит, Крейг и Брайън Фи. Специална благодарност отправяме и към нашите секретари Кери Пауел и Холи Грийнинт, за отпечатването, както на черновите, така и на последното копие.
Използвайки думите на детето, което е накарало Августин да прочете пасаж от Римляни, като по този начин го обърнало към вярата, ние също казваме: „Tolle lege“, „Вземи и чети“. Библията е Божието вечно Слово. Чети Го, разбирай Го, спазвай Го!
На нас ни бе разрешено от Baker Book House, Мичиган, да използваме материали в глава 3, 4 и 6, които са излизали по-рано под една или друга форма в „Херменевтиката и здравия разум: Изследователско есе върху херменевтиката и посланията“, „Безпогрешността и здравия разум“ от Д. Р. Майкълс и P. Р. Никол, 1980, стр. 161-186 и „Херменевтиката и историческия прецедент – главен проблем в Петдесятната херменевтика“ в „Перспективи на новото Петдесятно Християнство“ от Р. П. Спитлер, 1976.