УРОК 4: КОГАТО СЕ МОЛИТЕ, ПРОЩАВАЙТЕ

„И когато стоите на молитва, прощавайте, ако имате нещо против някого, за да прости и вашият Отец, Който е на небесата, вашите прегрешения” (Марка 11:25). Тези думи следват веднага след голямото молитвено обещание в Марка 11:24 – „За всичко, което поискате в молитва, вярвайте, че го получавате и ще ви се сбъдне.” Когато Исус каза: „Имайте вяра в Бога”, Той привличаше нашето внимание върху факта, че за да получим отговор на молитвата си, трябва да имаме изправни взаимоотношения с Бога. Със следващите думи Той ни показва, че ние трябва да имаме изправни взаимоотношения и с хората. Любовта ни към Бога и любовта ни към ближния не може да бъде разграничавана. Молитва, която излиза от сърце, което е в неизправни взаимоотношения с Бога или с хората, няма да устои.

Господ ни учи на тази велика истина в Своята проповед на планината (Матей 5:23-24). Той каза на учениците си, че когато отидат с дар пред олтара и си спомнят, че имат нещо против брат си – да оставят първо дара там и да отидат да оправят взаимоотношенията си с брат си.

Когато някои четат Марк 11:24-25, не разбират връзката между тези два стиха. Господ говори за динамичната сила на вярата – че нищо не е невъзможно за вярващия, и че който и да е, когато говори с вяра, ще има „каквото е поискал”. Следвайки това изявление, Господ ни въвежда в същността на простителността, която на пръв поглед ни се вижда да е съвсем друго нещо. Но има връзка, за да могат молитвите ни да бъдат отговорени. Казано е, че не трябва да очакваме простителност от Бог, докато ние не простим на нашия ближен. Когато идваме в съзнание, че сме простили на брат си, ние откриваме, че по-лесно достигаме до вярата, която се изисква, за да получим обещанието.

Понякога хората казват, че прощават, но това е простителност съшита с груби конци. Една относителна полупростителност всъщност изобщо не е простителност. Но как да се научим да прощаваме? Това може да стане като осъзнаем как ни е простил Бог. Без Неговата голяма милост ние всички щяхме да сме грешници, обречени на погубление. Защо да се безпокоим поради това, че някой ни е изпреварил? Не е ли по-добре да си вземем обещанието: „За всичко, което поискате в молитва, вярвайте, че го получавате, и ще ви се сбъдне.”