Съдържание Цялата книга на една страница

3

Често се случваше Давид да пее на лудия цар. Изглежда музиката помагаше много на стария човек. Когато Давид пееше, всички се спираха по коридорите на царския дворец, вслушваха се в звуците, които долитаха от тронната зала и се чудеха. Как може един толкова млад човек да сътвори толкова прекрасни стихове и музика?

Любимата песен на всички беше тази, която беше съчинена след историята с малкото агънце. Те обичаха всеки ред от песента така, както я обичаха и ангелите.

Царят обаче беше луд, затова и ревнив. Или може би обратното? Във всеки случай той се почувства застрашен от Давид така, както царете се чувстват след като някой с по-ниско социално положение придобие тяхната популярност. Освен това царят, както и Давид, знаеше, че младежът един ден щеше да заеме неговото място.

Но дали Давид щеше да се възкачи на трона с чисти или с нечисти средства? Саул не знаеше това. Този въпрос беше едно от нещата, които побъркваха царя.

Давид беше поставен в много неизгодно положение; все пак той се стараеше да разглежда по-дълбоко обстоятелствата от разиграващата се драма. Стараеше се да прозре нещо, което малцина от най-мъдрите хора от неговото време разбираха. Нещо, което дори и в нашето време хората, които са още по-мъдри, трудно прозират.

И какво беше това?

Бог много копнееше да има хора, които да живеят в болка, но нямаше. Той искаше съкрушени съдове.

следваща глава 4