Съдържание Цялата книга на една страница

14

“Но защо, Давид, защо?!”

Мястото на действието беше друга безименна пещера. Мъжете се развълнуваха, те бяха неспокойни. Постепенно и много трудно се успокоиха. Те бяха объркани, както и Йоав, който накрая зададе своя въпрос. Йоав искаше отговор. И то сега!

Давид трябваше да изглежда смутен или поне да се защитава, но той не правеше никое от двете. Той гледаше Йоав така, сякаш вижда друго царство, което само той би могъл да види. Йоав застана срещу него, изгледа го от главата до петите и започна гръмогласно да излага опасенията си: “Много пъти ти беше на косъм от смъртта в двореца, когато той хвърляше копието си срещу теб. Виждал съм това със собствените си очи. Години наред ти за него не си нищо друго, освен лов за преследване. Освен това всички вярват на лъжите, които разпространява за теб. Той идва, претърсвайки всяка пещера, дупка и яма на земята, за да те открие и убие като куче. Тази вечер ТИ можеше да ГО убиеш със собственото си копие, но не направи нищо! Погледни ни. Превърнали сме се в животни. Преди по-малко от час ти можеше да освободиш всички нас. Да, ние всички можехме да сме свободни и то точно сега! Свободни! Защо, Давид, защо не сложи край на тези години на мизерия?!

Последва дълго мълчание. Хората се размърдаха нервно – не бяха свикнали да виждат Давид укоряван.

– Защото – проговори Давид много бавно (и с такава мекота, която сякаш казваше: “Чух какво ме попита, но не забелязах как стори това”), – защото някога, много отдавна, той не беше луд. Той беше млад и беше велик. Велик в очите на Бог и на хората. И Бог е Този, Който го направи цар – Бог, а не човек.

Йоав избухна отново: “Но сега той е ЛУД! И Бог вече не е с него. И, Давид, той ще те убие!

Сега Давидовият отговор избухна като пламък:

– По-добре да ме убие, отколкото да вървя по неговия път! По-добре да ме убие, отколкото да стана като него! Никога няма да върша нещата, които подлудяват царете. Аз няма да хвърлям копия, нито ще допускам омразата да завладее сърцето ми. Няма да си отмъщавам. Нито сега, нито когато и да било!

Йоав не можеше да схване един толкова безсмислен отговор. Той хукна обратно към тъмнината. Тази нощ мъжете легнаха да спят на студения влажен камък и мърмореха за изопачените разбирания на техния лидер, за мазохистичната представа за отношението към царете, особено към лудите. Тази нощ и ангелите си легнаха и мечтаеха – с приятното чувство от този изключителен, необикновен ден – Бог да даде Своята власт на някой, заслужаващ доверие.

следваща глава 15