Предговор

Ще настъпи денят, в който всеки от нас ще застане пред Бога. Въпросът е дали ще бъдем готови. Писанието ни съветва: Затова, братя, постарайте се още повече да затвърдявате вашето призвание и избиране (2 Петрово 1:10). Ключовата дума тук е „постарайте се“.  Имало ли е моменти, в които сте били убедени в нещо, но по-късно сте разбрали, че грешите? Това доста обърква. Като типичен мъж, често съм убеден в маршрута, инструкциите, процедурата, формулата или метода, но в един момент откривам, че съм стигнал не където трябва или проектът, сглобяването или формулата трябва да се започнат наново и този път да се следват инструкциите. Това е потискащо. Прахосвал съм гориво, време, ресурси или пари. Бях убеден, че знам, но всъщност не съм знаел. Не исках да направя същата грешка с вечността. Написването на тази книга ми въздейства по-силно от всяка друга. След издаването й преди 10 години, до мен и екипа ми достигнаха безброй разкази за променен живот. Когато обсъждахме тежката задача да преработим и осъвременим книгата за ново издание знаех, че трябва да го направим. Беше ме завладяло усещането, че посланието в тези страници е спешно и изключително важно. Като настойници на Евангелието имаме една важна задача – да подготвим останалите за вечността с благодат и истина. Искам да сте уверени за вечността. Отрезвяващ е фактът, че когато застанем пред Създателя е прекалено късно да направим всичко наново. Надявам се и се моля да прочетете и препрочетете това послание и Святият Дух да го използва, за да ви приближи до най-големия ви потенциал за вечността – да бъдете променени завинаги от благодатта и милостта Му.

Искрено ваш, Джон Бивиър, май 2016 г.