Съдържание Цялата книга на една страница

25

– Благодаря ти, че дойде, Садок.

– Царю!

– Ти си Божий свещеник: би ли ми разказал някоя стара история?

– Каква история, царю мой?

– Знаеш ли историята за Мойсей?

– Знам я.

– Разкажи ми я.

– Тя е дълга; да ти я разкажа ли цялата?

– Не, не цялата. Разкажи ми за Кореевия бунт.

Първосвещеникът се наклони към Давид с блеснали очи. Давид се обърна назад, неговите очи също заблестяха. Двамата мъже разбраха.

– Искаш да ти разкажа за Кореевия бунт и за поведението на Мойсей по време на бунта. Много хора са чували историята на Мойсей. Това е най-красноречивият пример за Господен помазаник. Истинското Божие управление се опира не на човека, а на каещото се сърце на човека. Няма форма или ред за Божието управление; има само човек с каещо се сърце. Мойсей беше точно това. Корей не беше такъв човек, макар да бе първи братовчед на Мойсей. Корей искаше властта, с която разполагаше Мойсей. В едно спокойно утро Корей се събуди. Тази сутрин нямаше разногласия между Божия народ, но преди да изтече денят той бе открил 252 души, които бяха одобрили плана му срещу Мойсей.

– Имаше ли национални проблеми по времето, когато управляваше Мойсей? – запита Давид.

– Винаги има проблеми в царството – отговори Садок. – Винаги. Освен това, способността да се откриват тези проблеми е всъщност един евтин подарък.

Давид се усмихна и запита:

– Но, Садок, ти много добре знаеш, че има несправедливи царства и несправедливи водачи, както и лъжци, които управляват. Как могат обикновените хора да кажат кое царство, макар и с недостатъци, се ръководи от Божии мъже и кое царство е недостойно за човешко подчинение? Как може народът да разбере?

Давид се спря; той разбра, че се е натъкнал на това, което всички биха желали да знаят. С мъка проговори отново:

– А царят – как може той да разбере? Може ли да разбере дали е справедлив? Може ли да разбере дали обвиненията са основателни? Има ли белези, по които да се ориентира? – последните думи на Давид бяха произнесени с безпокойство.

– Ти търсиш някакъв списък, изпратен от небето, Давид. Но дори да имаше такъв, дори и да имаше начин, по който да разберем това, подлите хора биха приспособили своите царства да отговарят на този списък. И ако имаше такъв списък и някой добър човек го изпълнеше до съвършенство, тогава биха претендирали, че не е удовлетворил нито една от точките, включени в него. Ти подценяваш човешкото сърце, Давид.

– Тогава как могат хората да разберат?

– Не могат.

– Искаш да кажеш, че сред стотиците гласове, отправящи хиляди молби, Божият народ няма гаранция кой е истинският помазаник, носещ Божията власт, и кой не е?

– Никога не може да се каже със сигурност.

– Тогава кой може да знае?

– Бог винаги знае, но Той никога не казва.

– Тогава няма надежда за тези, които трябва да следват недостойни мъже?

– Техните внуци ще са в състояние да видят нещата по-ясно. ТЕ ще знаят, но не и попадналите в трагедията? Те никога няма да са сигурни. Но нещо хубаво ще дойде след всичко това.

– Какво е това?

– Колкото е сигурно, че слънцето изгрява, толкова е сигурно, че човешките сърца ще бъдат изпитани. Въпреки многото искания и противопоставяния, скритите в сърцата мотиви ще бъдат разкрити. Това може да не е важно в очите на хората, но в очите на Бог и на ангелите някои неща са от съществено значение. Сърцето трябва да бъде разкрито. Бог ще види това.

– Презирам такъв изпит – отговори Давид уморено. – Може би Бог е ПРИКЛЮЧИЛ с мен. Има ли някакъв начин, по който бих могъл да разбера?

– Не знам за друг цар в историята, който дори да си е задавал такива въпроси, добри ми царю. Много от другите хора биха убили своите опоненти, и дори своите въображаеми опоненти, и биха ги разкъсали на парчета. Но, отговаряйки на въпроса ти, трябва да ти кажа, че не знам нито един начин, по който ти би се уверил, дали Бог е или не е приключил с теб.

Давид въздъхна и преглътна риданието си.

– Тогава продължи историята. Корей имаше 252 последователи, нали? Какво се случи след това?

– Корей се приближи до Мойсей и Аарон със своята група. Той им каза, че Мойсей няма право над цялата власт, която упражнява.

– Е, ние, евреите, поне сме последователни, нали? – засмя се Давид.

– Не, човешкото сърце е такова, Давид – отговори Садок.

– Кажи ми, какъв беше Мойсеевият отговор на предизвикателството, което Корей отправи към него?

На четиридесет години Мойсей беше арогантен, упорит човек, не по-различен от Корей. Какво щеше да направи на 40 не мога да ти кажа, но на 80 той беше съкрушен човек. Той беше…

– Най-кроткият човек на земята – прекъсна го Давид.

– Човекът, който носи Божия жезъл на властта, трябва да бъде такъв. В противен случай Божият народ би живял в ужас и страх. Да, съкрушен човек стоеше пред Корей. И вярвам, че ти знаеш какво направи Мойсей, Давиде. Той… не направи нищо.

– Нищо. Ах, какъв човек…

– Той се предаде в ръцете на Бог. Това беше всичко, което направи той.

– Защо е постъпил така, Садок?

– Давиде, точно това ти би трябвало да знаеш най-добре. Мойсей беше наясно, че Бог го беше поставил да ръководи Израел. И нямаше нищо друго, което би трябвало да направи. Или 253 мъже щяха да получат царството, или Бог щеше да защити Мойсей. Мойсей знаеше това.

– Хората биха се затруднили да имитират такъв живот, нали? Една фалшификация сигурно не би подправила такъв отказ, нали? Но разкажи ми как Бог защити Мойсей.

– Мойсей каза на мъжете да се върнат на следващия ден с кадилници и да покадят… и Бог щеше да разреши спора.

– Е? – извика Давид. – Е? – повтори отново, дори по-силно.

– Понякога Бог проговаря – каза той развълнувано. – Какво се случи след това?

– Корей и двама от неговите приятели бяха погълнати от земята. Други 250 мъже умряха от…

– Няма значение. Достатъчно е да се каже, че авторитетът на Мойсей беше потвърден… от Бога. Бог е проговорил! Народът е разбрал кой наистина притежава Божията власт и, най-накрая, Мойсей е можел да си отдъхне.

– Не, Давид. Той не си е отдъхнал и хората не са били удовлетворени от Божия отговор! На следващия ден целият народ мърморел против Мойсей и може би всички щели да загинат, ако той не се беше помолил за тях.

– И хората се борят, за да станат царе! – Давид поклати глава в недоумение.

Садок спря за миг, после продължи:

– Давиде, разбирам, че те разкъсва въпросът, какво представлява истинската власт от Бога и какво не. Ти искаш да знаеш какво да правиш с бунта, ако това наистина е бунт, а не Божия намеса. Вярвам, че ти ще откриеш единственото правилно решение и ще го осъществиш. Вероятно всички ние ще се поучим от теб.

Вратата се отвори. Ависей се втурна в стаята.

– Добри ми царю! Твоят син, твоята собствена плът и кръв, се е обявил за ЦАР в Хеврон. На пръв поглед изглежда, че целият Израел се е събрал около него. Той смята да завземе трона. Авесалом идва към Ерусалим. Някои от най-приближените ти мъже са въстанали заедно с него!

Давид си тръгна. Той си каза нещо, което не достигна до ушите на другите: “Третият Израилев цар? Дали истинските Божии избраници се възцаряват по такъв начин?” Садок, без да е напълно сигурен дали тези думи се отнасят до него, проговори:

– Царю?

Давид се обърна, очите му се навлажниха.

– Най-накрая, – каза той прочувствено, – най-накрая този въпрос ще бъде разрешен. Може би утре някой друг, освен Бог, ще знае отговора.

– Може би – отвърна Садок, – но може и да не е така. Вероятно въпроси от този род ще се обсъждат дори и след като всички ние отдавна ще сме мъртви.

– Това трябва да разберем утре, – засмя се Давид. – Върви, Ависей, кажи на Йоав. Ще го намериш на кулата на източната стена.

Ависей напусна залата така бързо, както беше и влязъл.

– Чудя се, Садок – замисли се царят. – Може ли човек някога да постави Бога в такава ситуация, при която Той да е ПРИНУДЕН да говори.

следваща глава 26