МАЙКИТЕ И ТЕХНИТЕ ЧУВСТВА

Повечето от ръководствата за отглеждане на деца най-напред обясняват що е бебе и как да се грижим за него. Те пренебрег­ват чувствата на майката. Според мен това е голяма грешка.

Майките, с които разговарям от години като пациентки -а също и като приятелки и колежки, – ми казват, че когато се роди първото им дете, когато се приберат от болницата й започнат да се занимават с него, не са никак сигурни в себе си. Както се изрази една от тях: „Никога не съм се чувствала толкова не на мястото си!“.

Колкото и трудове по отглеждане на деца да сте изчели и колкото и курсове на Червения кръст да сте изкарали, за да се подготвите за тези изживявания, те си остават съвършено непознати за вас. Не ги схващате като нещо реално, докато не се върнете от болницата и не останете насаме със съвсем новото същество, което живее й диша – вашето новородено. То е там, в дома ви, двайсет и четири часа в денонощието, окончателно и завинаги.

Налага ви се да направите страхотно усилие, за да се прис­пособите към новата ситуация. Никога досега не сте се из­правяли пред такава отговорност. Повечето от майките са ужасени, когато си дадат сметка, че животът на малкото чо­вече изцяло зависи от тях. Пред тази отговорност, която така брутално се стоварва отгоре им, те определено започват да се чувстват некомпетентни.

Случва се някоя млада майка до такава степен да се усъмни в себе си, че дг. започне да се тревожи за всичко. Тя няма достатъчно опит с бебетата, за да изтълкува правилно раз­личните случки от живота им. Ако бебето е дълбоко заспал о, има чувството, че не диша. И се спуска да проверява дали е живо! Друг път й се струва, че бебето се задушава или че млякото й не му понася. Всеки инцидент се раздува до неузнаваемост. Младата майка е голям специалист в изкуството да прави от мухата слон. Тя се бои, че всяко отклонение от нормите на храненето и спането на бебето й е знак за тежка болест. Затова именно толкова често телефонира на преумо­рения педиатър по всяко време.

Най-лошото при тази млада майка е, че не смее да приз­нае своята некомпетентност на никого. Та нали уж е надаре­на със способността да разсъждава? Ето; сега е майка и това е върхът в живота й на жена, а не я бива за нищо. Как реаги­ра тя на тези свои първи впечатления? Ами представя си дру­ги майки, които вещо се грижат за бебетата си. Струва й се, че е единствената, която изживява подобни страхове. Затова би предпочела да умре, но да не ги признае. Ако само знае­ше, че и другите мислят като нея, това много би я успокоило. А повярвайте ми, с всички е така!

Защо ли? Защото младата жена е получила всякакъв вид послания от нашата култура, някои открити, други неизречени, които са й втьлпили, че майката е надарена по магически и вроден начин с „майчина любов“ и с „майчински инстинкт“, автоматично правещи я способна да отгледа бебето си и да го обича. Проблемът е, че не изпитва нищо подобно. Не се чувст­ва особено годна да се грижи за новороденото. Тогава започва да си мисли, че другите майки са природно надарени с майчин­ския инстинкт, от който е лишена единствено тя. Толкова е заета да се безпокои и да си повтаря, че е некадърна, че не на­мира време да се вразуми и да схване едно важно нещо: разли­ката между майчината любов към новороденото и умението й в грижите за него е от земята до небето.

Обичта към небето ви ще дойде съвсем естествено. Някои жени може би изпитват неудържима майчина любов още с раждането на рожбата им. За други любовта се развива посте­пенно. Но не съществува съвкупност от готови знания за но­вороденото и грижите за него, която майката да притежава инстинктивно, само защото е жена. Тази съвкупност е плод на опита. И до първото раждане е напълно възможно жената да не знае какво означава да живееш с дете.

Към чувството, че е неспособна да се грижи за детето си се прибавя и още едно, което не по-малко я безпокои – раз­дразнението. Много майки усещат, че ги е яд на бебето им заради този двайсет и четири часов режим, който им е нало­жило. Както се оплакваше веднъж една от тях: „Никой нико­га не ми е казвал, че ще бъде така!“

Целият живот на младата майка сега сякаш гравитира около малкото в люлката и тя съвсем откровено му се сърди. Това е напълно в реда на нещата. За беда никой не я подгот­вил да изпитва този яд. И тя често се чувства виновна, че се дразни от новороденото, което иначе обича.

Младата майка трябва да разбере, че първоначалното раз­дразнение спрямо бебето й е съвършено нормално. След оп­ределен период на приспособяване към тази необичайна от­говорност ядът ще изчезне и ще бъде погълнат от неустоима обич към малкото.

Има и една друга причина, поради която майката често я е яд на бебето й. Тя е склонна да мисли, че то ще я свърже по-тясно със съпруга й. Нали са правили това дете заедно. Въоб­разявала си е, че щом се роди детето, тя, съпругът й и то ще образуват една много сплотена тройка.

За съжаление обаче много жени забелязват, че става точ­но обратното. Вместо да ги сближи, детето действа психоло­гически като преграда между двамата. Майката вижда, че съпругът й често я ревнува от вниманието, което обръща на новороденото. Той се държи повече като съперник, отколко­то като баща. Случва се освен това съпругът да не поема активно и ефикасно своята част от моралната отговорност за бебето. Тогава у майката се създава впечатление, че отго­ворността е само нейна. И тя се сърди на малкото, че е пре­дизвикало тази ситуация.

Младата майка трябва да знае как да посрещне раздразнение­то си и да се научи да го приема като неразделна част от нагаждането на двамата към идването на бебето. Така тя ще намери своя начин да превърне семейството си в нова единица.

Ако пък случайна съпругът ви се окаже способен наисти­на да сподели с вас моралната отговорност за бебето, знайте, че имате голям късмет. Използвайте съпруга си, за да про­учите чувствата си на некомпетентност и раздразнение. Разберете добре, че тези чувства са напълно нормални и не се колебайте да ги обсъдите с него. Ако съумеете да си погово­рите за тях, ще почувствате, че отговорността за новото дете не тежи само на вашите плещи. Това само по себе си ще ви донесе огромно облекчение.              

Спомнете си, че от хиляди години майките са се борили с двете чудовища, наречени некомпетентност и раздразнение. Вие също можете да ги победите. В началото ще ви е трудно. Ще преживеете мъчителни моменти и несъмнено ще си поплачете. Но колкото по-честна сте със себе си и с чувствата си, толкова по-бързо ще преодолеете периода на приспособяване. Рано или късно, като хиляди майки преди вас, ще преминете през треса­вището на трудностите и ще стъпите на твърда почва. Едва тогава майката и детето могат да поемат ролите си в новите отношения на „нас двамата“. Междувременно ще трябва още много да се учите от собствения си опит.

Бебето ви току-що се е родило. То ви изглежда миниатюрно и много крехко. Придавате извънмерно значение и на най-мал­ката аномалия и виждате в нея знак за сериозно произшествие. Младите майки понякога изпитват такава паника, че нито ин­телигентността, нито здравият разум им позволяват да анали­зират ситуацията. Една от тях ми призна веднъж: „Необходими ми бяха четири часа, за да запомня какво трябва да свърша, а без проблеми си бях взела изпитите в университета. Съмнявах се в способностите си и започнах да се питам дали изобщо имам капка мозък в главата.“

При подобни обстоятелства майката може да забрави, че-притежава здрав разум и отчаяно да започне да търси някой авторитет, който да й посочи как точно да постъпи – ако не успее незабавно да се свърже с педиатъра си, тя ще се втурне към телефона и ще извика съседката.

Майката трябва добре да разбере, че всички тези тревоги са нормални. Неумение, паника, яд – такава е съдбата на всяка мла­да майка. Мисълта, че новороденото не е нито толкова мъничко, нито толкова крехко, колкото ви се е сторило отначало, ще ви споходи постепенно. От милиони години бебетата знаят как да преодоляват несръчността й незнанието на младите си майки. И вашето новородено ще преживее и едното, и другото. С опита самоувереността ви ще расте – ще го държите по-удобно, ще го кърмите по-лесно и когато навърши месец, ще си дадете сметка, че има сериозни шансове да оживее.

Добре е през първите седмици след завръщането ви вкъщи да си осигурите помощ от някой член на семейството. Но дори ако го направите, психологическата отговорност за детето ви ще принадлежи изцяло на вас. Всяка млада майка трябва да преживее това „бойно кръщение“ през първите месеци от жи­вота на детето. Никой не може да го стори на нейно място.

Разбира се, голяма утеха е да се поговори с други майки и да се види, че и те изпитват същите чувства. Ще откриете, че вашият случай не е единствен. Споделянето на дълбоките ви чувства с другите е добро лекарство за вас. Така че говорете с други майки, за предпочитане опитни.

Но не правете грешката да се отнасяте към съседката или към друга майка като към висш авторитет. Така именно постъпват много млади майки, когато се паникьосат. Майка, на която не би хрумнало да накара съседката да определи дали детето й има заушки, очаква от нея категорично мнение по въпроса за кърменето. Опитвайте се да устоявате на този вид изкушения. Използвайте мненията на другите майки като лак­мус, за да проверите собствените си чувства. Но не ги смятай­те за пророчици. И никога не забравяйте, че детето ви е един­ствено по рода си. Това, което е било полезно за съседката и бебето й, не важи задължително и за вас. 

Вашето бебе е толкова единствено по рода си, колкото са пръстовите му отпечатъци

Никога няма да престана да повтарям, че бебето ви е единст­вено по рода си и непрекъснато ще се връщам на тази тема.

Няма нито едно същество на света, чиито пръстови отпе­чатъци да съвпадат с тези на детето ви. И това, което е вярно за отпечатъците му, е вярно и за цялото му същество, физиологическо и психологическо. Начинът, по който са разполо­жени гените му, не е съществувал преди и няма да се възпро­изведе никога вече. Не забравяйте това. Може би следващото сравнение ще направи нещата по-ясни. Да си представим, че всяко дете се ражда със свой собствен цвят на кожата. И че не съществуват на света две деца с един и същи цвят. Прилики, разбира се, ще има. Оранжевото бебе ще прилича повече на друго оранжево бебе, отколкото на зелено бебе. Но всяко оран­жево бебе ще има собствен оттенък. По същия начин всяко ваше дете ще е различно от другите.

Когато казвам, че детето ви е единствено по рода си, разби­рам, че то не отговаря на нито едно от общите описания, давани в книгите за отглеждане на децата Ако и вие установите също­то, не бързайте да заключавате, че в него има нещо анормално. Начинът, по който се храни и спи, си е негов собствен. Наисти­на. Не се опитвайте насила да го нагаждате към някакъв идеа­лен образ, взет от книгите. То е това, което е, и толкова!

Вашето бебе „пише“ историята на собственото си разви­тие, докато расте. Позволете му да го прави. Всяко дете има собствен стил на живот, който възприема още при раждане­то си. Моите три деца например са напълно различни. И тези разлики проличаха още в най-ранното им детство.

Бих искал да поспрем за момент и да се опитате да разберете колко прекрасно е, че никой на света не е като детето ви. Че то е абсолютно уникално. Научете се да цените тази уникалност. Представете си, че някой велик художник е нарисувал специал­но за вас единствена по рода си картина. Няма ли особено да заобичате тази картина? Но, разбира се, това сравнение е сла­бо, за да предаде точно съвършената оригиналност на прекрас­ното детенце, което кротко спи в люлката си.

Като настоявам на тази оригиналност, не искам да кажа, че майчината ви роля е излишна. Точно обратното. Детето се нуждае от вас именно за да развие своята изключител­ност. То не може да се справи само. Има нужда да го насърча­вате при всяка стъпка по този път. Ще се опитам по-нататък да ви обясня как да помогнете на детето си да развие блестя­що всички страни на личността си.

Индивидуалността на детето трябва да се уважава още от раждането му. Ако съумеете да приемете начина му да се храни и спи, темперамента му и настроенията му, докато е бебе, ще ви бъде по-лесно да се нагодите към стила му на живот през следващите етапи от развитието му.

Всъщност, искате или не, детето ви ще бъде единствено по рода си. Това ми напомня анекдота за Марагарет Фулър и Карлайл. Веднъж в момент на въодушевление Маргарет Фулър протегнала ръце и възкликнала: „Приемам света такъв, какъвто е!“ Карлайл отговорил: „Бога ми! Че как иначе!“

Същото е и с детето ви. Не можете истински да му попре­чите да бъде това, което е дълбоко в себе си. Защо тогава да се опитвате? Да се действа-срещу естествения стил на живот, е все едно да пъхнете гаечен ключ в зъбния механизъм на машина. В стремежа си да му наложите собствения си модел на съществуване вие ще успеете само да го превърнете в изопачена карикатура на самото него. Голям товар ще падне от раменете ви, ако се откажете от опитите да създавате дете по свой образец. Оставете го да се развива естествено и сво­бодно.

Основната задача на тази книга е да покаже, че най-прек­расният ви подарък ще бъде да му осигурите свободата да се разгърне напълно. То е единствено по рода си. Дайте му възможност да остане такова. 

Различните етапи в развитието на детето ви

Преди да стигна до вашето бебе, бих искал да кажа няколко думи за децата изобщо и за различните стадии в развитието им.

Всички преминават през тези стадии. Това е едно от глав­ните открития на специалистите по човешко поведение през последните четирийсет години.

Етапите са много по-добре разграничими през първите пет години, отколкото в следващите. Така например промените у детето между втория и третия му рожден ден са огромни в сравнение с тези, които настъпват между осмата и деветата година.

Всяко дете минава обикновено през едни и същи стадии на развитие. Но и всяко ги изживява по собствен начин и със собствен ритъм. Определен стадий ще продължи за едно дете година, докато на друго ще отнеме шест или осем месеца.

Времето за преминаване през всеки етап е различно за вся­ко дете. Настоявам върху обстоятелството, че етапите не мо­гат да се ускорят. Така че не се опитвайте да го правите.

Всеки етап осигурява солидна основа за следващия, както когато се строи къща. Здравината на основите определя кон­струкцията на първия етаж, здравината на първия етаж – тази на втория. Събитията от живота на детето в първата възраст са показателни за онова, което ще се случи във втората. А това, което става във втората, ще ви осведоми за третата и тъй нататък.

Най-важният елемент във формирането на тази базисна структура на личността е себепредставата, тоест умствени­ят образ, който детето има за себе си. То е нещо като схема на духа му. Поведението му зависи от умствените схеми, ко­ито го ръководят, като най-важната от тях е представата за самото него.

От нея зависи до голяма степен успехът му в училище (и през целия му бъдещ живот). Наскоро подложих на тест за интелигентност момче на дванайсет години. Част от теста се състоеше в събиране елементите на пъзел. То се опита, но скоро се отказа с думите: „Не мога. Много е. трудно.“ Пред­ставата му за себе си му бе подсказала, че когато се сблъска с трудно преодолимо препятствие, човек се отказва.

Има деца, които се виждат през призмата на следната себе-представа: „Аз съм умен, обичан; умея да правя разни неща. Мога да опитам и нещо друго и да успея.“ Такъв е случаят с децата, които никога не създават проблеми, нито в училище, нито другаде. Тези деца могат да научат най-много.

Но има и по-различни деца, които се виждат така: „Не съм много послушен, не ме обичат, нищо не мога да правя, и най-вече – нищо ново. Тъпо е да се опитвам, защото така или иначе няма да успея,“ Това са децата, които създават проблеми и на себе си, и на околните. На тях им е най-трудно да учат.

Представата, която детето ви има за себе си, ще е главна­та тема на тази книга. Ще ви покажа стъпка по стъпка, че тя се оформя още в първите дни на живота и се развива през първите пет години. И ще ви обясня как може да се насърчи развитието у детето на силна и здрава себепредстава.

следваща глава РАННО ДЕТСТВО