Съдържание Цялата книга на една страница

5 – РАЗВИВАНЕ НА ДУХОВНИТЕ МИСЛИ

В една от следващите глави във II част ще разгледам с по-големи подробности изграждането на духовния разум. А в следващите шест глави ще се опитам да предложа нещо полезно за развиването на духовните мисли, което не е никак лесно. Нашите мисли често преминават през много обекти, дори когато решим да разсъждаваме за духовното. Често не искаме да направим това, което знаем, че трябва. А понякога дори не сме сигурни какво е нужно да направим. Затова ви предлагам някой правила.

Като начало, трябва да помислим за значението на това, което Бог внушава чрез провидението в света. Бедствията са израз на Неговото недоволство от ширещото се по земята безчестие (Исая 26:11). Освен това те ни казват, че земните удоволствия са нетрайни и не са единствената цел на живота. Само глупавият пътник няма да повярва, че наближава буря, когато небето се покрие с гръмотевични облаци. Разумно е да се опитаме да разберем какво казва Бог чрез провидението преди да е станало твърде късно. Тогава, как би трябвало да реагираме на бедствията? След като трагедиите по земята са последствия от нечестието на света, тогава трябва да изпитаме сърцата си, за да сме сигурни, че не сме част от него. Винаги е много лесно да стоварим греха върху другите. Но морската буря връхлита кораба заради тайния грях на пророк Йона, а не заради греховете на моряците (Йона 1:12)!

Също така трябва да сме готови да подчиним себе си на всички дела на Божията воля, като не се привързваме към земните удоволствия. Без духовна нагласа на ума това определено е невъзможно. А колко много хора твърдят, че са духовни във всеки друг аспект, освен в този! Този минус прави напразни стотиците предполагаеми положителни белези на духовност (Марк 10:21).

Второ правило е да полагаме всякакви усилия, за да обмисляме внимателно своите изпитания и изкушения. Всеки, който е болен, държи да разбере каква е болестта и как се лекува тя. Не трябва ли по същия начин и ние да сме загрижени за своето духовно здраве? Тук съществува и един проблем- колкото повече мислим за нещата, които ни изкушават, толкова е по-голяма вероятността да изпаднем в изкушения, защото когато постоянно мислим за тях, те придобиват власт над нас. Ето защо според мен внимателното разсъждаване за източниците на изкушение е само за хората, които са много обезпокоени от тях и искрено желаят да ги преодолеят.

Има специален начин за справяне с този проблем. В това положение хората не бива да мислят за същността на греха, към който са тласкани. Вместо това е необходимо да мислят за вината от него, за да могат да се смирят и за силата на изкушението, за да потърсят силата на Христос. Освобождението от изкушението идва само след като се доверим, че Христос ще ни даде благодат, за да го преодолеем (Евреи 4:15-16).

Съществуват два вида изкушения, с които рано или късно всеки човек се сблъсква. Има определени изкушения, които Бог допуска (макар че Той никого не изкушава) по някаква причина. Те имат за цел да разкрият на вярващия неговите слабости и да го накарат да търси Бога настойчиво. И има обичайни изкушения, особено ако вярващите нямат духовна нагласа да ги разпознават и да им се противопоставят. Например, дори и най-добрите сред нас трудно могат да избегнат опасността да не се възгордеят при постигнат успех. Съществуват и изкушения, на които се поддават богатите, и други, спрямо които бедните са уязвими (Притчи 30:8).

Третото правило е да изпълваме съзнанието си с библейски истини. Например трябва много да мислим за небето – неговото действително съществуване, неговата същност и нашето бъдещо щастие в него. Духовната нагласа е нагласа за небесното (Колосяни 3:1). Много християни не обръщат нужното внимание на това задължение или поради незнание на фактите, или поради липса на желание. Те остават невежи по въпроса, не защото той няма конкретен отговор, а само заради собственото си нехайство.

От честите размисли за небето могат да се очакват няколко ползи. Както когато погледнете в ярка светлина и блясъкът след това за известно време ви заслепява за другите гледки наоколо, така и всеки, който мисли за небесната слава ще открие как желанието му за земното намалява. Например чрез мислите за небето ще бъде заздравена вярата. Колкото повече вярващите мислят за небето, толкова повече ще копнеят да бъдат там. Онези, които мислят рядко за него, не са искрено убедени в неговата реалност.

В резултат на силната си вяра вярващите имат и светла надежда. В Новия Завет надеждата не е нещо неопределено, а е увереност, която произтича от вярата. Причината на някой вярващи да им липсва надеждата е, че те не мислят достатъчно често за нещата, за които се надяват (Римляни 5:2).

Представете си група хора, които са тръгнали за чужда страна, където се надяват да живеят добре. Някой от тях знаят много малко за тази страна, а другите са използвали всяка възможност да научат колкото може повече за нея. Тъй като пътуването е трудно, изморителни и даже опасно, хората, които знаят малко за крайната му точка, лесно се отчайват и се предават. Но хората с ясна представа накъде вървят имат силата да издържат до края. По такъв начин близостта с мислите за небето прави вярващите силни да устояват в трудности и гонения (Евреи 12:2). Има много начини, с помощта на които те могат да си помогнат да преминат през по-незначителните проблеми, но ако ги заплашва жестоко преследване и дори смърт, само небесната нагласа на ума може да им донесе облекчение (II Коринтяни 4:16-18)!

Друго предимство за редовното мислене за небето е по-малката вероятност да изпитваме неподходяща обич към земните неща (Лука 14:26). Нямам предвид хората, които не мислят за нищо друго, освен как да натрупат богатства сега. Никой не храни илюзии, че такива хора копнеят за духовност. Мисля за тези, които твърдят, че се интересуват от нея, които изкарват препитанието си по законен и честен начин и живеят скромно. В това, което правят, няма нищо лошо, но те понякога се извиняват, че не могат да подкрепят някоя благотворителна кауза, защото трябва да се грижат за семейството си. Друг път се извиняват, че не могат да поемат отговорности в църквата, защото техните делови интереси изискват голяма част от времето им.

Разбира се, аз не казвам, че християните трябва да пренебрегват своите семейства и работа. Това, което се очаква от тях, всъщност няма да лиши техните семейства от необходимите средства, нито пък да се отрази пагубно на бизнеса им! Но като се задоволяват с подобни извинения, те разкриват, че техните цели са обвързани с този, а не с бъдещия живот. Винаги, когато любовта ни към света с очевидно разумните си доводи премахва страха ни от това, да не би да го обичаме прекалено много, ние имаме всичко друго, но не и духовна нагласа.

Тъжно е да видиш вярващи, които говорят свободно по духовни въпроси и се държат по християнски, но се отказват да поемат отговорности, които не биха коствали даже един процент от земните им радости.

Така разгледахме четири от ползите, произтичащи от размишляването върху духовни теми. Не можем да имаме духовна нагласа, докато не я придобием. Ето защо на следващите страници възнамерявам да ви изложа няколко идеи, които ще ви бъдат полезни при практикуване на размишлението.