Съдържание Цялата книга на една страница

12

Той бягаше – през кални полета и малки рекички. Понякога кучетата се чуваха съвсем наблизо, понякога те почти го ОТКРИВАХА. Но бързите крачки, реките и влажните ями го скриваха. Той черпеше храната си от полетата, търсеше корени край пътя, спеше по дърветата, криеше се в канавките, пълзеше през тръни и тиня. В дните, през които бягаше, той дори не се осмеляваше да спре, за да се наяде. Пиеше от дъжда. Полугол, мръсен, той вървеше, спъваше се, пълзеше и раздираше дрехите си.

Сега пещерите му бяха палат. Дупките бяха негов дом. В миналото майките винаги предупреждаваха децата си, че ако не са послушни, ще умрат като градския пияница. Вече не говореха така. Сега те използваха много по-заплашителен пример: “Бъди послушен, защото иначе ще свършиш като победителят на великана.”

В Ерусалим, когато хората поучаваха за покорството към царете и почитането на Господния помазаник, Давид се беше превърнал в поговорка: “Така ще постъпи Бог с всеки бунтовник!” Младите слушатели изтръпваха при тази мисъл и решаваха за себе си, да нямат нищо общо с бунтовните хора.

Така беше преди, така е сега, така ще бъде и занапред.

По-късно Давид пристигна в една чужда страна и получи малко, съвсем малко безопасност. И тук от него се бояха, мразеха го, мамеха го и крояха планове против него. И тук няколко пъти беше близо до смъртта. Това бяха най-тъмните часове на Давид. На теб те са ти известни като дните преди възцаряването на Давид, но не и на него. Той беше приел това като свой вечен жребий.

Страданието бе на път да роди… И се роди смирение… Според земните разбирания той беше пропаднал човек; според небесните – той бе съкрушен.

следваща глава 13