Глава трета – ДВАМА ЛЕКАРИ УДОСТОВЕРЯВАТ МОЕТО ИЗЦЕЛЕНИЕ

Д-р Реджиналд Б. Чери докладва:

Сега няма и помен от болестта

За да ти помогна да разбереш по-добре каква стойност има изцелението на Доди Остийн, искам да наблегна  на акта, че ракът на черния дроб е един от най-коварните видове рак, които медицината познава. Тъй като ракът се развива в част от тялото, която има интензивно кръвоснабдяване, той се храни от един богат източник. От медицински наблюдения се стига до извода, че пациентите живеят съвсем кратко време след поставяне на диагнозата за рак в черния дроб.

Обикновено намаляването на теглото и силите става постепенно и прогресивно. И само след няколко седмици – в най-добрия случай до шест, седем месеца – повечето от пациентите умират от болестта.

В края на ноември 1981 година г-жа Доди Остийн постъпи в болницата „Свети Лука“ към Тексаския медицински център в Хюстън, Тексас, за да й се направят обичайните изследвания. Нейните оплаквания по време на приемането й бяха треска и епизодични болки в горната дясна част на корема.

Първоначалните изследвания на г-жа Остийн не установиха нищо нередно. Кръвното налягане и цветът на кожата бяха нормални. Резултатите от изследванията на сърцето, белите дробове и стомаха бяха в нормалните граници. Можеше да се заключи, че слабата треска и епизодичните болки в горната част на корема не са нищо сериозно.

Лекарите обаче установиха известни смущения, които не можеха да обобщят. Бяха назначени някои от най-прецизните медицински тестове. Още след първия тест пролича сложен проблем.

ДИАГНОЗАТА БЕШЕ СИГУРНА: РАК!

Беше направена коремна сонограмна ехография, при която звуковите вълни проникват в коремната кухина. Отначалото изображенията на панкреаса, бъбреците и матката бяха нормални. Но след това рентгенологът видя зловещата картина. В черния дроб имаше нещо нередно. Дясната част на черния дроб беше обхваната от някакво образувание.

Беше назначена компютърна томография на корем – прецизна форма на рентгеново изследване, и резултатите бяха недвусмислени: „голямо огнище в дясната част на черния дроб, две малки огнища в лявата част.“ Изследването показваше характерната картина за рака, но лекарите искаха да бъдат сигурни. Това абсцес, причинен от амеба ли беше или от друг паразит? Те трябваше да направят биопсия на дроба. Бяха извършени специални тестове за паразити и други организми, включително кръвен тест, хемокултура. Всички резултати бяха отрицателни.

Фактите говореха за наличие на рак и за потвърждение трябваше да се изследват клетките. Патолозите от Свети Лука изследваха филмите, които бяха изпратени и в болницата на М. Д Андерсън, един световно известен институт, занимаващ се изключително с диагностициране и лечение на рак в Тексаския медицински център. Диагнозата беше потвърдена: „метастази на аденокарцином на черен дроб.“

Обаче къде беше първичното огнище на рака? Този въпрос остана неразрешен. Всички тестове на други системи бяха напълно нормални.

Г-жа Остийн беше уведомена за диагнозата. Ракът беше класифициран от медицината като неизлечим. Медицината беше дотук. Прецизните изследвания откриха проблема, но технологията на съвременната медицина предлага съвсем малки възможности за лечението на този тип рак. Нямаше лекарство. Г-жа Остийн беше изпратена в дома си, за да умре. Не й бе назначено никакво медицинско лечение.

Изминаха почти пет години. От този мрачен ден на 1981 година, аз съм преглеждал г-жа Остийн няколко пъти. Сега тя е символ на здраве. Всички нейни изследвания и кръвни проби са нормални. Тя е много заета жена, изпълнена с енергия, и не е смущавана от никакви болки. В тялото й няма никакви признаци на болест.

Може би ще попиташ: „Какво се случи с Доди Остийн?“

Отговорът е прост. Тя беше изцелена – не по традиционния медицински начин, но свръхестествено, в отговор на молитва.

Аз благодаря на Бога за изцелението, което Доди Остийн преживя. Бог я докосна по особен начин. Днес ние откриваме невероятни неща в медицината – по-специално как становищата влияят на изцелението. Сега научаваме, че позитивното становище и отказването на болния да приеме болестта могат буквално да променят количеството на белите кръвни телца в тялото. Това може да активира защитните сили, които тялото естествено притежава срещу болестта и конкретно срещу рака.

На лице е едно чудо.

Естествената склонност на човешкия ум е да каже: „Лекарите са объркали диагнозата. Това не е било рак.“

Ако с този случай се беше занимавал само един лекар, да, диагнозата би могла да бъде неправилна. Стават грешки. Този случай обаче беше различен. С него се занимаваха няколко патолози, рентгенолози и интернисти – всички те специалисти в диагностицирането и лечението на рака. Техните становища съвпадаха: „типична картина на метастази на аденокарциом на черния дроб.“ За тях диагнозата беше очевидна. Г-жа Остийн имаше рак. Сега обаче е също толкова очевидно, че г-жа Остийн е била изцелена от рак.

Чудото на свръхестественото изцеление е реално. Като лекар, аз боравя с най-прецизните инструменти, познати на човека. Обаче медицината често изчерпва възможностите си, без да може да предложи нищо повече на пациента. Всеки човек по едно или друго време ще има нужда от Божие чудо…може би в областта на изцелението или в друга област. В моята практика аз виждам чудеса – свръхестествени изцеления от Бога – почти ежедневно.

Защо не виждам и не чувам за повече такива изцеления като на Доди Остийн?

Отговорът е следният. Бог изявява себе си в областта, в което сме готови да Му се доверим. Ако човек вярва в Бога за спасение и вечен живот, Бог ще му се открие в това направление. Доди Остийн повярва в Бога за нейното изцеление и Бог се изяви като Изцелител. Чрез Своята милост и любов Бог се докосна до нейното тяло и свръхестествено я изцели. Бог не гледа на лице. Той е готов да изцели всеки – стига да повярва.

Историята на Доди Остийн е много драматична и вълнуваща. След като преминаха през това изпитание, аз казах на Джон и Доди Остийн, имайки пред вид вида на рака, че те никога не биха могли да оценят напълно величината (размера) на изцелението на Доди. Като лекар, разбира се, аз съм благодарен за големите постижения на съвременната медицина. Но там, където свършват нейните възможности, Бог е, който изцелява. Лекарите могат само да лекуват.

Dr. Reginald B. Cherry

The R. B. Cherry for Preventive Medicine

One West Loop South, suite 702

Houston, Texas 77027

Д-р Ричард У. Уокър младши докладва: Няма след от рак.

Моето семейство и аз посещаваме църквата в Лейкууд в Хюстън, Тексас, от 1979 година. През тези години имахме възможност да опознаем много добре пастор Джон Остийн и неговата съпруга Доди. По стечение на обстоятелствата Доди стана една от моите пациентки.

Още преди пастор Остийн да съобщи на църквата за болестта на Доди, аз споменах на моята жена, че съпругата на пастора изглежда не е добре със здравето. Когато се запътваше към амвона, тя вървеше бавно и несигурно. Гласът й беше слаб, а кожата на лицето й бе бледа. Тя не говореше с дръзновение и радост, както преди.

Три седмици по-късно пасторът дойде на църква без г-жа Остийн. Моята съпруга и аз разбрахме, че нещо не беше наред. Пасторът се качи на амвона с нескрита умора в гласа и лицето, като съобщи, че жена му е сериозно болна, и помоли църквата да се моли настойчиво за нея…което ние направихме.

Видях г-жа Остийн за първи път като пациент на 5 юли 1985 година. По това време тя се беше възстановила след нейната борба с рака. Дойде, защото й бяха казали, че от известно време има миома на матката.

Миомата обикновено е доброкачествен тумор на мускулите по стените на матката. Този тумор е съществувал от години и е бил открит още от предишния й гинеколок, но поради размерите му не е било необходимо да се прави нищо. Обаче г-жа Остийн започна да усеща симптоми, характерни за миомата.

Моят преглед установи наличие на миома в матката, която аз описах както следва:

„Матка: антеверзио с образование колкото топка за голф в задната лява част.“ Това означаваше, е върху задната стена на матката имаше образование около пет сантиметра в диаметър.

Няколко дни преди тази визита аз бях изпратил г-жа Остийн на изследване с ултразвук. Резултатите потвърдиха моите предположения. Там се казваше:

„Мнение: уголемяване на матката, фиброза, преминала в неоплазма (други тумори), чернодробно образувание…доброкачествено или злокачествено.“ Това заключение описваше наличието на два тумора – един в матката и друг в черния дроб.

Не беше открит никакъв тумор.

Въпреки че г-жа Остийн имаше мир в духа си, тя преживяваше борба в ума си дали да се подложи на операция за премахване на матката с миомата. Накрая тя реши, че е необходимо да се извърши хистеректомия (отстраняване на матката).

Изследването, извършено непосредствено преди операцията, докато г-жа Остийн беше под упойка, показа, че тя има миома с размер на топка за голф.

Но патологическото заключение показа, е не е намерен злокачествен тумор в матката!

Някой може да попита: „Ако по-рано Бог беше изцелил Доди Остийн от рак, защо тогава Той не премахна и миомата?“ Не зная! Отговорът на този въпрос е такъв, че само великият АЗ СЪМ може да отговори на него. Обаче, ако не бях документирал по-късните събития, аз нямаше да мога да потвърдя божественото изцеление на Доди Остийн. Бог ме благослови да бъда част от нейното изцеление.

По време на лечението на г-жа Остийн, след 5 юли 1985 година, аз съм й правил пълно изследване в няколко различни случая и мога да заявя, че сега тя е в съвършено здраве. Както казах, аз я прегледах, когато тя беше болна от рак. Четох нейните медицински експертизи от други лекари, които бяха открили „метастази на аденокарцином, (рак) на черния дроб.“

Зная, че след откриването на рак в черния дроб не се назначава никакво лечение. Когато видях Доди Остийн след изцелението й от рак, по време на изследванията за миомата, аз мога категорично да заявя, че след пет години в нея няма нито следа от болест. сега тя е силна и здрава жена.

Д-р Ричард У. Уокър младши е на частна практика в акушеро-гинекологичната клиника в Клиър Лейк, Тексас. Той е също президент, бизнесмен и председател на “Board of Natural Birthing Centers o America, Inc.”

(Американски център за раждане по естествен начин).