Достатъчно добър ли съм?
„А надеждата никога не посрамва, защото Божията любов е изляна в сърцата ни чрез дадения ни Святи Дух. Понеже когато ние бяхме още немощни (безсилни да помогнем сами на себе си), в определеното време Христос умря за (вместо) нечестивите. Защото едва ли ще се намери някой да умре за праведен човек; при все, че е възможно да дръзне някой да умре за добрия (за любящия и щедър благодетел). Но Бог препоръчва (показва и ясно доказва) Своята любов към нас в това, че когато още бяхме грешници, Христос (Месия, Помазаният) умря за нас. Затова много повече сега, като се оправдахме (оневинихме, навлязохме в правилно взаимоотношение с Бога) чрез кръвта на Христос, (със сигурност) ще се избавим от Божия гняв чрез Него. Защото ако сме неприятели с Бога, бяхме примирени с Него чрез смъртта на Сина Му, колко повече (със сигурност) сега, когато сме примирени с Него, ще се избавим (ежедневно ще бъдем опазвани от властта на греха) чрез Неговия (възкресенски) живот!” (Римляни 5:5-10), с пояснителни добавки (в скоби).
Много от нас са способни да приемат, че Бог ни обича, стига да не допускаме грешки. Повечето хора не се харесват и затова заключват, че и Бог не може да е впечатлен от тях. Библията казва в Псалм 8:4 „Какво е човек, за да го помниш?” Ние сме Божието творение и Той ни обича, защото ни обича. Защото Той е любов (Йоан 4:16). Бог те обича и ти си специален. Това ще рече, че ти си отличителен и уникален. От теб не се очаква да станеш като мен, както и от мен не се очаква да стана като теб. Бихме били нещастни, ако се опитвахме да приличаме на някой друг. Единственото, което бихме постигнали при подобно подражаване, е да предоставим възможност на дявола да ни натяква, че не сме достатъчно добри. Хубавото при Бог е, че ти не трябва да си „достатъчно добър”. Да не би Исус да е умрял за теб, защото си бил толкова добър и чудесен, или Той е умрял за теб, защото те обича? Библията говори, че ако Той те е възлюбил достатъчно, за да умре за теб, то колко повече те обича Той сега, когато си оправдан чрез Неговата кръв? (Римл. 5:8-9). Той те обича достатъчно, за да покрие твоите ежедневни грешки. Обича те достатъчно, за да те преведе през този ден в сила и победа.
Един ден Бог ми даде пример за това как Той вижда нашите грешки и недостатъци. Представете си едно малко момиче, на около три или четири годинки, което непрекъснато наблюдава майка си, докато тя върши домакинската работа. То обича майка си толкова много, че взема малка кофичка с вода и гъба, застава до цветното стъкло на входната врата и започва да го „почиства”. След това взема хартиени кърпи и с тях подсушава стъклото. Разбира се, цялото стъкло е замазано и е в сапунени ивици. Забелязвайки творението му, ти също така осъзнаваш, че детето е използвало гъбата за миене на чини и в този момент кипваш. Точно тогава то се приближава и със сладко гласче заявява: „Мамо, мамо, измих прозорчето вместо теб. Доста добра работа свърших. Обичам те, мамо!” Една любяща майка би казала: „Чудесно си се справила! Благодаря ти, че ми помогна!” После, когато вниманието на детето е ангажирано с нещо друго, тя ще почисти замазаното стъкло, а по-късно ще насърчи детето да не го прави отново. Бог ми показа, че точно това е което и Той прави с нас – винаги оправя бъркотията, която сме създали. Ако ти правиш най-доброто, на което си способен, това е което Бог очаква от теб. Той няма очаквания да направиш нещо, на което не си способен. Той може да те промени, ако си готов да Му кажеш: „Ти си прав, Боже, аз наистина сгреших. Опитах сам, но не мога да се променя.” Тогава ще се намеси и Той, тъй като без Неговата помощ ти не можеш да се направиш по-добър.
„Защото Този, Когото Бог е пратил, говори Божиите думи (провъзгласява Божието лично послание), понеже Той не Му дава Духа с мярка (или с въздържане, но безграничен е дарът на Святия Дух от Бога). Отец обича Сина и е предал (поверил, дал) всичко в Неговата ръка.” (Йоан 3:34-35).
Един ден, докато изучавах Словото и размишлявах върху този стих, аз започнах да плача от радост, защото осъзнах, че Бог не ни дава Духа Си с мярка. Той не ни дава малко парченце от това и малко парченце от онова. Вместо това Той казва: „Ето, вземи всичко, което Аз имам.” Всяка частица от Божията сила и от Неговата любов са ти предоставени днес. Той притежава всичко, от което ти се нуждаеш, и желае ти да го получиш. Защо? Защото те обича. Не е необходимо да бъдеш „достатъчно” добър, за да го заслужиш, защото така или иначе не можеш да направиш достатъчно, за да заслужиш каквото и да било от Бог. Не е нужно да си достатъчно красив или достатъчно умен. Бог иска да ти го даде, защото те обича. Във Второзаконие 7:6-7 Бог казва: „Понеже вие сте свят и отделен народ за Господа, вашия Бог; Господ вашият Бог ви е избрал да бъдете Негов (специален) народ измежду всички останали народи от лицето на земята. Бог не е положил любовта Си върху вас и не ви е избрал, защото сте били по-многобройни от останалите народи, защото вие (всъщност) сте най-малобройни от всички племена”. Бог избра израилтяните да бъдат Неговият специален народ. Като Църква днес ние сме истинският духовен Израил. Следователно това Слово се отнася точно толкова за нас, колкото и за тях. Той казва, че не ги е избрал, защото са били най-многобройното племе на земята.
Отнесено за нас това би могло да звучи: „Не съм ви избрал поради това, че сте правили всичко правилно или сте били толкова чудесни.” След това продължава, и казва, че са били най-малобройният от всички народи. Всъщност, ако и вие сте като мен, твърде вероятно е да сте се смятали за най-нищожните от всички, преди да бъдете спасени. Но в ст. 8 Бог казва: „Понеже Господ ви обича и понеже пази завета, с който се е клел на бащите ви, Господ ви изведе с мощна ръка и ви изкупи от дома на робството, от ръката на Фараон, царя на Египет.” Това предизвиква нашия възторг! Бог казва: „Положил Съм любовта Си върху вас, казах ви, че сте святи. Казах ви, че сте специални. Избрах ви не защото сте добри и чудесни, а защото Аз ви обичам.”
Знаете ли какво Бог иска да направите днес? Иска да приемете и да получите Неговата любов. За повечето от нас най-големият проблем е това, че не харесваме себе си. Не вярваме, че Бог ни обича, нито че който и да било друг ни обича. Мислим си: „Как би могъл някой да ме обича – аз съм толкова объркан?” Ако смяташ, че си грозен и противен, ще мислиш, ще изглеждаш и ще се държиш грозно и противно. Човек не е способен да се извиси над представата, която има за себе си в сърцето си.
Най-големият ми проблем преди време беше, че не харесвах себе си и прекарвах три четвърти от времето си в опити да се променя. Смятах, че прекалено много говоря и затова се опитвах да съм мълчалива. Но след като мълчах определено време, изпадах в депресия и всички около мен искаха да разберат каква е причината за моето състояние. Тогава започнах да си мисля: „Но нали вие ми казахте, че имам голяма уста. Оставете ме на мира. Аз само се опитвам да не говоря толкова много.”
Не мога да ви кажа точно колко години преминавах през това. Не можех да спра да си навличам неприятности поради многото ми говорене. Повечето хора, които са приказливи обикновено са женени за партньори, които са много тихи. Така още повече си личи тяхната склонност към говорене и дяволът непрекъснато им припомня за това. Истинското име на това еосъждане. Бог иска да живееш свободен от осъждане, но за да бъдеш свободен, се изисква вяра и дръзновение. Знаете ли, че независимо колко виновни се чувствате, това няма да промени нито едно от погрешните неща, които сте направили?
Наистина е много трудно да вярваш, че Бог те обича, когато си постъпил лошо. През цялото време дяволът ти внушава мисли за това колко си противен, лош и грозен. „И този път го направи. За кого се вземаш? Бог никога няма да те благослови – ти си толкова лош. Сега как ще свидетелстваш на когото и да било? Нищо не правиш както трябва!” В такъв момент е необходима дързост, за да може вътрешният ти човек да се съвземе и да каже: „Татко, допуснах голяма грешка, затова Те моля, заради Исусовата кръв да ми простиш. Искрен съм в сърцето си и се нуждая от Твоята прошка. Дяволе, махни се! Исус е платил цената за моите грехове и това не е твоя работа.” После продължавате живота си, изпълнени с радост. Вероятно ще си помислите: „Но аз повтарям същото глупаво нещо отново и отново.” Аз също си мислих по този начин, докато не спрях да се осъждам за това. Когато престанеш да се обвиняваш за нещата, които си направил, едва тогава ще спреш да ги правиш.
Вината и осъждението те натоварват и депресират до такава степен, че ти изобщо не можеш да се освободиш. Необходима е смелост, за да не се обвиняваш. Трябва да бъдеш дързостен, да действаш чрез вяра, да застанеш и да кажеш „не” на вината. Дяволът ще ти нашепва: „Да не искаш да кажеш, че дори няма да изпитваш неудобство за това, което направи? Поне за няколко часа трябва да се засрамиш. Наистина беше много лошо това, което направи.” Твоят отговор трябва да бъде: „Да, но ми е простено и няма да изпитвам осъждение заради това.” Първите няколко пъти е много трудно, но след това ще се научиш как да прогонваш такива мисли. В книгата на пророк Исая 53:5-6, 11 четем, че когато Исус понесе греховете ни вместо нас, Той също така взе и нашата вина (това включва и обвинението). Дяволът не иска ти да си свободен от осъждение. Защо? Защото ако изпитваш вина и осъждане, ти не можеш в действителност да се възползваш от любовта на Бог. Осъждането те отделя от Бог и застава между теб и Него като стоманена стена. Ти не си способен да видиш Бог като свой Баща, ако се чувстваш виновен. Всичко, което виждаш в този момент, е вината и твоят грях пред Бог.
Научи се да ходиш свободен от осъждение и вярвай, че когато Бог е казал, че Неговата благодат е достатъчна, за да покрие всеки твой грях, Той наистина е мислил така. Той те обича и Неговата милост, благодат и прошка са безплатни дарове. Приеми ги днес! Бог наистина те обича!