Предговор
Тази книга бе публикувана след няколко други заглавия, но в известен смисъл трябваше да бъде първа. Без нейното съдържание институтът L’Abri (Убежището) нямаше да съществува. През 1951-52 г. преживях духовна криза в своя живот. Години бяха минали откакто от агностик бях станал християнин. Междувременно бях пастир в САЩ около десет години, после с моята съпруга Едит работихме в Европа. През това време ревностно защитавах историчността на християнската позиция и чистотата на видимата църква. Постепенно обаче започнах да осъзнавам един проблем – реалността бе по-различна. Първо, мнозина от онези, които имаха правилно виждане, почти не практикуваха нещата, за които Библията така ясно казва, че трябва да са резултат от християнството. Второ, постепенно разбрах, че моят собствен живот е изгубил доста в сравнение с първите дни, когато станах християнин. Трябваше да се върна назад във времето и отново искрено да премисля позицията си.
По това време живеехме в Шампри. Казах на Едит, че желая искрено да извървя обратно целия път до агностицизма и да премисля всичко. Сигурен съм, че макар да не й е било лесно, в онези дни тя много се е молила за мен. Когато времето беше ясно, се разхождах в планините, а когато беше дъждовно, крачех напред-назад в плевнята на старата хижа, където живеехме. Молех се и обмислях това, което учат Писанията, и преразглеждах собствените си мотиви да бъда християнин.
Когато премислях причините да стана християнин, отново и отново се уверявах, че има напълно задоволителни основания, че съществува безкраен, личностен Бог и че християнството е истинно. Отивайки по-нататък, стигнах до още нещо, което щеше да промени из основи живота ми. Изследвах какво казва Библията за практическото християнство. Постепенно схванах, че въпреки цялото обучение, което бях получил след като станах християнин, бях чул твърде малко какво казва Библията относно значението на завършеното дело на Христос в настоящия ни живот. Слънцето се показваше, дойде и песента. Много интересно – въпреки че не бях писал стихове от години, по това време поезията у мен отново заблика – пълна с увереност, жизненост, благодарение и прослава. Признавам, че като поезия бе доста слаба, но тя даде израз на една чудна радост, която извираше от сърцето ми.
Това беше и е истинската основа за създаването на L’Abri. Преподаването на историческата християнска позиция и предлагането на честни отговори на честните въпроси бе съществено, но всичко това трябваше да доведе до онази практичност на християнството, без която начинание като L’Abri би било немислимо. Всички можем само да бъдем благодарни, че това стана.
Принципите, до които достигнах в Шампри, представих като лекции на библейски семинар в една стара конюшня в Дакота. Беше през юли 1953 г. Плановете си изготвях на хвърчащи листове на приземния етаж. Господ започна нещо специално чрез тези послания и днес още срещам хората, които като младежи промениха там своя живот и мислене. След като през 1955 г. бе създаден L’Abri, проповядвах същото послание и в Юмоз. По-нататък тези лекции бяха доразвити и допълнени в Пенсилвания през 1963 г. Отново ги представих в Юмоз в края на зимата и ранната пролет на 1964 г. Това беше окончателната им форма, така и са записани на касетите от L’Abri. Господ употребява тези касети (и по-късно книгата) по начин, който ни насърчава и радва. Чрез тях Той помага не само на хората с духовни проблеми, а и на онези, които се нуждаят от психологическа подкрепа. Молитвата ни към Бога е писмената форма на тези лекции да се окаже също толкова полезна, колкото и достигналите до целия свят касети.
Франсис Шефър
Юмоз, Швейцария
май, 1971 г.