Съдържание Цялата книга на една страница

2

Една фигура в далечината тичаше срещу него. Тя нарасна и се превърна в неговия брат.

– Бягай – извика брат му. – Бягай с всичка сила към къщи. Аз ще наглеждам стадото.

– Защо?

– Един стар човек, мъдрец, иска да се срещне с осемте сина на Есей и вече видя всички освен теб.

– Но защо?

– Бягай!

Давид се втурна. Той спря само, за да си поеме дъх. Пот се лееше от загорелите му от слънцето бузи. Зачервеното му лице отиваше на цвета на рижавата му къдрава коса. Той влезе в бащината си къща и погледът му започна да поглъща всичко наоколо.

Най-младият син на Есей стоеше там, висок и строен, но повече в очите на любопитния възрастен мъж, отколкото в очите на всички останали в стаята. Роднините не винаги могат да преценят кога един човек е съзрял като личност, дори и когато го наблюдават отблизо. Възрастният мъж забеляза това, но и нещо друго. По някакъв начин възрастният мъж знаеше нещо, което знаеше и Бог. Бог го водеше от къща на къща, за да огледа цялото царство и да открие нещо много специално. В резултат на това търсене Всемогъщият Бог откри, че този облечен в кожени дрехи музикант обичаше своя Бог с по-чисто от всеки друг сърце в свещената земя на Израел.

– Коленичи – каза брадатият мъж с дългата сива коса. Почти по царски за човек, който никога до сега не е бил поставян в такова положение, Давид коленичи и почувства мори да се стича по косата му. Някъде в главата му, където се съхраняваха “спомените от детството”, възникна мисълта: “По този начин хората са помазвали царете! Самуил ме прави… какво?”

Еврейските думи бяха безпогрешни. Дори децата ги знаеха.

– Ето Господният помазаник!

Твърде особен ден в живота на младото момче, не мислите ли? Но не намирате ли странно и друго – това най-знаменателно събитие не възкачи Давид на трона, а му донесе десетки страдания и агонии? В този ден Давид беше записан не в царските регистри, а в училището на смирението. Самуил се върна у дома си. Синовете на Есей, с изключение на единия, отидоха на война. Най-младият, все още не възмъжал за война, остана в бащиния си дом, като “израсна в длъжност” – от овчар стана прислужник. Неговата нова работа сега се състоеше в това, да носи храна на братята си на фронтовата линия. Той изпълняваше задължението си всеки ден.

По време на едно такова посещение на фронтовата линия, той уби една мечка по същия начин, както се беше справил с първата. Тази мечка беше висока над два метра и половина. В резултат на този необикновен подвиг младият Давид се превърна в национален герой. Така той се озова в двореца на един душевноболен цар. И от обстоятелствата, които бяха толкова налудничави, колкото и царят, младият мъж трябваше да научи много необходими неща.

следваща глава 3