Съдържание Цялата книга на една страница

22

Давид стоеше на терасата, гледаща към градината на двореца му. светлините на Святия град светеха пред него. Един мъж се приближи. Давид го погледна през рамо и без да се обърне, каза:

– Да, Йоав, какво има?

– Знаеш ли?

– Знам – отвърна той.

– От колко време знаеш? – попита Йоав с тревожна изненада.

– От месеци, години, може би десет, а може би знам от трийсет години.

След този отговор Йоав не беше сигурен, че говорят за едно и също нещо. Освен това Авесалом беше на не повече от трийсет години.

– Царю, аз говоря за Авесалом – каза той колебливо.

– И аз също – отговори царят.

– Ако си знаел толкова отдавна, защо не го спря?

– Точно сега и аз си задавах същия въпрос.

– Да го спра ли вместо теб?

Давид се обърна. Йоав беше намерил за миг разрешение на неговата дилема.

– Не. Нито ще говориш с него, нито ще го осъждаш. Не трябва да допускаш и някой друг да говори против него или против това, което върши. И, естествено, ти няма да го възпираш.

– Но тогава той няма ли да ти отнеме царството?

Давид отново го изгледа – много бавно и меко. За миг той балансираше между сълзите и усмивката. След това се усмихна сърдечно и каза:

– Да, може би ще го направи.

– Какво ще правиш тогава? Имаш ли някакъв план?

– Не. Нищо. Съвсем честно, нямам представа какво трябва да правя. Сражавал съм се в много битки и съм видял много обсади. И обикновено знаех какво трябва да направя. Но в този случай мога да разчитам само на опита от своята младост. Курсът, който следвах тогава, ми се струва най-правилен при сегашната ситуация.

– Какъв курс следваше тогава?

– Да не правя абсолютно нищо.

следваща глава 23