Съдържание Цялата книга на една страница

23

Давид отново беше сам. Той бавно се разхождаше по алеите на своята покривна градина. Накрая се спря и заговори гласно на себе си: “Аз чаках, Авесаломе, аз чаках и наблюдавах години наред. Питах се отново и отново: Какво става в сърцето на този млад човек? Сега вече знам. Ти ще направиш немислимото. Ще разделиш, Авесаломе. Божието царство. Всичко останало са само приказки.” Давид млъкна за миг. След това заговори отново, почти с трепет. Гласът му се сниши: “Авесалом е решил да разцепи БОЖИЕТО ЦАРСТВО. Сега знам. Той търси последователи. Поне няма да ги изгони! Въпреки че той изглежда привлекателно мъдър и привидно благороден, все пак ще извърши разделение. Последователите му се увеличават, въпреки че той убедително твърди, че няма никакви.” Давид млъкна за известно време. Накрая, с нотка на ирония в гласа, той се обърна към самия себе си. “Е, добри ми царю Давид, ти имаш един разрешен проблем. Ти си в средата на разделението и ти можеш много лесно да бъдеш свален от власт. Сега вторият проблем.” Той спря, вдигна ръце и почти фатално възкликна: “И какво ще правиш ти? Царството виси на косъм. Изглежда, че имам два варианта: да загубя всичко или да бъда Саул. Мога да спра Авесалом, само че трябва да се превърна в Саул. В моята старост ще стана ли Саул? Чувствам, че Бог очаква решението ми. Да стана ли сега Саул?” – запита се той, този път по-силно. Един глас зад него се обади: “Добри ми царю, но той няма да е Давид спрямо теб.”

Давид се обърна. Това беше Ависей, който се беше приближил неусетно.

– Многолюдно място е тази тераса, не мислиш ли? – саркастично отбеляза Давид.

– Царю? – запита Ависей.

– Нищо. Достатъчно е само да ти кажа, че днес не са ми липсвали посетители – денят, в който бих искал да съм сам. Какво каза преди малко? Всъщност, какво казах аз?

– Ни каза: “Да бъда ли Саул спрямо Авесалом?” и аз ти отговорих: “Той не е младият Давид спрямо теб.”

– Аз никога не предизвиках Саул; никога не се опитвах да разделя царството по време на неговото управление. Това ли искаше да кажеш?

– Нещо повече – отговори Ависей. – Саул беше твой враг и направи живота ти агония. Ти отговори с почитание и сам понесе мъченията. Лошите неща, които се случваха тогава, идваха само от едната страна. Ти понесе всичко сам. Можеше да разделиш царството и да победиш Саул, но вместо това ти си взе нещата и напусна страната. Ти предпочете да избягаш, вместо да причиниш разцепление. Ти рискува живота си за единството и затвори очите си пред несправедливостта. Ти имаше повече основания за бунт, отколкото всеки друг в историята на това или което и да е друго царство. Авесалом трябва доста да преувеличи, за да попълни своя списък от несправедливости, но малко от тях са съществени, смея да добавя. Постъпва ли Авесалом така, както ти на времето? Авесалом почита ли те? Авесалом стреми ли се да запази царството неразделено? Авесалом отказва ли да говори против теб? Авесалом отхвърля ли последователите си? Напуска ли страната, за да я предпази от разделение? Почтителен ли е? Понася ли страданията си в мълчалива агония? Всичко лошо върху него ли се струпва? Не, той е само мъдър и благороден. – Последните думи на Ависей бяха доста резки. След това той продължи, този път с още по-сериозен тон. – Неговите обиди са незначителни в сравнение със справедливото ти възмущение от Саул. Ти никога не си се отнасял зле с него. И ти никога, по никакъв начин, не си се отнасял несправедливо с Авесалом…

Давид го прекъсна с усмивка:

– Явно имам дарбата да настройвам срещу себе си без причина стари мъже и млади момчета. В младостта ми старите ме атакуваха, когато остарях – атакуват ме младите. Какво изумително постижение!

– Това, което имам предвид – продължи Ависей, – е, че Авесалом не е Давид. Затова те питам: защо не спря бунта му? Спри този нещастник.

– По-внимателно, Ависей. Не забравяй, че той е царски син. Никога не се говори против синовете на царете.

– Добри царю, аз помня също така, че ти всеки път отказваше да хвърлиш копието срещу Саул. Отново ти казвам, Авесалом говори против тебе ден и нощ. Някой ден – и то скоро – той ще поведе цяла армия срещу теб. Нещо повече, цял народ. ТОЗИ народ! Младият Авесалом не е младият Давид. Съветвам те да го спреш!

– Ти ме съветваш да стана Саул, Ависей – отвърна Давид тежко.

– Не, казвам ти, той не е Давид; спри го!

– Ако го спра, ще бъда ли все още Давид? Ако го спра, няма ли да се превърна в Саул? – попита царят, а очите му пронизаха Ависей. – Ависей, за да го спра, аз трябва да бъда или Саул, или Авесалом.

– Царю и приятелю мой, казвам ти с любов: понякога си мисля, че си малко луд.

– Знам защо – усмихна се Давид.

– Скъпи царю, Саул беше лош цар. Авесалом върви по същия път – той е младо превъплъщение на Саул. Само ти си неизменен. Ти винаги ще си останеш малкото овчарче със съкрушено сърце. Кажи ми честно, какъв е планът ти?

– Досега не бях сигурен, но сега съм уверен в едно: в младостта си аз не бях Авесалом. В старостта си няма да бъда Саул. В моята младост – по твоите думи – аз бях Давид. Възнамерявам да остана Давид и занапред. Дори, ако това ми коства трона, царството, а може би и главата ми.

Ависей замълча за миг. След това проговори бавно, уверявайки се, че осъзнава значимостта на Давидовото решение.

– Ти не си Авесалом, няма да бъдеш и Саул. Царю, ако не се решиш да свалиш Авесалом, тогава предлагам да се подготвим за евакуация на царството, защото Авесалом със сигурност ще се възкачи.

– Толкова е сигурно, колкото Саул уби овчарчето – отговори мъдро старият цар.

– Какво? – учуди се Ависей.

– Помисли за това, Ависей. Бог веднъж запази беззащитното овчарче от могъщия луд цар. Той би могъл и сега да запази стария водач от амбициозния млад бунтовник.

– Ти подценяваш своя противник – възрази Ависей.

– Ти подценяваш моя Бог – отговори спокойно Давид.

– Но защо, Давид, защо не се бориш?

– Ще ти отговоря. Ако си спомняш – защото беше там – веднъж отговорих по същия начин на Йоав в пещерата преди много години. По-добре да претърпя поражение, дори да бъда убит, отколкото да науча пътищата… на Саул или на Авесалом. Царството не ми е ТОЛКОВА скъпо. Нека той го притежава, ако това е Божието решение. Повтарям: НЯМА да науча пътищата нито на Саул, нито на Авесалом. И сега, вече като стар човек, ще добавя нещо, което може би не съм знаел тогава. Ависей, никой не познава собственото си сърце. И аз не познавам своето. Само Бог го познава. Да защитавам ли малкото си царство в Божието име? Да хвърлям ли копия, да съставям ли заговори и да разделям ли… и да убивам ли човешките души, ако не техните тела…, за да запазя МОЯТА империя? Не направих нищо, за да стана цар, нито ще направя нещо, за да си запазя царството. Дори Божието царство! Бог ме постави тук. Не е моя отговорността да взема или ДА ЗАПАЗЯ властта. Не си ли даваш сметка, че това може да е НЕГОВО решение? Тези неща се случват. Предполагам, че ако е решил, Бог може да запази царството дори сега. Все пак това е НЕГОВОТО царство. Както казах, никой не познава сърцето си. И аз не познавам своето. Кой знае какво е в действителност моето сърце? Може би в Божиите очи аз не съм вече достоен да управлявам. Наистина не знам. Но ако това е Неговото решение, то аз го желая. Сигурно Бог е приключил с мен. Всеки млад бунтовник, въстанал срещу някого, когото счита за Саул; всеки цар, опълчващ се срещу някого, за когото вярва, че е Авесалом, може в действителност да се бунтува срещу Божието решение. Във всеки случай аз няма да се възпротивя! Бих изглеждал твърде странно, да се опитвам да задържа властта, след като Бог е решил да падна…

– Но ти знаеш, че Авесалом не трябва да бъде цар – отговори Ависей съкрушено.

– Знам ли? Никой човек не знае. Само Бог знае и Той не ни казва. Аз няма да се боря, за да стана или за да остана цар. Може Бог да дойде тази нощ и да вземе трона, царството и… – Давидовият глас потрепери. – И Своето помазание от мен. Аз търся Неговата воля, не Неговата сила. Повтарям. Желая Неговата воля повече, отколкото желая лидерството. Той може да е приключил с мен.

– Цар Давид, – чу се глас от двама приближаващи се мъже.

– Да? О, вестоносец. Какво има?

– Авесалом. Той иска да те види веднага, защото желае да те помоли за разрешение да отиде в Хеврон, за да принесе жертва.

– Давиде, – каза Ависей хрипкаво. – Знаеш какво означава това всъщност нали?

– Да.

– И знаеш какво ще направи той, ако му разрешиш да отиде?

– Да. – Давид се обърна към вестоносеца: – Кажи на Авесалом, че идвам веднага. – Давид огледа отново града, обърна се и тръгна към вратата.

– Ще му разрешиш ли да отиде в Хеврон? – запита Ависей.

– Ще му разреша – каза царят. – Да, ще му разреша! – той се обърна към вестоносеца: – Това е черен час за мен. Когато свърша да говоря с Авесалом, ще се уединя. Нека утре един от пророците да дойде при мен и писар. Второ, изпрати ми Садок, Първосвещеника. Попитай го дали би дошъл при мен след вечерната жертва.

Ависей се обади още веднъж, този път меко. Лицето му излъчваше възхищение.

– Добри ми царю, благодаря ти!

– Какво сторих, че ми благодариш? – озадачи се царят, обръщайки се към вратата.

– Не за това, което правиш, а за това, което НЕ правиш. Благодаря ти, че не хвърляш копия, че не се бунтуваш срещу царете, че не използваш човека, когато е уязвим, за укрепване на властта си, че не разделяш царството, че не атакуваш младия Авесалом, който така прилича на младия Давид, но не е. – Той направи пауза. – Благодаря ти за страданията, за решимостта да изгубиш всичко. Благодаря ти, че даваш възможност на Бога да действа вместо теб, дори да разруши твоето царство, ако такава е Неговата воля. Благодаря ти, че си пример за всички нас. И най-вече, – подсмихна се той, – благодаря ти, че не се съветваш с врачки.

следваща глава 24