Съдържание Цялата книга на една страница

4

Лудият цар видя в Давид заплаха за “царското” царство. Изглежда царят не разбираше, че Бог решаваше кое царство чии заплахи ще надживее. Не знаейки това, Саул правеше всичко онова, което правят лудите царе. Хвърляше например копия срещу Давид. Той можеше да стори това. ТОЙ беше цар. Царете могат да вършат неща като тези. Те почти винаги ги правят. Царете имат право да хвърлят копия. Всеки от нас знае, че тези хора имат такова право. Това е напълно ясно на всеки един. Откъде знаят ли? Та нали царят им го е казвал – много, много пъти. Възможно ли беше този луд цар да е ИСТИНСКИЯТ цар, дори Господният помазаник?

Какво мислите за вашия цар? Дали е Господният помазаник? Може и да е. А може и да не е. Никой никога не може да каже със сигурност. Хората казват, че са сигурни. Дори СЪВСЕМ сигурни. Но те не са. Те НЕ ЗНАЯТ. Бог знае. Но Той НЯМА да ни каже. Ако твоят цар е истинският Господен помазаник и ако той СЪЩО хвърля копия, тогава има две неща, които ти МОЖЕШ да знаеш и то със сигурност:

Твоят цар е напълно луд. Той е от потеклото на цар Саул.

следваща глава 5