Съдържание Цялата книга на една страница

21

– Мъдрецо!

– Да

– Мъдрецо, би ли ми отделил няколко минути?

– Да, защо не, аз имам много време.

– Точно сега идваш от срещата на Авесаломовите приятели в неговия дом, нали?

– Би ли споделил своите впечатления от тази среща?

– Ти имаш предвид общите впечатления от Авесалом и неговите приятели?

– Мисля, че това би било достатъчно.

– Е, добре, там аз срещнах много хора като Авесалом. Много.

– Тогава как изглежда той?

– Той е както чистосърдечен, така и амбициозен. Това може би е противоречие, но е истина. Вероятно възнамерява да направи нещо от всичко това, което казва. Но неговите амбиции ще продължат дълго време, след като открие своята невъзможност да реализира обещанията си. Поправянето на погрешните неща винаги има второстепенно значение пред идването на власт.

– Съжалявам, Мъдрецо, но не те разбирам.

– Две неща изплуват в съзнанието ми. По време на една среща, когато Авесалом отговаряше на въпросите, той съвсем изразително подчерта, че би дал повече свобода в царството. Всички одобриха това. “Народът трябва да бъде ръководен само от Бог, а не от човек” – каза той. – “Хората би трябвало да вършат само това, което чувстват, че заповядва Бог. Ние трябва да следваме Него, а не човек.” Вярвам, че той произнесе искрено тези думи. По време на друга среща той говореше за великите планове, които имаше по отношение на Божието царство – за великите достижения на народа. От друга страна говори и за много промени, които би искал да осъществи в управлението на царството. Въпреки че не отбеляза това, той внесе две несъвместими предложения. Много промени, повече свобода. Да, наистина, това ми напомня за много други хора, с които съм се сблъсквал през изминалите години.

– Мъдрецо, мисля, че разбирам какво искаш да кажеш, но не съм сигурен по отношение на твоята лична позиция.

– Авесалом мечтаеше. Той мечтаеше за това, което би могло да бъде, за това, което ЩЕ бъде: “Ето какво ще направя АЗ!” – казваше той. Но за да реализира тези мечти, Авесалом трябваше да има съдействието на народа. О, това е нещото, което хората най-често пропускат. Мечти от подобен род трябва да имат предвид най-важната предпоставка, че Божият народ ще подкрепи новия лидер и че ВСИЧКИ виждат нещата в същата светлина, в която ги вижда той. Такива мъже не могат да виждат проблемите в собственото си бъдещо царство. Възможно е хората да ги последват, но възможно е и да не го направят. Най-много Божият народ да следва новия лидер няколко дни. Той никога не следва някого твърде дълго време. Обикновено хората вършат това, което искат. Те могат да направят някому удоволствие, но не за дълго. Хората няма да работят извън силите си, дори ако следват Бога.

– Какво ще направи Авесалом, когато хората престанат да го следват с готовност? Ето, това се казва въпрос.

– Както знаеш, няма царство без разногласия. Дори на небето има същества, които не одобряват управлението на Бог. Всички царства следват трудния си път. Народите, особено Божият народ, никога няма да последват единодушно нечия мечта. Не, за да се осъществи всичко, за което той говори тази вечер, ще е необходимо много време. Не всички ще решат да вървят напред. Дали той и в бъдеще се ще старае да реализира всички свои мечти? Ако е така, той има само един изход: диктатура. Иначе само някои от неговите грандиозни мечти ще се сбъднат, ако въобще се сбъднат. Но ако стане диктатор, бъди сигурен, че в недалечно бъдеще хората ще бъдат неудовлетворени от него така, както са недоволни от настоящия цар. Да, ако Авесалом стане цар, от този момент нататък ти ще си свидетел на нови събрания като тези, от които сега идвам…, но с нови лица, нови мечти и планове за нов бунт, този път СРЕЩУ Авесалом. И когато Авесалом чуе за такива срещи и за разговорите за бунт, той ще има само един изход.

– Какво мислиш, че ще направи, Мъдрецо?

– Бунтовници, които се възкачват на трона чрез бунт, не проявяват търпимост към други бунтовници и техния бунт. Когато Авесалом се сблъска лице в лице с този проблем, той ще стане тиранин. Той ще бъде десет пъти по-лош от това, което вижда в сегашния си цар. Той ще смаже бунтовниците и ще управлява с желязна ръка… и със страх. Ще премахне всякаква възможно опозиция. Това винаги е последният стадий на бунтовниците. Такъв ще бъде и пътят на Авесалом, ако отнеме трона от Давид.

– Но, Мъдрецо, нали някои бунтове са полезни, щом отхвърлят жестокостта и деспотизма?

– О, да, някои. Но запомни: това царство е по-различно от всички останали. В това царство живее Божият народ. Това е духовно царство. Пак ти подчертавам: нито един бунт не е подходящ за Божето царство, нито ще бъде напълно благословен.

– Защо казваш това, Мъдрецо?

– По много причини. Една от тях е очевидна. В духовното царство човек, който би предвождал бунтовници, сам доказва, без значение колко велики са неговите думи и ангелски пътищата му, своето критикарско естество, безпринципен характер и скритите мотиви в сърцето си. Честно казано, той е крадец. Той създава недоволство и напрежение в царството и ще използва всеки удобен случай, за да подмамва последователи. А последователите, които ще събере около себе си, ще използва само, за да основе собствената си власт. Такова жалко начало, изградено на основата бунт… Не, Бог никога не толерира разцеплението в Своето царство. Намирам за любопитен факта, че хора, които се чувстват подготвени да разделят Божието царство, се чувстват неспособни да отидат на друго място, в друга страна или град, за да изградят царство от съвършено нов тип. Не, те трябва да откраднат идеи от друг лидер. Никога не съм чувал за изключения. Изглежда, че накрая всички те се нуждаят от предварителни последователи. Всеки се плаши най-много от начало, в което е сам и с празни ръце. Това също е доказателство за факта, докъде се простира увереността им, че Бог е с тях. Всяка тяхна дума погледната реално, говори за неувереността им. Съществуват много незавладени земи. Има много хора на други места, които очакват истинския цар, истинския Божий човек, за да го последват. Повтарям: (Има някои, които казват, че много често съм се повтарял). Защо тези царе и пророци не заминат надалеч, сами, за да намерят на друго място хора и там да основат царството, което предвиждат? Хората, които предвождат бунтове в духовния свят, са нечестиви мъже. Няма изключения. А сега трябва да тръгвам. Трябва да присъствам на парада.

– Кажи ми, Мъдрецо, какво е твоето име?

– Моето име? Аз съм историята.

следваща глава 22