Съдържание Цялата книга на една страница

9

“Не ми хареса последната глава. Това не решава проблема. Аз съм поставен в ситуацията на Давид. Агонизирам. Какво да правя, когато царството, в което живея, се управлява от хвърлящ копия цар? Трябва ли да напусна? Ако да – как? И какво ПРАВЯТ хората, поставени по средата на подобен конфликт?”

Е, добре, ако ти не харесваш въпроса от последната глава, ти няма да харесаш и отговора, който ще намериш в тази. Отговорът е: Ти ще бъдеш убит от удар с копие!

“Но нима е необходимо? Каква полза ще има от това?”

Ти гледаш към грешния цар Саул. И колкото по-дълго наблюдаваш твоя цар, ти ще го намираш за виновен – него и само него – за настоящия ад. Внимавай, Бог е вперил поглед в друг цар Саул. Това не е видимият, хвърлящ копия по тебе цар. Не, Бог гледа ДРУГ цар Саул. И той е от лош – по-лош. Бог вижда цар Саул В ТЕБ.

“В мен?!”

Саул е твоята кръв, в мозъка на костите ти. Той е дълбоко всаден в сърцето ти. Той е навлязъл в душата ти. Той живее в ядрото на твоите атоми. Цар Саул и ти сте едно цяло. ТИ СИ ЦАР САУЛ! Той диша в дробовете и бие в гърдите на всеки човек. Има само един начин да се отървем от него. Той трябва да бъде напълно изличен.

Ти може да не смяташ това за особен комплимент, но сега поне знаеш защо Бог е допуснал да си подвластен на някой, който просто може да бъде цар Саул.

Пастирът Давид можеше да израсне в цар Саул ІІ, само че Бог изряза Саул от Давидовото сърце. Между другото тази операция отне години и беше едно доста жестоко преживяване, което почти не уби пациента. Какъв скалпел и пинсети употреби Бог, за да премахне този вътрешен Саул? Бог употреби другия Саул. Цар Саул се опитваше да унищожи Давид, но единственото, което успя да постигне, беше, да се превърне в инструмент в ръцете на Бог за отстраняване на Саул, който се криеше в дебрите на Давидовата душа. Истина е, че Давид беше почти напълно унищожен, но така трябваше да бъде. В противен случай Саул в него щеше да оцелее. Давид прие жребия. Той заживя в тези жестоки обстоятелства. Не се предаде, нито оказа съпротивление. Нито парадираше със своето благочестие. Тихо, в усамотение, той понасяше изпитанията. Беше дълбоко наранен. Неговата духовна същност беше изцяло преобразена. След опустошението Давид беше почти неузнаваем.

Нали не беше удовлетворен от въпроса в предишната глава? Тогава ти вероятно не си харесал и отговора в тази. Никой от нас не го харесва. Освен Бог.

следваща глава 10