Съдържание Цялата книга на една страница

26

Ависей прекоси двора към отворената врата в основата на източната крепостна стена и хукна нагоре по стъпалата. Вътре, от върха на стъпалата, Йоав се втренчи към Ависей, взе една факла и започна да тича надолу. Те се срещнаха в трепкащата светлина на факлата, като всеки един от тях внимателно изучаваше лицето на другия. Ависей проговори: “Чу ли, Йоав?”

– Чух! В полунощ почти половината град се събуди от новината. Как е възможно, Ависей – син срещу собствения си баща?

– Когато царството е уязвимо, хората виждат странни неща – каза Йоав гневно. – Какво мислиш за всичко това, Ависей?

– Какво мисля ли? – отвърна Ависей в тона на Йоавовия гняв. – Това! Авесалом не можа да има власт в царството. Той няма силата, нито заема някакъв пост и вече се е вдигнал да разделя царството. Той се е възбунтувал срещу Господния помазаник – срещу Давид! Давид, който никога не е говорил или вършил нещо против него. Какво мисля ли? – извика Ависей. – Ако Авесалом, който няма властта, направи това; ако Авесалом, който не представлява нищо, раздели Божието царство – сега гласът му звучеше като грохот – ако Авесалом извърши тези неща СЕГА, какво – в името на здравия разум те питам – щеше да стори този човек, ако беше цар?

следваща глава 27