УРОК 2: МОЛИТВАТА ЗАПОЧВА С ПОКАЯНИЕ

„Също и на ония, които уповаваха на себе си, че са праведни, и презираха другите, каза и тая притча: Двама души възлязоха в храма да се помолят, единият фарисей, а другият бирник. Фарисеят, като се изправи, молеше се в себе си така: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци – грабители, неправедни, прелюбодейци и особено не като тоя бирник. Постя два пъти в седмицата, давам десятък от всичко що придобия. А бирникът като стоеше надалеч, не искаше дори очите си да повдигне към небето, а се биеше в гърди и казваше: Боже, бъди милостив към мен, грешника. Казвам ви, че този слезе у дома си оправдан, а не онзи; защото всеки, който възвишава себе си, ще бъде смирен, а който смирява себе си, ще бъде възвишен” (Лука 18:9-14).

Тези думи на Исус са изключително важни. Исус привлича вниманието ни към този вид хора, които считат себе си за праведни и пренебрегват другите. Той използва притчата, за да покаже на всички, че са грешни и молитвата – „Господи, бъди милостив към мен, грешника” трябва да предхожда всяка друга. Модерните религиозни учения често дават представа, че човек може да получи достъп до Божиите благословения без лично покаяние. Това е сериозна грешка. Човек може да стигне до Отец само чрез Христос. Когато евреите отхвърлиха Исус, Той им каза с горчивина, че Бог не е техен Баща. „Ако Бог беше вашият Отец, вие щяхте да Ме обичате…” (Йоан 8:42-44). С други думи, човек в своето грешно естество, не може да се приближи до Бога, заради своите собствени цели.

Когато сирофиникиянката дойде при Исус с молба да изцели дъщеря й, Бог не й отговори. Тя дойде при него повече като при Давидовия син, отколкото при сина на Бога. Но като човек Той не можеше да й помогне. И когато най-накрая тя Го разпозна като Господ и се смири напълно, без да разчита на своите собствени сили, но зависеше изцяло от Неговата милост, тогава Той чу нейната молитва и изцели дъщеря й. Молитвата трябва да започне с дълбокото осъзнаване, че ние сме грешници. Когато Петър дойде за първи път в присъствието на Бога, бе изобличен дълбоко за своите грехове и извика: „Иди си от мен, Господи, защото съм грешен човек” (Лука 5:8). Осъзнавайки своето грешно състояние, той мислеше, че няма надежда за него. Но всъщност само след като осъзна, че е един голям грешник, тогава Бог можа да му помогне. Бог никога няма да заеме второ място в нашия живот. Трябва първо да приемем Него, преди да искаме благословения.

Истинската молитва започва тогава, когато ние желаем Бог в нашия живот повече от всичко останало. „Тогава ще извикате към Мен и ще отидете, та ще Ми се помолите; и Аз ще ви послушам. И ще Ме потърсите, и ще Ме намерите като Ме потърсите с цялото си сърце” (Еремия 29:12-13). Действително, когато ние потърсим Бога с цялото си сърце, може да сме сигурни, че Той ще ни чуе и приеме. Като вярващи, приети от Отец чрез Христос, ние сме готови да се научим на изкуството на молитвата и имаме обещанието, че ако Го помолим за каквото и да е по Неговата воля, Той ще ни чуе. „И увереността, която имаме спрямо Него е това, че ако просим нещо по Неговата воля, Той ни слуша” (1 Йоан 5:14). 

следваща глава УРОК 3: РЕСТИТУЦИЯ