Какво казва науката за душата и живота след смъртта?
В областта на медицинската наука съществува огромна литература, която се занимава с въпроса за душата и живота след смъртта. Ще цитирам само някои от данните в това отношение.
Невробиолози и физици от Харвардския университет (Масачузетски технологичен институт) – в публикация в реномираното научно списание „Modern Physics“ съобщават за съществуването на човешката душа, доказано чрез ултратънък лазерен сноп и свръхмодерна електронна апаратура. Те определят „душата като особена форма на електромагнитна енергия“ и проследяват пътя и поведението й при умиращи пациенти. Установяват, че душата напуска умиращия за 0,6 сек. след издъхването му.
Материалите от научния конгрес в Калифорнийския технологичен институт (САЩ) относно изследванията за душата и живота след смъртта: изнесените доклади от световноизвестни специалисти (д-р Сара Типит, д-р Сам Парния и др.) показват ясно, че съзнанието (душата) продължава да съществува и след като сърцето е спряло, пациентът не диша и мозъкът е престанал да функционира. В повече от 3500 т.нар. „следсмъртни експерименти“ върху пациенти, изпаднали в клинична смърт, д-р Парния установява, че нито кислородното гладуване на мозъка, нито стресовите моменти са причина за преживяванията в състояние на клинична смърт. Д-р Типит представя интервюта с пациенти, преживели клинична смърт след инфаркт. Много от тези пациенти помнели съвсем точно какво са видели и чули, защото възприемали всичко, което се случвало около тях. Усещали как се отделят от тялото си и някак отстрани гледат на всичко, което се случва. В разказите им винаги присъствала светлина и срещи с мъртви починали роднини. Учените си поставили целта да продължат научните изследвания относно същността на човешката душа от научна гледна точка. Според тях досегашните опити са достатъчно обнадеждаващи, за да се получат още по-подробни резултати в това отношение.
Докладваните резултати от участниците на Калифорнийската конференция се потвърждават и от английски медици от Централната клиника на Саутхемптън, които въз основа на богат материал доказват, че съзнанието на хора, изпаднали в клинична смърт, продължава да е активно и след като мозъкът е преустановил дейността си. Според британските учени това е убедително доказателство за независимия живот на човешкото съзнание (душата) от мозъчната дейност (повече в интернет: www.sanovnik.bg )
В своята книга „Живот след живота“ проф. д-р Б. Грейсон (САЩ) счита, че мозъкът не продуцира съзнанието, а е негов носител. С това се обяснява фактът, че след спиране на мозъчните функции съзнанието (душата) продължава да съществува. Изследванията си професорът публикува в Amer. J. of Psychiatry.
През последните години се провеждат многобройни и подробни изследвания в областта на клиничната смърт. Излязоха много книги с разкази на хора, преживели клинична смърт. Непрекъснато се организират доклади, семинари, срещи, конференции. Преди няколко години в САЩ беше учредена Световна асоциация за изследване на феномена „Близко до смъртта“, известен в световната литература с инициалите IANDS (International Assоtiation for Near-Death Studies), в която членуват учени от много държави на света (http://iands.org/home.html). На този адрес (homepage) интересуващите се могат да намерят огромна информация по настоящата тема, както и най-новите резултати от медицинските изследвания в това отношение. В редовно издаваните информационни бюлетини прави впечатление, че все повече учени медици са убедени в съществуването на душата и след биологичната смърт на човека. Асоциацията организира и радиопредавания под рубриката „Поглед в отвъдното“. Ще спомена само някои от книгите, които са публикувани от известни специалисти към тази организация: „Поглед към вечността“ (Д-р Раймонд Муди), бестселъра „Небето е реалност“ (Тод Бурпо) и др. През септември 2011 г. асоциацията провежда редовния си конгрес под мотото: „Живот, промемен завинаги“. Темата на конгреса ще бъде промененият живот на пациенти, преживели клинична смърт. Основни говорители на конгреса са световноизвестните учени медици И. Муди, Б. Грейсон и Е. Александер, които ще представят резултатите си от най-новите изследвания в това отношение.
Наскоро в германската преса се появиха статии по темата „Има ли действително задгробен живот?“, както и допитване до общественото мнение по въпроса „Вярвате ли в живот след живота?“. Редакцията на известния мюнхенски вестник “TZ“ (23-25 април 2011) се обръща по тази тема към проф. д-р Вилфрид Кун – изтъкнат изследовател в областта на клиничната смърт, световноизвестен специалист по неврология и главен лекар на болницата „Леополдина“ в Швайнфурт (Германия). Въз основа на богат клиничен материал той потвърждава познатите в литературата феномени в това отношение: отделяне на съзнанието от тялото, запазване свойствата на личността, среща с познати починали, преглед на живота и т.н. Повтаряемостта и идентичността на тези сведения карат проф. Кун да си зададе въпроса: „Не трябва ли да си направим извода, че всички ние имаме душа (съзнание), която съществува независимо от тялото и след смъртта продължава да живее?…Откакто се занимавам по тези въпроси, вярата ми в съществуването на задгробен живот непрекъснато расте.“ Проф. Кун е убеден, че съвременните изследвания в областта на клиничния феномен „Близко до смъртта“ ще промени досегашните представи на много учени медици.
През 2004 г. в немско говорещата част на Европа бе създадено сдружението „Немски приятели на световната асоциация за изследване на феномена „Близко до смъртта“ (netzwerk-nahtoderfahrung@t-online.de), което развива доста активна и широкомащабна дейност по въпросите на душата и нейното съществуване след смъртта. Такива организации има в Холандия и Белгия.
Група холандски лекари под ръководството на известния кардиолог д-р Pim van Lommel провеждат широкомащабни изследвания през 2001 г. с 344 пациенти, преживели клинична смърт. Специалистите си поставят въпроса: „Как би могло да се преживее състояние на ясно съзнание извън тялото в момент, в който мозъкът не функционира – показва хоризонтална (нулева) електрокардиограма (т.е. пациентът е в клинична смърт)?“ Изводът е, че при човека съществува нематериална част, която продължава живота си, след като материалната (тялото) вече е мъртва. В книгата си „Безконечното съзнание – нови медицински факти във връзка с феномена „Близко до смъртта“ (издателство „Патмос“) д-р Ломмел описва преживяванията на много пациенти, изпаднали в клинична смърт и върнати отново към живот (http://www.patmos/endloses-bewusstsein-p-7834.html ). В рецензията към книгата между другото четем: „Фактите на автора в книгата са сензационни и поставят под съмнение досегашните обяснения на този феномен. Самият факт, че функцията на мозъка е спряла, а пациентите имат напълно запазено съзнание, ни задължава да приемем съществуването на живот след смъртта.“ Интересно е наблюдението на д-р Ломмел, че не всички пациенти имат описаните преживявания по време на клиничната смърт – при възрастните този процент е по-малък (8-12%) в сравнение с децата (70% от случаите).
През април 2010 списанието „МИГнюз“ съобщава, че „екип от учени в Израел под ръководството на проф. Каросис откриват научни доказателства за съществуване на човешката душа с помощта на апарат за магнитно-резонансна томография… В т.нар. „апарат на вярата“ в мозъка учените установяват връзката между мозъчната активност и човешката душа.“
Доста подробна специализирана информация по настоящата тема намираме в книгата на известния учен и духовник Александър Милеант „Живот след смъртта“. Авторът обобщава изследванията на редица световноизвестни учени в областта на клиничната смърт. Ето само някои от тези имена и книгите, които А. Милеант реферира: Д-р Морис Ролингс („Отвъд вратата на смъртта“), Раймонд Муди („Живот след живота“; преведена на български – http://start05.nete-books/duhovna.lit/mistika/reinmand.muudi-jivot.sled.jivota.pdf ), д-р Мелвин Морс („По-близо до светлината“), д-р Михаел Сабом („Спомен за смъртта“), Кенет Ринг („Живот по време на смъртта“), Серафим Роуз („Душата след смъртта“), Роберт Кастенбаум („Има ли живот след смъртта“?), д-р Калиновский („Преходът“). Заинтригуващо е съдържанието на книгата на А. Милеант. Ето някои от темите, обсъждани в тази книга: Какво вижда душата в „онзи“ свят? непрекъснатост на съзнанието; облекчение; тунел и светлина; преглед на живота и съд; нов свят; обликът на душата; срещи с познати; езикът на душата; граница; завръщане; ново отношение към живота; разказ на самоубийци; душата на път към небето; рай и ад и др. В книгата са дадени и много разкази на хора, преживели клинична смърт и реанимирани към живот. Даваме едно обобщено кратко резюме на многото случаи на хора, преживели клинична смърт, описани от автора: Умиращият усеща, че се отделя от тялото, и вижда безжизненото си тяло да лежи долу, както и медицинския екип, който иска да го съживи, т.е. той се наблюдава отстрани; човешките му способности за запазени – вижда, чува, мисли, усеща; иска да установи контакт с хората около тялото си, но установява, че никой не чува гласа му и не забелязва допира му; има необикновено чувство на облекчение, безболезненост и радост; много от преживелите клинична смърт говорят за преминаване през тъмен тунел и след това попадат в красив свят, където се срещат със свои близки; други попадат всред обилна светлина, други в мрачни места, описвайки отвратителни същества, които са видели там; светлина са видели и много деца, които в своята чистота и невинност се намират под закрилата на Всевишния; други говорят за „преглед“ на живота им, при който миналото им минава пред очите им, чувствайки над себе си съд и висш разум; някои преживяват отдавна забравени събития, оценявайки моралната страна на постъпките си; слепородени установяват, че виждат, и споменават конкретно това, което са видели, без никога преди това да са го виждали; след като са реанимирани, те са си останали слепи; личностите, с които се срещат, са имали човешки фигури, но с качества, различни от тези на земята; Една пациентка на д-р Муди казва: „Получих сърдечен пристъп и се оказах в черна пустота. Разбрах, че напускам тялото си и умирам. След като напуснах тъмнината, видях пред себе си хора. Фигурите им бяха като тези на земята…След това видях чичо ми Каръл, който беше починал отдавна. Той ми каза: Върни се. Делото ти на земята не е завършено.“
В своята книга „Живот след живота“ д-р Реймънд Муди отделя особено внимание на три основни неща, които се срещат при почти всички случаи. На първо място преживелите клинична смърт говорят за среща със светлина, която описват като персонифицирано същество (личност), с което те комуникират не чрез говорима реч, а чрез директна размяна на мисли. Така нареченото от мнозина „същество от светлина“ представя пред човека панорамен поглед на целия му живот преди смъртта. Второто общо за всички случаи е отражението на преживяванията в отвъдното върху живота на реанимираните пациенти. Те добиват ново отношение към Бога, към вечността и към смъртта – преживяванията в отвъдното са променили съществено начина на живот. И на трето място реанимираните не са искали да напуснат отвъдното и да се върнат отново към живот.
Заслужават особено внимание изследванията на известния американски кардиолог д-р Моурис Роулингс. Подробна информация в това отношение читателят може да намери в DVD филма „До ада и обратно“. Препоръчвам на читателите да видят и друг един DVD филм „Поглед към вечността – ФЕНОМЕНЪТ ЛАЗАР“, където документално са представени два истински случая на хора от различни части на света, всеки от които лично се е сблъскал с живота след смъртта.
От огромната научна литература по разглежданата тема ще спомена и едно от много известните имена понастоящем – германския професор по информатика и доктор на техническите науки Вернер Гитт. В публикацията – „Пътуване без завръщане – Какво ще стане 5 минути след смъртта?“ – проф. Гитт дава подробна информация относно душата на човека и съдбата й във вечността (www.wernergitt.de) .
Интересуващите се по темата могат да намерят обилна информация в интернет под заглавието „Човешката душа“.
В заключение ще цитирам американския православен духовник и автор на много книги отец Серафим Роуз: „Никога преди човечеството не е получавало такива поразителни и ясни доказателства, или поне „намеци“, че има друг свят, че животът не приключва със смъртта на тялото, че има душа, която оцелява след смъртта и която е всъщност по-будна и жива след смъртта. За човек, който е наясно с християнското учение, днешните преживявания „след смъртта“ са само поразителни потвърждения на християнското учение за състоянието на душата след смъртта“ (стр. 888).
От този кратък и обобщен научен преглед по дадената тема могат да се направят следните седем много важни изводи:
1) Науката потвърждава съществуването на човешка душа, отъждествявана със съзнанието на човека или неговата идентичност, която продължава да съществува и след смъртта.
2) Многобройните свидетелства на хора, преживели клинична смърт и реанимирани към биологичен живот, показват, че във вечността има само две места, където душата ще отиде – или в рая, или в ада.
3) Темата за задгробния живот на душата на човека разделя учените специалисти на две големи групи: а) Такива, които приемат съществуването на душата и нейния задгробен живот; и б) такива, които обясняват преживяванията на пациенти в клинична смърт със специфичните особености на човешкия мозък.
4) През последните 25-30 години значително нараства групата на учените специалисти, приемащи съществуването на душата и нейния живот в отвъдното. За това допринася модерната медицинска техника, даваща възможност за провеждането на детайлни и специални научни изследвания в тази област. По този начин се дава гласност на едно широко разпространено, но досега малко известно явление. А това явление има огромно значение за много сфери от науката и практиката, както и за формирането на начина на мислене и поведение на отделния човек.
5) Поради огромната литература в това отношение, много лекари и психиатри предлагат да се създаде ново направление в медицинската наука – „за душата след смъртта“. Така през последните десетилетия темата за душата и живота след смъртта от религиозна става все повече научна. Съвременната наука разкрива онова, което досега беше обект на религията.
6) Учените са на път да разкрият тайните на един от петте необясними феномен във Вселената – онова, което става по време на клиничната смърт.
7) Научните резултати от медицинските изследвания на душата по време на клиничната смърт потвърждават учението на редица религии и Библията за душата и нейната съдба във вечността. Освен това резултатите от тези изследвания могат да помогнат както на вярващи, така и на невярващи да се запознаят и по-добре да разберат реалностите на отвъдното и да се подготвят за това, което всеки човек ще види в часа на смъртта и непосредствено след нея. В този смисъл д-р Муди с право казва: „Защото ще излезе вярно, че не можем изцяло да разберем този живот, докато не хвърлим поглед върху онова, което се намира отвъд него.“