ПРЕДГОВОР КЪМ ПЕТОТО ИЗДАНИЕ
Достоверни в какъв смисъл? Попита един прецизен рецензент на първото издание на тази малка книга, когато коментирахме заглавието. Мисля, че това, което той искаше да каже, беше, че ние трябва да се интересуваме по-скоро от достоверността на Новия Завет като свидетелство за Божието себеразкриване в Христа, а не като исторически документ. Така е, но двата въпроса са взаимно свързани. Защото след като Християнството претендира, че е историческо откровение, не е неуместно да се гледа на неговите основни документи от гледище на историческия критицизъм.
Когато се появи първото издание на тази книга (моето първо литературно произведение) през 1943 г., аз бях лектор по класически езици и литература и дълго време разглеждах Новия Завет в неговия класически контекст. Когато понякога ме канеха да говоря пред ученици от горните класове на гимназията или студенти в университета върху достоверността на Новия Завет изобщо и по-специално на Евангелията, аз се стремях да покажа, че могат да бъдат използвани същите методи, с които студентите по класика приемат автентичността и правдоподобността на много древни документи. Тази книга се появи първоначално от тези разговори. Тя е доказала своята полза за читателите, за които е предназначена не само в английски говорещите страни, но също така и преведена на немски и испански.
Историческата и филологическата линии на доближаване имат, разбира се, граници. Те не могат да докажат християнската претенция, че Новият Завет завършва вдъхновения документ на божественото откровение. Но студентите, които не изучават теология (за тях е написана тази книга) са, по мое мнение, по-готови да потвърдят тази претенция относно материал, който е исторически достоверен. И аз мисля, че те са прави. Наистина трудно е да се ограничи една дискусия за писанията на Новия Завет до чисто историческо ниво. Теологията настоява да се спре. Но всъщност е така; история и теология са сложно преплетени в Евангелието на нашето спасение, което дължи своята вечна и универсална валидност на определени събития станали в Палестина, когато Тиберий управляваше Римската империя.
Приветствам възможността да ревизирам цялостно книгата (може би някои приятели мислят, че не е достатъчно) и отново посвещавам поредното издание на тези студенти в университети и колежи по целия свят, които поединично или по групи отстояват между своите колеги апостолското свидетелство за Исус Христос, нашия Господ.
Ф. Ф. Брюс – Април 1959 г.