УРОК 13: СИЛАТА НА ХВАЛЕНИЕТО

„Слушайте, цяла Юдея, вие йерусалимски жители, и ти царю Йосафате; така казва Господ на вас: Не бойте се, нито се плашете от това голямо множество; защото боят не е ваш, а Божий… Няма да е необходимо вие да се биете в този бой; подредете се, застанете и вижте със себе си извършеното от Господа избавление, Юдо и Йерусалиме; не бойте се, нито се плашете; утре излезте против тях, защото Господ е с вас” (ІІ Лет. 20:15,17).

Хвалението е много важен елемент на молитвата. То е нейният най-мощен съюзник. Както Бог чува и отговаря на нашите молитви, така и в отговор Той очаква ние да Го хвалим и да Му благодарим. Въпреки голямото благословение, на което се радваше Израел, страната дойде под осъждение, защото не беше благодарна.

„Понеже не си служил на Господа твоя Бог с веселие и с искрена радост, поради изобилието на всичко, затова ще слугуваш на неприятелите си, които Господ ще прати против теб, в глад, в жажда, в голота и в лишения от всичко; и Той ще сложи на шията ти железен ярем, докато те погуби” (Втор.28:47-48).

Псалм 107:22 казва: „И нека принасят жертва на хвала, и радостно възвестяват делата Му”. Апостол Павел и Сила бяха арестувани и бити. Инструментите за мъчение бяха изорали бразди в техните гърбове, а краката им бяха оковани в клади. Тази картина беше твърде мъчителна и със сигурност това беше най-неподходящото време за хваление на Бога. Но двамата ученици избраха точно този час, за да дадат жертва на хваление. „Но посред нощ Павел и Сила се молеха и пееха химни на Бога, а затворниците ги слушаха. И изведнъж стана голямо земетресение, така че основите на тъмницата се поклатиха; и веднага всички врати се отвориха, и оковите на всички се развързаха” (Деяния 16:25-26).

Възможно е те да са се оплаквали на Бог известно време безрезултатно, но щом взеха позиция на свобода и по¬беда и започнаха да хвалят Бога, дойде земетресението и ги освободи. Ако по време на най-големия съд, в момента на най-притискащата нужда, ти вземеш отношение на победа и прослава към Господа, Той ще изпрати, ако е необходимо и земетресение, което да те освободи. Като се молиш на Бог с вяра, самите основи на твоя затвор ще се разтърсят. Сега е времето на строгия съд, когато хвалението има най-голяма мощ. Йосафат беше в сериозна беда. До него дойде известие, че Моав и Амон са се обединили и направили общ заговор срещу Юда. Новината беше отчайваща. Но царят отрече паниката. Вместо това, той изведе целия народ на молитва и пост (ІІ Лет.20:3-4).

В молитвата си пред народа той не скри, че са безпомощни: „Защото в нас няма сила да противостоим на това голямо множество, което иде против нас, и не знаем какво да правим; а очите ни са отправени към Теб” (ІІ Лет.20:12). Така те се молиха и се оставиха в ръцете на Бога. Тогава пророк Захария получи слово от Господа. Той каза на народа, че те не трябва да се страхуват, защото „Няма да е необходимо вие да се биете в този бой; подредете се, застанете и вижте със себе си извършеното от Господа избавление” (ІІ Лет.20:17).

Нашата борба не е срещу плът и кръв, а срещу духовни сили. В битката ни с тях има време за молитва, както и време за хваление и преклонение пред Бога. Молитвата и хвалението са крилата, на които можем да се реем нагоре и надолу, и да триумфираме над цялата сила на врага. Облаците сигурно ще изглеждат тъмни и тежки, но както славим Господа, хоризонтът ще се разчисти и ще видим, че слънцето ще грейне.

Причината много хора да нямат успех в молитвената си битка, е, че те влизат в нея мрачни и подтиснати. С такова отношение не може да се създаде атмосфера на вяра. Псалмистът казва: „Влезте в портите Му с благодарност и в дворовете Му с хваление” (Пс.100:4). Дори преди да сме изказали желанието си, ние трябва да излеем сърцата си в хваление към Бог, като подходящ подход към Него, защото Той ни е показал великата Си милост.

Ако имаш дух на мъка и тягост, замени го с одеждата на хвалението. Пророкът казва: „Да наредя за наскърбените в Сион, да им дам венец вместо пепел, миро на радост вместо плач, облекло на хваление вместо унил дух” (Исая 61:3). Как можем да сторим това? Отговорът е прост. Трябва да съсредоточим погледа си не върху себе си, обстоятелствата или нашите чувства, а върху Христос и Неговото обещание.

В Посланието на апостол Павел към евреите се казва: „И така, чрез Него нека принасяме на Бога непрестанно хвалебна жертва, т.е. плод от устни, които изповядват Неговото име” (Евр.13:15). Понякога хвалението е истинска жертва. Трудно е да хвалиш Бога, когато нямаш желание, но съчетаването на хвалението и молитвата кара Небето да работи в наша полза.