Глава 7 – ДУХЪТ КАТО СИЛА

“Но ще получите сила, когато Святият Дух дойде върху вас…“ (Деяния 1:8)

 

Някои добри християни са изтълкували неправилно този текст и са приели, че Христос е казал на учениците Си, че ще приемат Святия Дух и сила; че силата ще последва идването на Духа. Съвсем разбираемо е, че повърхностното четене на текста от Кинг Джеймс ще ни доведе до този извод. Истината обаче е, че учението на Христос не беше за това, че Святия Дух ще дойде като сила; силата и Духът са едно и също.

Майчиният ни език е хубав и лесен, но може да бъде също така сложен и измамен. Затова трябва да го използваме внимателно ако искаме да избегнем да създаваме и получаваме грешни впечатления посредством него. Това се отнася най-вече когато говорим за Бога, защото Той е свят, както никой и нищо друго във вселената, създадена от Него. Съществува постоянна опасност да се заблудим когато мислим и говорим за Него. Пример за това са думите “силата на Бог”. Опасността е в това, че ние мислим за “силата” като за нещо, принадлежащо на Бога, също както мускулната енергия принадлежи на човека; като за нещо, което Той “има” и което може да бъде отделено от Него и така да продължи да съществува от само себе си. Трябва да помним, че “качествата” не са съставни части на божеството, нито елементи, от които Бог е направен. Един бог, който може да бъде сътворен, изобщо не би могъл да бъде Бог, а ще бъде дело на нещо или някой, по-големи от него, достатъчно големи за да го създадат. Тогава ще имаме един изкуствен бог, направен от парчета, които наричаме негови “качества”, а истинският Бог ще бъде съвсем друго същество; Един, Който действително е над всяка мисъл и разбиране.

Библията и християнската теология учат, че Бог е такъв, какъвто е – неразделно и неделимо единство. От Него нищо не може да бъде взето и към Него нищо не може да бъде прибавено. Например милостта, неизменяемостта, вечността, това са само имена, с които сме нарекли нещо, което Бог е обявил, че е вярно за самия Него. Трябва да разберем, че в Библията всички изрази “на Бога” означават не това, което Бог има, а това, което Бог представлява като неразделно и неделимо единство. Дори думата “естество”, когато се отнася за Бога, е единствено за наше удобство и не описва точно истината за тайнствения Бог. Бог е казал: “Аз съм Който съм” (Изход 3:14). Ние само можем да повтаряме със страхопочитание: “О Боже, Ти си!”

Преди да се възнесе, нашият Бог каза на учениците Си: “Останете в града, докато получите тази сила от горе.” (Лука 24:49б) Думата “докато” е понятие за време; тя показва момент, по отношение на който всичко друго се случва преди или след. Преживяването на учениците може да бъде изложено така: до този момент те не са били получили още силата; в момента я получават, след това вече са я получили. Това е простият исторически факт. Сила дойде върху Църквата; такава сила, каквато никога преди не е била освобождавана в човешката природа (само с едно изключение – онова мощно помазание, което дойде върху Исус при водите на река Йордан). Тази сила, все още действаща в Църквата, я направи способна да съществува вече почти 20 века, въпреки че през цялото това време тя си остана изключително неизвестна малка група сред народите. И винаги беше заобиколена от врагове, които биха били щастливи да сложат край на съществуването й ако можеха. “Ще получите сила”. С тези думи нашият Господ събуди очакването на учениците за идването на свръхестествено могъщество, непознато за тях, което щеше да дойде върху тях от друг свят.

Тук е разделителната линия между християнството от една страна и окултизма заедно с всички други древни или съвременни източни култове. Те са основани на едни и същи идеи и се различават само в незначителни детайли. Всеки култ има собствени специфични изразни средства и очевидно всички си съперничат кой от тях да бъде по-тайнствен, неясен, неопределен. Всеки от тях съветва: “Настрой се на вълната на безкрайното”, “Събуди гиганта в себе си”, “Развий скрития си потенциал” или “Научи се да мислиш креативно”. Всичко това може да съдържа някакви нетрайни ценности, служещи за психологическа подкрепа, но получените резултати не са постоянни, защото в най-добрия случай изграждат надеждите си върху падналата човешка същност и не познават нахлуването от горе. Каквото и да кажем в негова полза, в него със сигурност няма нищо християнско.

Християнството не разчита на каквато и да е помощ от човешка сила, а предлага сила, която е само от Бога. Тя идва върху лишените от собствена сила хора като нежно, но нетърпящо съпротива нашествие от друг свят, носейки морална мощ, безкрайно по-голяма от която и да е човешка сила. Тази сила е достатъчна; тя няма нужда от помощ, от спомагателен източник на духовна енергия, защото Святият Дух идва там, където се намира слабостта, за да достави сила и благодат за посрещане на моралните нужди. Когато на това мощно снабдяване се противопостави така нареченото “етично християнство”, разбираме че то всъщност въобще не е християнство. То е инфантилно подражаване на “идеалите” на Христос, жалко усилие да се прокара учението на проповедта на планината. То е религиозна детска игра, а не вярата на Христос и Новия Завет.

“Ще получите сила” – това е единствено по рода си божествено откровение, предаване на свръхестествена енергия, променящо всяка област в живота на вярващия и оставащо с него завинаги. Това не е физическа сила, нито дори умствена, обаче тя може да докосне едновременно и ума, и тялото с полезната работа, която върши. Това е и сила, различна от природните сили – от лунното притегляне, което създава вълните, от гневната светкавица, която разцепва огромния дъб по време на буря. Тази сила на Бога действа на друго ниво, предизвиква промяна в друга област на необятното Му творение. Тя е духовна сила и това всъщност е самия Бог. Тази сила е Неговата способност да постига духовни и морални цели. Нейният дълготраен резултат е постигането на богоподобен характер у мъжете и жените, които някога са били изцяло зли по природа и по избор.

Как действа тази сила? В най-чистия си вид тя е приложена от Божия Дух направо в човешкия дух. Борецът постига целта си като упражнява натиск с тялото си върху тялото на своя противник; учителят – чрез натиска на идеите върху ума на ученика; моралистът – чрез натиска на дълга върху съзнанието на последователя. Така Святият Дух извършва благословеното си дело чрез пряк контакт с човешкия дух.

Няма да бъда точен ако кажа, че божията сила се преживява винаги без помощта на посредник, защото ако Духът иска така, Той може да използва други средства както Исус използваше плюнка за да излекува слепия човек. Силата обаче винаги е по-важна и по-висша от средствата. Дори когато Духът може да използва подходящи средства за да благослови вярващия, Той няма нужда от тях, защото в най-добрия случай те са временна проява на милост заради нашето невежество и неверие. Там, където присъства напълно достатъчната сила, ще бъдат добри почти всички средства, но ако тя отсъства, нищо на този свят не може да осигури желаната цел. Духът на Бога може да използва песен, проповед, добро дело, текст или величието и мистерията на природата, но завършващото дело винаги ще бъде на натиска, който живеещият в човека Дух оказва върху сърцето.

В светлината на това можем да видим колко празна и лишена от смисъл е обикновената църковна служба днес. На лице са всички средства; единствената зловеща слабост е отсъствието на силата на Духа. Присъства някаква форма на религиозност, която често е усъвършенствана до триумф на естетичното. Музика и поезия, изкуство и реторика, символично облекло и тържествени тонове се обединяват, за да замаят ума на поклонника. Много често свръхестественото вдъхновение липсва. Силата от небето нито е позната, нито е желана от пастора и хората. Това е повече от трагично, защото се случва в областта на религията и са замесени вечните съдби на хората.

Отсъствието на Духа очертава неясното усещане за призрачност, в която почти навсякъде е обвита днешната религия. В обикновеното църковно богослужение най-реалното нещо е покритата със сянка нереалност на всичко, което се случва; поклонникът е спрял да разсъждава и се намира в състояние на замечтано вцепенение; той чува думи, но не ги запомня, не може да ги свърже с нищо в собствения си живот; живее със съзнанието, че е навлязъл в някакъв полу-свят. Умът му се предава на приятно или не дотам приятно настроение, което преминава с благословението и не оставя никаква следа. Това не променя нищо в ежедневния му живот. Той не чувства сила, присъствие, духовна реалност; в него няма нищо, което да съответства на това, което е чул от амвона или е изпял в химните.

Едно от значенията на думата “сила” е “способност да извършиш”. Точно в това е чудото на извършената от Духа работа в църквата и в сърцата на християните – Неговата несъмнена способност да направи духовните неща действителни и разбираеми за душата. Тази сила може да стигне право до целта с проникваща прямота; може да се разпростре в ума като безкрайно фино летливо вещество, осигуряващо изпълнението на поставените цели над и отвъд границите на ума. Нейната цел е действителността на небето и на земята. Тя не създава неща, които не съществуват, а разкрива такива, които вече са тук, но душата не ги познава. В настоящите си преживявания човек има усещането, че за първи път се намира в засиленото присъствие на Христос. Душата възприема Христос като действителна личност, която е пленително и интимно близка. Тогава всички останали духовни неща започват да стават явни за ума. Благодат, простителност, изчистване – всички те стават почти физически осезаеми. Молитвата губи безсмислието си и се превръща в сладък разговор с някой, който наистина присъства. Любов към Бога и към Неговите деца завладява душата. Чувстваме се по-близо до небето и в този момент земята и светът започват да ни изглеждат нереални. Ние вече познаваме същността им; разбира се, те са действителни, но за нас са като временни сценични декори, които скоро вече няма да съществуват. Светът, който ще дойде, придобива ясни очертания в умовете ни и започва да привлича нашия интерес и посвещение. Целят свят се променя в съответствие с новата действителност и тази промяна е завинаги. Може да има слаби колебания като при издигащите се и слизащи надолу криви на графиката, но установената посока е нагоре и няма отстъпление.

Това не е всичко, но аз ще ви дам ясна представа за значението на думата сила според Новия Завет и може би ще разберем на каква малка част от силата се наслаждаваме. Мисля, че това, от което божията Църква се нуждае най-много днес, е силата на Святия Дух.

По-добро обучение, по-добра организация, по-висококачествено екипиране, по-напредничави методи – всичко това е безполезно. Все едно да дадеш на пациента по-добър респиратор след като вече е умрял. Блага като тези никога не дават живот: “Само Духът дава живот” (Йоан 6:63). Добри неща като тези никога не носят сила. “Силата принадлежи на Бога.” (Псалм 62:11) Протестантството греши когато се опитва да победи само със средствата на “обединения фронт”. Най-важното нещо, от което се нуждаем, не е организационното единство, а силата. Надгробните камъни в гробището представляват обединен фронт, но са неми и безнадеждни и животът минава покрай тях.

Предполагам, че на моето обяснение няма да бъде обърнато сериозно внимание, но искам да внуша, че ние вярващите в Библията християни произнасяме забрана върху религиозната активност и поставяме ред в дома си, който подготвя идването на божествено откровение отгоре. Консервативното крило на църквата е толкова плътско, публичните служби в някои среди са толкова шокиращо непочтителни, религиозните вкусове в други кръгове са толкова унизителни, че нуждата от сила едва ли е била по-голяма в друго време, отколкото е сега. Вярвам, че ще имаме огромна полза ако обявим период на мълчание и себеизпитване, през който всеки от нас да претърси сърцето си и да издири условията за истинско кръщение със сила отгоре.

Можем да бъдем сигурни в едно: за наше съжаление няма друго лечение освен посещение или, по-точно, нашествие на сила отгоре. Само Духът може да ни покаже къде грешим и само Той може да предпише лечение. Единствено Духът може да ни спаси от вцепеняващата призрачност на лишеното от Духа християнство. Само Духът може да ни покаже Отец и Сина. Вътрешната работа на силата на Духа може да ни открие тържественото величие и пленителната тайнственост на триединния Бог.