Съдържание Цялата книга на една страница

Пролог

Всемогъщият, Живият Бог се обърна към Гавраил и проговори: “Върви. Вземи две частици от Моето битие. Две съдби чакат. Дай им по една частица от Мен.”

Носейки внимателно двете сияещи, пулсиращи светлини на Живота, Гавраил отвори вратата към царството между двата свята и се скри зад нея. Той навлезе в мястото на неродените съдби.

– Нося две частици от естеството на Бога. Първата е същността на Неговата природа. Както водите обкръжават плуващия в морето, така ще те обгърне Божието дихание. С това жизнено дихание, ЖИЗНЕНО ДИХАНИЕ ОТ НЕГОВАТА СЪЩНОСТ, ти ще получиш силата Му – силата да побеждаваш армии, да посрамваш враговете на Бога и да вършиш Неговото дело на земята. Ти получаваш Божията сила като подарък. Ще потънеш в Святия Му Дух.

Една от съдбите излезе напред: “Тази частица от Бога е за мен.”

– Така е – отговори ангелът. – И помни, че всеки, който получава подобен род сила, със сигурност ще бъде познат от мнозина. Преди да завършиш земния си път, твоят истински характер ще бъде познат, нещо повече, ще бъде РАЗКРИТ посредством тази сила. Такава е съдбата на всеки, който е обгърнат и владее тази частица, защото тя докосва само външния човек, но не въздейства ни най-малко на вътрешния. Външната сила винаги ще разкрива вътрешните възможности на личността или тяхната липса.

Първата от съдбите получи своята частица и се върна на мястото си.

Гавраил проговори отново:

– Аз нося и втория от двата елемента на Живия Бог. Това не е подарък, а наследство. Подаръкът се носи от външния човек; наследствеността е заложена дълбоко вътре – като семе. И макар това да е малко семе, то ще израсне и след време ще изпълни цялата вътрешна същност на човека.

Другата съдба излезе напред: “Вярвам, че тази частица трябва да бъде моя през земния ми път.

– Така е – отговори ангелът. – Трябва да ти кажа, че ти получи великолепен дар: единственият елемент във вселената, познат на Бога и ангелите, който може да промени човешкото сърце. Но дори частица от Бога не може да извърши тази задача и не би могла да се развие, ако не бъде размесена добре. Тя трябва да бъде размесена обилно със скръб, болка и удари.

И втората съдба получи своя дял и се върна на мястото си.

Пред Гавраил застана ангелът писар. Той покорно записа характеристиките на двете съдби.

– Какви ще станат тези две съдби, след като преминат през вратата на видимия свят? – запита писарят.

Гавраил меко отговори:

– Всеки на своето време ще стане цар.

следваща глава ПЪРВА ЧАСТ - 1