Глава 10 – ИЗПЪЛНЕНИЯТ С ДУХА ЖИВОТ

“Изпълвайте се с Духа” (Ефесяни 5:18)

 

Това дали е възможно всеки вярващ да бъде изпълнен със Святия Дух едва ли трябва да е предмет на разискване сред християните. Все пак някои спорят, че Святият Дух не е за обикновените християни, а за служителите и мисионерите. Други държат на това, че мярката на Духа, получен от учениците на Петдесятница, е същата като при новорождението и всяка надежда за допълнително изпълване сред обръщението е просто измама. Съвсем малко хора изразяват вяла надежда, че някой ден може да бъдат изпълнени; други избягват темата, защото знаят съвсем малко по нея и ги е срам да я обсъждат.

Искам смело да потвърдя моето щастливо вярване, че Святият Дух може да се излее изобилно върху всеки християнин в мярка, много по-голяма от получената при обръщението. Бих казал дори далеч отвъд това, което получават обикновените християни в правоверните църкви днес. Важно е да разберем правилно това, защото докато съмненията ни не бъдат премахнати, вярата е невъзможна. Бог няма да изненада съмняващото се сърце с изливане на Святия Дух.

За да премахнете съмненията и уверено да очаквате изпълването, препоръчвам благоговейно да изучавате Божието Слово в Новия Завет. Ако внимателното и смирено изследване на казаното от Исус и Неговите апостоли не ни доведе до увереността, че можем да бъдем изпълнени със Святия Дух сега, не виждам смисъл да търсим обяснение другаде. Няма значение какво е казал този или онзи религиозен учител за или против дадено предположение. Ако учението не е преподадено в Писанията, то не може да бъде подкрепено с какъвто и да е довод и всяко увещание, че ще бъдем изпълнени с Духа, е без значение.

Тук няма да дам аргументи, за да подкрепя тезата си. Нека съмняващият се сам да проучи доказателствата и ако в Новия Завет не намери основание, че може да бъде изпълнен с Духа, да затвори тази книга и да си спести усилията да чете по-нататък. Това, което ще кажа, е адресирано към мъже и жени, които са превъзмогнали съмненията си и са уверени, че когато изпълнят изискванията, наистина ще бъдат изпълнени със Святия Дух.

Преди човек да бъде изпълнен с Духа, трябва да е сигурен, че го иска. Нека приеме това сериозно. Мнозина християни искат, но желанието им е някак неясно и романтично и всъщност трудно може да бъде наречено желание. Те не са добре осведомени какво ще им струва ако бъде осъществено.

Нека да си представим че говорим с някой нетърпелив, съмняващ се млад християнин, който ни е потърсил за да научи какво представлява изпълненият с Духа живот. Възможно най-нежно, предвид остротата на въпросите, ще се наложи да изследваме душата му: “Сигурен ли си, че искаш да бъдеш изпълнен с Духа, Който, въпреки че е пълен с любов като Исус, ще поиска да бъде господар на живота ти? Искаш ли да разрешиш твоята личност да бъде завладяна от някой друг, дори това да е самият Божи Дух? Ако Духът поеме отговорност за живота ти, Той ще очаква безпрекословно подчинение във всичко. Няма да търпи греховете, предизвикани от егото ти, въпреки че повечето християни ги позволяват и извиняват. Имам предвид самолюбието, самосъжалението, себичността, самоувереността, себеправедността, себевъзвеличаването и самозащитата. Ще разбереш, че Духът се противопоставя остро на лесните пътища на света и на смесените множества, които се движат около църквата без да са новородени. Той ще те ревнува за твое добро. Ще ти отнеме възможността да управляваш сам живота си, ще си запази правото да те подлага на изпитания, да те наказва за доброто на душата ти. Ще те лиши от удоволствията, граничещи със света, на които се радват други християни и които за теб са извор на пречистено зло. През цялото това време ще те обгръща с такава голяма, мощна, всеобхватна и удивителна любов, че всичките ти загуби ще изглеждат като победи, а малките ти болки като удоволствия. Все пак плътта ще хленчи под игото Му и ще негодува срещу Него, сякаш товарът е прекалено тежък за носене. Ще ти бъде разрешено да се радваш на славното предимство да страдаш, за да “допълниш в плътта си това, което остава от страданията на Христос заради Неговото тяло, което е църквата” (Колосяни 1:24). Сега, при тези условия, все още ли искаш да бъдеш изпълнен със Святия Дух?”

Ако това ви се струва прекалено сурово, нека си припомним, че пътят на кръста никога не е бил лесен. Светлината и очарованието, които придружават обичайните религиозни движения, са така лъжливи, както и сиянието на крилете на ангела на мрака, когато за кратко се превръща в светъл ангел. Тези, които се срамуват и се страхуват да покажат същността на кръста, нямат извинение. Техният страх може да доведе единствено до разочарование и нещастие.

Преди да стане възможно да бъдем изпълнени с Духа, е необходимо желанието ни за изпълване да стане всепоглъщащо. В този момент то трябва да бъде най-важното нещо в живота ни – остро и натрапчиво, за да може да изтласка всички други желания. Степента на изпълване в живота на всеки човек е в съвършено съответствие със силата на желанието. Имаме от Бога толкова, колкото в действителност искаме. Теологията на самодоволството, широко приета сред евангелските християни днес, е голяма пречка за изпълнения с Духа живот. От нейна гледна точка силното желание е свидетелство за неверие и доказателство за непознаване на Писанията. Самото Божие Слово, както и фактът, че поддръжниците на тази теология не успяват да се осветят истински, са достатъчни да я опровергаят.

Съмнявам се че някога някой, който първо не е преминал през период на дълбоко безпокойство и вътрешно вълнение, е получавал Божественото откровение, за което става въпрос. Религиозното задоволство винаги е враг на духовния живот. Биографиите на светиите учат, че пътят към духовно величие минава през много страдания и вътрешни болки. Фразата “пътят на кръста”, въпреки че е използвана в някои кръгове за означаване на нещо много хубаво и приятно, за истинския християнин все още е това, което винаги е означавала – път на отхвърляне и загуба. Кръстът, както и бесилката, никога не са били приятни места.

Християнинът, който търси по-добри неща и за свой ужас е изпаднал в пълно отчаяние, не трябва да губи смелост. Отчаянието е добър приятел когато е придружено с вяра, защото унищожава един от най-мощните грехове на сърцето и приготвя душата за служението на Утешителя. Усещане за пълна празнота, разочарование и мрак (ако сме внимателни за това, което се случва), може да бъде сянката в долината на сенките, която води към плодородните полета, лежащи отвъд. Ако не разберем правилно и се противопоставим на това Божие посещение, можем да изгубим всяко благословение, което любящият ни Небесен Баща е намислил за нас. Ако сътрудничим на Бог, Той ще ни отнеме естествените утехи, които дълго са ни служили за майка и кърмачка и ще ни постави там, където можем да получим утеха единствено от самия Утешител. Той ще махне онова лъжливо нещо, което китайците наричат “лице” и ще ни покаже колко болезнено малки сме в действителност. Когато свърши с нас ще знаем какво е имал предвид нашият Господ когато е казал: “Блажени бедните духом” (Матей 5:3).

Все пак бъдете сигурни, че Бог няма да ни изостави докато минаваме през това болезнено смиряване. Никога няма да ни остави, няма да се откаже от нас; няма да се разгневи или и да ни упрекне. Няма да наруши завета си и да промени това, което е изрекъл. Ще ни пази като зеницата на окото си и ще се грижи за нас като майка за децата си. Любовта Му няма да отпадне, дори когато ни води през изпитанието на саморазпъването, което е толкова реално и ужасно, че можем да го изразим единствено като извикаме: “Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил?” (Псалм 22:1; Матей 27:46; Марк 15:34).

Нека възприемаме правилно това учение. В това болезнено лишаване от егото не трябва да има дори далечна мисъл за човешка заслуга. “Тъмната нощ на душата” не познава дори един блед лъч от коварната светлина на себеправедността. Чрез страданието не печелим помазанието, за което копнеем. Опустошаването на душата не ни прави по-скъпи за Бога, нито ни осигурява допълнително благоразположение в Неговите очи. Целта на това разголващо преживяване е да ни изтръгне от нетрайните ни житейски грижи и желания и да ни издърпа отново към вечността. То служи за да изпразни земните ни съдове и да ни приготви за нахлуването на Святия Дух.

Изпълването с Духа изисква да жертваме всичко свое, да претърпим вътрешна смърт, да очистим къщата си от многовековното натрупване на Адамовата смет и да отворим всички стаи за небесния Гост.

Святият Дух е жива личност и трябва да се отнасяме към Него като към личност. Не трябва да мислим за него като за сляпа енергия или безлична сила. Той чува, вижда и чувства като всяка друга личност. Той говори и ни чува когато говорим. Можем да Му угодим, да Го наскърбим, да Го накараме да замълчи, както правим с всяка друга личност. Той ще отговори на плахото ни усилие да Го опознаем и дори ще ни пресрещне на средата на пътя.

Колкото и да е чудесно това кризисно изпитание на изпълване с Духа, трябва да помним, че то е само способ за постигане на нещо по-голямо – доживотното ходене в Духа, бидейки обитавани, водени, обучени и упълномощени от Неговата мощна Личност. Необходимо е да изпълним някои условия за да продължим да ходим в Духа. Те са достъпни за всички в Свещените Писания.

За ходим изпълнени с Духа, трябва например да живеем в Божието Слово както рибата живее в морето. Нямам предвид просто да изучаваме Библията или да преминем библейски курс. Искам да кажа, че трябва да “разсъждаваме нощ и ден” (Псалм 1:2) над свещеното Слово, да Го обичаме, да Му се наслаждаваме и да пируваме с Него всеки час, денем и нощем. Когато нещата от живота завладяват вниманието ни, можем чрез благословен умствен навик винаги да запазим Словото на истината в умовете си.

Тогава, ако искаме да угодим на обитаващия в нас Дух, трябва да бъдем напълно завладяни от Христос. Настоящата работа на Духа е да Го прославя и Той върши всичко в името на тази крайна цел. Трябва да направим мислите си чисто светилище за Неговото свято пребиваване. Той живее в ума ни и омърсените мисли са за Него така отвратителни, както мръсното бельо за един цар. Преди всичко, за да продължим да вярваме, независимо колко разколебани се чувстваме, вярата ни трябва да бъде жизнерадостна.

Обитаваният от Духа живот не е специално луксозно издание на християнството, на което се наслаждават малцина привилегировани, направени от по-висококачествена и по-чувствителна материя в сравнение с другите. По-скоро това е нормалното състояние на всеки изкупен човек, където и да се намира по света. Това е:
“тайната, която е била скрита за векове и поколения, а сега се откри на Неговите светии; на които Божията воля беше да яви какво е богатството на славата на тази тайна между езичниците, т. е. Христос между вас, надеждата на славата.” (Колосяни 1:26-27)

В един от най-сладките си и благоговейни химни, Фредерик Фейбър отправя тези добри думи към Святия Дух:

Ти, огромен океан от несъздадена любов,

треперя, чувствайки водите Ти

в душата ми да се разливат.

Ти си море безбрежно и безкрайно,

море, което се събира

в теснотата на сърцето ми.

 

***
*