Съдържание Цялата книга на една страница

15 – Обличане Божието всеоръжие

В какво динамично време живеем! Нищо чудно, че някои хора получават сърдечен удар! За нещастие пастор Конатсер не беше говорил нищо по въпроса.

Въпреки че Баптистката църква в Бевърли Хилс имаше невероятен растеж и единственият друг проповядващ пастор в нейния персонал беше 22-годишен младеж, току що излязъл от Библейския колеж, пастор Конатсер имаше разрешение за отпуск от шест седмици и трябваше да остави някой друг да го замества. Този някой друг бях аз – 22-годишното момче-проповедник.

Когато ръководството се обърна към мен и каза: „Лари, с това ще се заемеш ти” – натоварването беше огромно. Изведнъж моите отговорности се удвоиха и аз затънах в безпокойство и неуспехи. Не мина много време и бях обгърнат от малък черен облак на депресия, който сипеше мрак и мизерия върху моя изнурен дух.

Но веднъж един лютерански пастор посети моя урок и не след дълго стигна до целта. „Обличаш ли Божието всеоръжие всеки ден?” – попита той открито.

Аз бях завършил Библейски колеж, имах сертификат за тригодишно изучаване на гръцки и исках да впечатля този пастор, и да му покажа, че не бях някакъв глупак.

„О, да!” – възкликнах аз, облягайки се отново на стола и кръстосвайки ръце на гърдите си. „Ти говориш за тази чудесна метафора в шеста глава на Ефесяните. Да, господине, запознат съм с всяко нейно причастие, с всеки глагол и съществително, защото съм изучавал цялата книга на гръцки.”

Веднага разбрах, че не беше впечатлен. „Не те питам дали знаеш за Божието всеоръжие – търпеливо обясни той. – Питам те дали обличаш цялото Божие всеоръжие всеки ден.”

Някак си обезкуражен, поклатих глава и добавих кротко: „Не, господине.”

Неговият проницателен отговор ме сепна: „Тогава може би тази е причината да си така депресиран.” 

Цялото Божие всеоръжие

След като той си отиде, отново отворих Ефесяни 6:10-18 и фраза по фраза, предмет по предмет, изучавах тези девет стиха и указанията за тяхното приложение при християните от 20 век. Би ли се присъединил към мен в разглеждането на една опростена схема на онова, което открих?

„Б ъ д е т е   с и л н и   в   Г о с п о д а   и   в   Н е г о в а т а   м о щ н а   с и л а”

Християните, които се готвят за сблъсък, се нуждаят от сила. Дори ако си напълно облечен с всеоръжието, което апостол Павел описва в стиховете по-долу, ти трябва първо да имаш сила, иначе ползата от всеоръжието ще бъде малка. От къде получаваме тази сила? В общение с Господа и в отговор на молитва. 

„О б л е ч е т е   ц я л о т о   Б о ж и е   в с е о р ъ ж и е”

Като християнски войник ти трябва да облечеш напълно осигурената екипировка, без да подценяваш нищо, без да пропускаш нищо, защото как би могъл да знаеш от коя незащитена страна може да те атакува врагът?

„З а   д а   м о ж е т е   д а   у с т о и т е”

Апостолът обяснява, че войникът облича цялото въоръжение, за да устои. Това е военен термин, който се отнася до „решителната и непоколебима позиция на един добър войник, противопоставящ се на врага”.

„С р е щ у   х и т р о с т и т е   н а   д я в о л а”

Срещу какво трябва да устои войникът? Срещу хитростите или стратегиите на дявола – лукавите и опасни начини, по които злото ни напада.

„З а щ о т о   н а ш а т а   б о р б а   н е   е   с р е щ у   к р ъ в   и   п л ъ т,   н о   с р е щ у  н а ч а л с т в а т а,   с р е щ у   в л а с т и т е,   с р е щ у   д у х о в н и т е   с и л и   н а   н е ч е с т и е т о   в   н е б е с н и   м е с т а”

Ние не воюваме срещу видими физически противници, а срещу началства, срещу организираните действия на злите сили. Ние воюваме срещу началствата, чиято власт над моралната тъмнина, обхващаща човечеството, е широко разпространена. Воюваме срещу духовните сили на нечестието – духовната кавалерия, грабителските пълчища в атмосферата около нас.

„З а т о в а   в з е м е т е   Б о ж и е т о   в с е о р ъ ж и е,   з а   д а   м о ж е т е   д а   п р о т и в о с т о и т е   в   з л и я   д е н”

Ние не трябва да се облягаме на човешката предвидливост и защита, а трябва да вземем цялото всеоръжие на Бог, за да можем да противостоим в деня на изкушението – обстоятелствата на духовен и морален изпит, които могат да дойдат по всяко време и за които е необходимо винаги да бъдем готови.

„И   к а т о   н а д в и е т е   н а   в с и ч к о,   д а   у с т о и т е”

Когато всичко необходимо е направено, ние трябва да устоим, защото сме предопределени за победа.

„П р е п а с а н и   с   и с т и н а   п р е з   к р ъ с т а   с и”

Кръстът е частта от тялото между ребрата и бедрените кости. В тази област са поместени храносмилателната система и половите органи.

Коженият колан или престилка около кръста на римския войник беше първата и най-необходима част от неговата екипировка. Той служеше не само, за да поддържа бронята на правилното й място, но и за да държи меча.

Апостол Павел ни учи, че нашият кръст трябва да бъде препасан с истина – вътрешна истина, искреност и определена цел. Псалмистът казва: „Понеже желаеш искреност вътре в човека, научи ме на мъдрост в скришното на сърцето ми” (Псалм 51:6).

Като вярващ ти трябва да бъдеш изпълнен с истината на Бог; трябва да бъдеш личност на почтеността и нравствеността. Трябва да знаеш кой си ти в Бог и кой е Бог в теб. Препаши колана на истината около кръста си, като потвърждаваш истината за самия теб и за Бог и като действаш не според емоциите си, а според истината.

„О б л е ч е н и   в   п р а в д а т а   з а   б р о н е н   н а г р ъ д н и к”

Броненият нагръдник е тази част от бронята, покриваща гърдите. Той предпазва жизнено важните органи: хранопровода, дихателната тръба, сърцето и белите дробове.

Какъв е броненият нагръдник на правдата, който вярващият трябва да притежава? Това е правдата на Бог чрез вяра, оправданието чрез кръвта, пролята на кръста. Тази правда е резултат от обновяването на сърцето от Святия Дух.

Броненият нагръдник е важна част от войнишкото отбранително въоръжение. Праведният нов човек вътре във вярващия се съпротивлява, отбранява и отказва да приеме злите предложения на дявола. Броненият нагръдник на правдата прилежно пази сърцето на вярващия, защото там са изворите на живота.

„И   с   н о з е т е   с и   о б у т и   с   г о т о в н о с т,   к о я т о   и д в а   о т   б л а г о в е с т и е т о   н а   м и р а”

В ръкопашния бой е изключително важна възможността за отстъпване встрани, ходене и бягане. Тъй като римският войник най-често се е сражавал в ръкопашен бой, от голямо значение е било да е стабилно обут. Неговите сандали са били не само здраво завързани за краката и глезените му, но подметките му са били покрити с метален обков, за да го предпазват от подхлъзване.

Като участници в духовна война, ние трябва да снабдим нозете си с готовност и стабилни обувки, които можем да намерим в благовестието на мира. Когато ходим ежедневно в откритата ни Божия воля и съобразяваме поведението и общуването си с Неговото Слово, ще преживяваме чувство на единение с Бог и ще имаме съзнание за Божествена помощ, достатъчна за всеки проблем.

Като вярващи трябва да ходим в Божията воля и както казва моят приятел и мисионер Алис Хуф – да оставяме „стъпки на мир”, където и да отиваме.

„А   о с в е н   в с и ч к о   т о в а   в з е м е т е   в я р а т а   з а   щ и т”

Щитът беше частта от бронята, носена върху ръката или в ръката, за да предпазва и покрива цялото тяло в битката. Той беше елемент от войнишкото въоръжение, който можеше да се премества и поставя върху всички части на тялото, където е необходимо.

Като вярващи християни нашата вяра ни служи точно, както щитът служи на войника, но как получаваме вяра? Ефесяните 2:8-9 казва, че вярата е дар. Римляните 10:17 гласи: „Вярата идва от слушане, а слушането от Словото (Рема) на Христа.” Галатяните 2:20 казва, че ние живеем чрез вярата в Божия Син, Който ни обикна и даде Себе Си за нас. Тази вяра е щитът на вярващия.

„С   к о й т о   щ е   м о ж е т е   д а   у г а с и т е   в с и ч к и т е   о г н е н и   с т р е л и   н а   н е ч е с т и в и я”

„Нечестивият” не означава някаква безлична сила, а сатана и злите противници, описани в стих 12.

Големите щитове на древните войници бяха направени от дърво, за да бъдат леки, а отгоре бяха покрити с кожи. Кожите бяха потапяни във вода, за да угасяват огнените стрели, най-опасните стрели, изпращани, за да победят и ранят смъртоносно противника. Апостол Павел ни уверява, че „щитът на вярата” ще надделее дори и над най-лошите сатанински форми на нападение.

Вярващият взима щита на вярата и декларира: „Аз се доверявам на Теб, Господи, да ме запазиш. Понеже съм скрит в Теб, днес не може да ме докосне нищо, което Ти не си позволил.”

„В з е м е т е   з а   ш л е м   с п а с е н и е т о”

Шлемът е най-скъпата част от въоръжението и беше носен, за да предпазва главата. Шлемът на спасението предпазва ума и мислите на вярващия.

Думата „вземете” в този стих буквално означава „приемете” – да вземете в ръка шлема на спасението, който е „дар от Бога”. Затова вярващият трябва съзнателно да се моли и да приеме Христовия ум и Божия мир, които да охраняват мислите му (вижте Филипяни 4:7).

„И   м е ч а   н а   Д у х а,   к о й т о   е   Б о ж и е т о   С л о в о”

Мечът беше нападателно оръжие с острие и дръжка. Предназначен да ранява и убива главно за осъждение и за налагане на присъда, мечът беше символ на сила и власт.

Християнската сила и власт са Божието Слово. Като говорим за меча на Духа или Божието Слово, не става въпрос за Логос или за цялата Библия, а за Рема – определен стих, мисъл или инструкция, които Духът дава на нашия дух или ни напомня да употребим във време на нужда. Преди да можем да си служим ефективно с меча на Духа, трябва да напълним умовете си с Писанието.

Според гръцкия език вярващият трябва да получи това конкретно Слово от Бог за конкретната ситуация. Тогава конкретното откровение може да бъде употребено като остър меч срещу врага и неговите нападения.

„М о л е щ и   с е   в   Д у х а   н а   в с я к о   в р е м е   и   с   в с я к а к в а   м о л и т в а   и   м о л б а”

Последната мощна част на цялото Божие въоръжение е молитвата в Духа. Това означава молитва на езици, молитва в и с твоя дух на личния ти молитвен език, продиктуван от Святия Дух (Деяния 2:4; І Коринтяни 14:2, 14-15; Юда 20).

Тъй като ти не се молиш в ума си, а в духа си, възможно е да се подчиниш на Павловата заповед да се „молиш в Духа на всяко време” (Ефесяни 6:18). Единственият начин да се молиш на всяко време, постоянно (І Солунци 5:17) – е да се молиш с духа си.

Твоят ум е ограничен; той ти пречи да се молиш, както трябва. Но твоят дух, изкупен чрез кръвта и изпълнен със Святия Дух на Бог, е неограничен. Когато се молиш, Духът ти идва на помощ, присъединява мощната Си молитва към твоята и ходатайства пред Бог в твоя полза и за благословението на другите вярващи. И тъй като Святият Дух ти помага да се молиш според съвършената Божия воля, твоите молитви имат резултат (Римляни 8:26-27).

Размисли за това: твоят дух има непрекъснат достъп до гласните ти струни точно така, както и умът ти. Затова, като акт на волята ти, от твоя дух може да излезе молитва на език, да пренебрегне ума ти, да премине през езика ти и да достигне при Бог. Тогава Божият отговор на твоята молитва може да бъде регистриран в ума ти, давайки ти възможност да се молиш с ума (І Коринтяни 14:13-15).

Някога, когато си разкривал сърцето си пред Бог, случвало ли ти се е да търсиш думи, усещайки слабостта и ограниченията на собствения си ум и разбиране? Попадал ли си в притискащи ситуации, при които нямаш време да застанеш в молитва?

Аз съм попадал. Ето защо този седми елемент от духовното въоръжение е така скъп за мен. Аз мога да го използвам като лазерен лъч, за да премина през дяволската територия, да достигна до Бог и да получа Неговия незабавен отговор обратно до моя ум. Мога да живея в непрестанно състояние на молитва, независимо от това къде съм или какво правя. Мога да се моля високо или наум, сам или сред тълпа от хора. Бог знае. Бог чува. И Бог отговаря. Ето как въоръженият вярващ може да поддържа молитвено разположение на ума си и да се моли на всяко време с всякаква молитва.

„Б и д е й к и   б о д р и   в   т о в а   с   н е у м о р н о   п о с т о я н с т в о”

Това се отнася до отговорността, която вярващият трябва да поеме, за да не пренебрегва молитвата, така необходима за победата в духовните сблъсъци.

„И   м о л е н и е   з а   в с и ч к и т е   с в е т и и”

Никой войник не трябва да се моли само за себе си, но и за всички свои приятели и войници, защото те съставляват една армия. Успехът на един е успех на всички.

Когато Исус заповяда на вярващите да се молят: „Не ни въвеждай в изкушение”, Той ни наставлява да се молим силите, които са извън нашия собствен контрол, да не ни въвличат в изкушение. Той ни заповяда да бдим и да се молим срещу падането в изкушения поради нашата собствена небрежност и непокорство.

Молитвата „избави ни от лукавия” надхвърля смисъла за изпит или изкушение, дължащи се на нашата склонност към грях. Тя включва прошението да бъдем избавени от грабителската мощна сила на злото, която се стреми да ни повлияе, победи, подчини и тогава да ни заблуди. Тази молитва съдържа много повече от обикновеното разбиране – да бъде победено желанието за грях; ние трябва да победим и злите сили, целящи да препятстват и унищожат Божия план за нашия живот.

Затова в Ефесяни 6:11-13 апостол Павел ни наставлява да облечем цялото Божие въоръжение, за да можем да устоим срещу хитростите на дявола.

Каква е обратната страна на това поучение? Ако не се молим: „Не ни въвеждай в изкушения, но избави ни от лукавия”, ако не обличаме цялото Божие всеоръжие, ние не можем да устоим срещу хитростите на дявола, няма да устоим.

В посланието към римляните апостол Павел отново споменава за всеоръжието. Там той ни наставлява да се облечем с „оръжието на светлината” и „с Господ Исус Христос” (Римляни 13:12-14).

Оръжието, което апостол Павел описва и заповядва на вярващите да облекат, е всъщност Господ Исус Христос. Исус иска да бъде наша защита и да ни облече със Себе Си. 

Как да облечем всеоръжието

Както научих от лютеранския пастор, този пасаж в Ефесяните не беше само една чудесна метафора. Той беше написан, за да му се подчиняваме и да го прилагаме в ежедневния си живот.

Но как един вярващ да облече нещо, което не може да види, докосне или почувства? Това става чрез вяра, която визуализира всяка част. Ние обличаме нашето въоръжение, като вярваме и изповядваме Божиите обещания. Всеки ден вярващият трябва да се моли с Ефесяни 6:14-17 и с вяра да облича цялото Божие всеоръжие, част по част. Отдели една минута, за да научиш как да обличаш оръжието на светлината, Господ Исус Христос.

ОРЪЖИЕ

ДЕКЛАРАЦИЯ

ОБЕЩАНИЕ

Колан на истина Исусе, Ти си моята истина „Аз Съм пътят, истината и животът” (Йоан 14:6).

„Научи ме на мъдрост в скришното на сърцето ми” (Псалм 51:6)

Бронен нагръдник на правда Исусе, Ти си моята правда „Който от нас направи грешен Онзи, Който не е знаел грях, за да станем ние чрез Него праведни пред Бог” (ІІ Коринтяни 5:21).

„Вие имате пълнота в Него” (Колосяни 2:10).

Нозе, обути с готовност за благовестието на мира. Исусе, Ти си моята готовност „За всичко имам сила чрез Този, Който ме укрепява” (Филипяни 4:13).
Щит на вяра Исусе, Ти си моята вяра. „Съразпнах се с Христа и сега вече не аз живея, но Христос живее в мене; а животът, който сега живея в тялото, живея го с вярата, която е в Божия Син, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене” (Галатяни 2:20).

„Вярата идва от слушането на Христовото Слово (рема)” (Римляни 10:17).

Шлем на спасение Исусе, Ти си моето спасение. „Като се усъвършенства, стана причина за вечно спасение на всички, които Му са послушни” (Евреи 5:9).

„Господи Боже, силни мой Спасителю, Ти си покрил главата ми в ден на бой” (Псалм 140:7).

Меч на Духа Исусе, Ти си моето живо Слово. „Думите (рема), които Съм ви говорил, дух са и живот са” (Йоан 6:33).
Молейки се в Духа на всяко време Исусе, Ти си моят кръстител в Духа. „Той ще ви кръсти със Святия Дух и с огън” (Матей 3:11).

„Този, Който изпитва човешките сърца, знае какво е в ума на (Святия) Дух – каква е Неговата цел, защото Духът ходатайства и се застъпва пред Бога в полза на светиите съгласно и в хармония с Божията воля (Римляни 8:27, Разширена Библия).

В продължение на много години аз всеки ден съм обличал цялото Божие всеоръжие, част по част, вярвайки и декларирайки Божиите обещания.

Как е при теб? Ти дори не би могъл да си помислиш да отидеш на работа или на църква, без да се облечеш подходящо, но излизаш ли, без да обличаш своето духовно облекло ден след ден? Ако е така, дяволът вижда, че ти ходиш духовно гол, и се смее, защото знае, че си незащитен срещу неговите лъжи.

Научи се да обличаш цялото Божие всеоръжие – и то всеки ден. Не позволявай сатана да затруднява или да нарушава Божията цел за твоя живот. Моли се за ограда на защита около теб и близките ти. Това ще бъде следващото нещо, което ще научим.