Съдържание Цялата книга на една страница

18

И така, в края на нашето изследване за Давид и Саул, стана ли ти по-ясно всичко? Какво? Сега ти си уверен, че водачът ти наистина не е изпратен от Бога… или ако е, то той в най-добрия случай е Саул? Боже, колко сигурни ние, смъртните човеци, можем да бъдем по отношение на неща, които дори ангелите не знаят.

Може ли тогава да те запитам, какво смяташ да правиш с това ново придобито познание? Да, давам си сметка, че ти не си нито Давид, нито Саул…, а само един селянин от тяхното царство. Ти смяташ, предполагам, да споделиш новите си открития с неколцина приятели? О, разбирам те напълно. Но трябва да те предупредя, че това опияняващо ново познание крие в себе си неминуема опасност. Една неприятна промяна може да се случи в твоето сърце. Знаеш ли, това е напълно възможно… но почакай! Какво виждам там? Там! В онази мъгла зад теб. Обърни се! Виждаш ли? Коя е тази фигура, движеща се през мъглата? Струва ми се, че съм я виждал преди. Вгледай се по-добре! Не е ли възможно да разберем какво се опитва да направи?

Изглежда се старае да отвори някакъв стар сандък. Да, точно така, отваря го. Кой е той? И какво прави? Изважда нещо от кутията. Наметало? Май, че е нещо като пелерина. Облича го. Дрехата му приляга точно, обгръщайки раменете му като мантия.

Сега какво? Той бърка в сандъка. Сигурен съм, че съм виждал тази личност и преди. Какво извади този път? Щит? Не, герб. Да, това е герб, но много стар и принадлежащ на отдавна забравен орден. Изглежда, че той иска да си го присвои! Кой е този човек? Обликът. Поведението. Осанката. Каретата. Виждал съм това и преди. Сигурен съм. О, той излезе от мъглата и отиде към светлината. Сега ще го видим по-ясно. Това лице. Не си ли ти? Да. Ти си. Това си ти. Ти, който така мъдро разпознаваш присъствието на недостойния Саул! Върви! Погледни се в огледалото.

Този човек си ТИ! Ето, виж името, изписано върху герба. Ето: Авесалом Втори!!!

следваща глава ВТОРА ЧАСТ - 19