Съдържание Цялата книга на една страница

7

За разлика от всеки друг в историята на хвърлянето на копия Давид НЕ ЗНАЕШЕ какво да направи, когато по него бе хвърлено копие. Той не хвърли обратно копията на Саул. Нито пък хвърли своето собствено копие към царя. Нещо по-различно ставаше с Давид. Всичко, което той направи, беше, да се отдръпне… Какво може да направи човек, по-специално млад човек, когато царят реши да го използва за мишена? Ами, ако младежът реши да не отговори на този “комплимент”? Първо, той трябва да се преструва, че не забелязва копията. Дори, когато те летят точно срещу него. Второ, той трябва да се научи да се навежда много бързо. И трето, трябва да се държи така, като че ли нищо не се е случило. Лесно можеш да разпознаеш кога някой е бил уцелен с копие. На лицето му е изписана дълбоката сянка на горчивината.

Давид никога не бе улучен. Постепенно той научи една много добре пазена тайна. Научи три неща, които можеха да го предпазят от всеки удар.

Първо, никога не научавай каквото и да е било от модното, лесно усвоимо изкуство на хвърляне на копия. Второ, никога не отивай в компанията на хора, които хвърлят копия. И трето, дръж устата си винаги плътно затворена. По този начин копията никога няма да те поразят – дори, когато пробождат сърцето ти.

следваща глава 8