Съдържание Цялата книга на една страница

27

Давид и Садок пак бяха сами.

– Какво ще правиш сега, Давиде? В твоята младост ти не изрече нито дума против нечестивия цар. Какво ще направиш сега със също толкова нечестив младеж?

– Както казах – отвърна Давид, – това са моментите, които най-много мразя, Садок. Въпреки всичко, аз първо съдя своето собствено сърце и няма да взема предвид неговите интереси. Ще направя това, което сторих със Саул. Ще предам съдбата на царството в Божиите ръце. Вероятно той Ме е отхвърлил. Може би съм съгрешил и вече не съм достоен да управлявам. Само Бог знае дали това е така и изглежда няма да ни каже. – Стискайки ръката си в юмрук, с горчива ирония в гласа си, той добави – но днес ще създам обстоятелства, достатъчни да разберем волята на този неразговорлив наш Бог. Не знам друг начин, по който бихме могли да получим такова свръхестествено познание, освен като НЕ ВЪРШИМ НИЩО. Тронът не е мой. Няма да го вземам, няма да го защитавам и няма да го пазя. Ще напусна града. Тронът е Господен. Както и царството. Не бих се намесил в Божието решение. Той няма да срещне пречки от моя страна. Няма препятствие, което да Го спре да извърши волята Си. Ако не трябва да бъда цар, нашият Бог няма да има никакви трудности да направи Авесалом Израилев цар. Сега това е възможно. Бог е Бог.

Истинският цар се обърна и се втурна навън от тронната зала, вън от двореца, вън от града. Той вървеше, и вървеше…

Е, скъпи читателю, дойде време да се сбогуваме още веднъж. Ще те оставя на твоите размишления – върху скритите помисли на собственото ти сърце.      

О, между другото, актьорите подготвят една любовна история, може би ще я гледаме заедно, когато стане готова. Тя се казва “Вечният романс”. 

Вярвам, че с Божията благодат пак ще се срещнем.