УРОК 10: СИЛАТА НА ИЗПОВЕДТА И ХОДАТАЙСТВОТО

„Тогава обърнах лицето си към Господ Бог, за да отправя към Него молитва и молби с пост, вретище и пепел. Когато се помолих на Господ моя Бог и се изповядах, рекох: О, Господи, велики и страшни Боже, Който пазиш завета и милостта Си към ония, които Те любят и пазят Твоите заповеди!” (Дан. 9:3,4). Пророк Даниил четеше книгата на Еремия. Тогава Бог му даде едно от най-великите откровения, които някога са давани на човек. Един пророк никога не отхвърля пророчествата, които са били дадени до този момент. Докато чете книгата на Еремия, Даниил научава, че опустошението на Йерусалим ще продължи 70 години. Осъзнавайки, че краят на това идва, той обръща лицето си към Господа, за да отправи към Него молби с пост, вретище и пепел.

Тогава пророкът започна своята изповед. Въпреки че няма записано нито едно прегрешение в целия живот на Даниил, той се идентифицира с греха на нацията. Забележете молитвата на неговата изповед: „Съгрешихме, постъпихме извратено, вършихме нечестие, бунтувахме се и се отклонихме от Твоите заповеди и Твоите съдби; и не послушахме слугите ти, пророците… На тебе, Господи, прилича правда, а на нас срам на лицето… Поради престъплението, което извършихме срещу Теб… и не послушахме гласа на Господа нашия Бог да ходим по законите… Да! Целият Израел пристъпи закона Ти… за която причина се изля върху нас проклетията” (Дан.9:5-11). Това, което прави Даниил, е повече от една изповед. Той идентифицира себе си с греха на народа.

И докато пророкът се изповядва за „моя грях и греха на моя народ”, архангел Гавраил идва и му дава чудното пророчество за Месията. Архангелът се обръща към него с думите: „И аз дойдох да ти кажа това, защото си възлюбен” (Дан.9:23). Една от най-големите привилегии на вярващия е да бъде ходатай така, както Даниил: Той изповяда не само своя собствен грях, но и греха на целия народ; стоя в процепа между живота и смъртта, за да бъдат предпазени хората от гибел (Езекил 22:20-31). Ние виждаме Исус като върховен ходатай в Йоан 17 глава, където Той се моли не само за Своите ученици, но и за целия свят – да повярва чрез тяхното служение (Йоан 17:20).

Ние виждаме отново това, когато апостол Павел следва стъпките на ходатайството, молейки се за децата на Израел, които са отхвърлили Божията правда, търсейки своята си (Римл.10:1-3). Павел показва една загриженост и солидарност, казвайки: „Защото бих желал сам аз да съм отлъчен от Христос, заради моите братя” (Рим.9:3). Каква любов е питаел той към тези хора! Каква нужда имаме ние днес от ходатаи, които да плачат ден и нощ за своята нация, която стои на ръба на катастрофата.