Съдържание Цялата книга на една страница

13

С нарастване лудостта на царя, и други трябваше да се спасяват с бягство. От начало един, после трима, след тях десет и вероятно стотици други. След дълго търсене, някои от тези бегълци установиха контакт с Давид. Те не бяха го виждали много време. Истина бе, че когато отново го видяха, те просто не можаха да го познаят. Той се беше изменил; неговият характер беше променен. Говореше по-малко. Обичаше Бога по-силно. Пееше по различен начин. Те никога преди това не бяха чували тези песни. Любов струеше от думите на някои от тях, но други караха кръвта да замръзва в жилите. Тези, които отиваха при него с желание да го следват, бяха хора с безполезни, празни съдби: крадци, лъжци, вечно неудовлетворени, търсещи недостатъците на другите; бунтовни хора с бунтовни сърца. Омразата към царя и може би към всички останали представители на властта, ги заслепяваше. Те щяха да създават неприятности дори в рая, ако можеха да влязат в него.

Давид не ги ръководеше. Той не споделяше техните позиции. Но те – без да бъдат принуждавани – станаха негови последователи. Той никога не им говореше за властта. Никога не им говореше и за подчинение, но те му се подчиняваха. Не налагаше правила. Законничеството не е дума от речника на бунтовниците. Все пак те изчистиха външния си облик. Постепенно техният вътрешен свят също започваше да се променя. Те не се страхуваха от подчинението и властта, дори вече не мислеха за тази злободневна тема, камо ли да я обсъждат. Но защо тогава продължаваха да следват Давид? Всъщност те не го следваха. Всичко се дължеше на факта, че той бе… Давид. Това не се нуждаеше от обяснения. И тъй, при втория опит се роди истински цар.

следваща глава 14