Глава 2

Царството Афабел:

Живот в Ендел

 

Някога съществувал свят, много подобен на нашия, но и много различен. В този свят нямало независими държави, а само едно велико царство, наречено Афабел. Макар това царство да обхващало целия познат свят, то имало една столица, от която се осъществявало управлението му. Тя се казвала Великия град Афабел, който оттук нататък ще наричаме само Афабел.
Този омагьосан град бил управляван от забележителен цар на име Джейлин. Цар Джейлин бил обожаван и почитан от поданиците си. Той излъчвал любов, която изглеждала неизчерпаема. Бил силен и мъдър, но същевременно мил и с чудесно чувство за хумор. Макар да се държал царствено, Джейлин не бил недостъпен. Когато човек бил в присъствието му се усещал обвит в атмосфера на доброта. Присъствието му издигало живота на по-високо ниво. Визията и погледът му в бъдещето били изключителни и имал свръхестествена способност да вижда отвъд действията на хората и да съзира мотивите на сърцата им.
Бащата на Джейлин, който основал Афабел, бил познат като Царя Баща–Основател. Той установил основния ред и после предал цялото управление на царството на сина си. Жителите на великия град помогнали да се прилагат правилата и управлението на Джейлин в прилежащите територии на царството. Това било постигнато чрез йерархична система на власт и лидерство в столичния град.
Градът бил огромен, със суша приблизително триста квадратни километра. Той бил така добре планиран, че макар и гъсто населен, никога не се създавало усещане за пренаселеност. Бил комбинация от предградия, градски резиденции и вили.
Най-скромните домове на работниците били разположени в равнините, които лежали към западния край на Афабел. (Скромните им домове в днешния ни свят бихме счели за екстравагантни.) Макар работата им да изисквала тежък труд, жителите били благодарни просто за това, че живеели в царския град.
Планинският терен на северната и южната граница бил дом на хора на изкуството. Това били таланти в областта на музиката, словото, изобразителното изкуство и дизайна. Техните домове имали красиви гледки и били по-скъпи от тези на работниците.
Най-гостоприемната част на града бил източният район, където се намирали красиви вили в изобилие. Тази област била позната като Управителния център. В този голям квартал живеел царят и там прекарвал по-голямата част от времето си. Там били домовете и на онези, които работели с него – тук администрацията и лидерите общували помежду си и работели заедно.
Управителният център бил разположен като скъпоценност на скала с изглед към бреговете на Великото море. От синия океан постоянно полъхвал лек бриз и разхлаждал града. Водите миели едни от най-чистите бели плажове, чиято хубост била надмината единствено от царските градини. Градините били разположени в Управителния център и добавяли цвят и живец при всеки завой. Това било без съмнение най-желаното място за живеене в Афабел. Само царският палат надминавал по елегантност домовете там.
В средата на Афабел се намирало дървото на живота. Само поданиците на царството имали привилегията да се хранят с чудния му плод. Този плод бил не само вкусен и хубав на вид. В уханната му сърцевина се съдържала силата на чудесата.

Общността на Ендел

На запад от равнините на Афабел се намирала Външната пустиня, която се простирала в продължение на почти 10 км до великата река Адонга. Щом прекосите Адонга, ще се окажете в друга част на царството, наречена Ендел. При раждането си децата на гражданите на Афабел били отнасяни направо в провинция Ендел. Преди да изтече първата им седмица, те били поверявани на грижите на царските гледачки. Щом младите граждани навършели 5 години, били завеждани в Училището на Ендел, където се обучавали в продължение на 10 години. Там изучавали правилата на Афабел и на великия Цар Джейлин.

Само царските гледачки и учители имали възможност да се срещнат лично с Джейлин. На всеки 5 години той посещавал Ендел тайно, за да сподели мислите си за училището и децата. Той никога не обявявал присъствието си, но дори така добрината му ставала очевидна в живота на Ендел.
Десетгодишното обучение в Училището на Ендел подготвяло учениците за предстоящия живот. На 15-годишна възраст имали кратко време, за да приложат всичко научено. През този период им били давани определено богатство и отговорност. Начинът, по който управлявали младия си живот и ресурси, определял как и къде щели да прекарат остатъка от живота си, което в техния свят се равнявало на 150 години. Макар периодът за проверка да бил точно 5 години, никой от учениците не бил наясно с продължителността му. Било им казано само, че няма да надвиши 10 години. В края на периода, всеки се явявал пред царя, за да даде отчет за житейския си избор.
Този тестов период определял верността на учениците. Онези, които следвали наредбите на Джейлин с думи и действия, признавали лидерството му. Те били допускани за жители на Афабел. Изборът им осигурявал съответните награди.
Ако обаче учениците се бунтували и живеели само за себе си през тестовия период, те били изгонвани в страната Лоун. Лоун била абсолютно тъмна пустинна област, където властвали самотата и безнадеждността. Там непокорните били измъчвани и държани в затвора доживот.
Първият заточен в изолация тук бил Дейгон, който се превърнал в тъмния господар – основател на Лоун. Макар да бил вдигнал бунт срещу Джейлин преди много години, влиянието му се усещало в земите на Ендел. Жителите на Ендел, които признавали господството на Джейлин, се освобождавали от тъмната сила на Дейгон. Но онези, които отказвали да служат на Джейлин, оставали под властта на тъмния господар.
За да избегне по-нататъшното проникване на тъмнината в царството си, великият цар Джейлин бил принуден да издаде декрет за защита на целостта и социалната инфраструктура на Афабел. Всички, които следвали Дейгон и отказвали да приемат Джейлин за цар с думи и дела, били прогонвани доживотно в страната Лоун.
Така започва нашата история. Ще проследим живота на петима ученици от Ендел. Имената им са: Индипендънт (Независим), Дисийвд (Заблуден), Фейнт Харт (Страхливка), Селфиш (Егоист) и Чарити (Щедрост). Нека ви представя всеки от тях.

 Индипендънт (Независим)

Индипендънт постоянно поставя под въпрос съществуването на Афабел. Той не може да повярва, че някой на име Джейлин, когото никой не е виждал, ще иска не само вярност, но и стриктно придържане към „списък с правила“. Той подозира, че това е заговор, за да може той и останалите да бъдат контролирани от учителите. С презрение отказва да присъства в часовете и да учи за това въображаемо царство.

Индипендънт се надсмива над останалите, че вярват в подобни глупости. Той възнамерява да живее както сметне за добре и да остане извън законите на Джейлин. Единственото изключение е ако царските укази обслужват собствените му цели. Тогава ще се придържа към тях, но само защото така иска той. Индипендънт е без скрупули и ще покаже на останалите, че няма да подчини живота си на чужда воля.

 Дисийвд (Заблуден)

Дисийвд не се съмнява в съществуването на Афабел. Той вярва в цар Джейлин и дори се радва на обещанията му. В ума си и гласно е съгласен с учението и политиките на училището, но голяма част от живота му е в противоречие с тези поучения. Той отбелязва верността си към царя и поученията му и участва в училищните мероприятия, когато са приятни, но ако не вижда някаква лична изгода, бързо променя възгледите си. Животът му е коренно различен от този на истинските последователи на Джейлин и поради силната си личност и индивидуалност, той неусетно привлича останалите към своите идеи. Никога не се спира, за да се замисли за предстоящите изпитания и осъждение.

Дисийвд се разбира добре с Индипендънт, макар да не са на едно мнение за съществуването на Джейлин. Дисийвд е забавен и с Индипендънт имат общи интереси, затова им е приятно заедно.

Фейнт Харт (Страхливка)

Фейнт Харт е най-ентусиазираната от всички ученици. Тя често говори пред класа и изкарва едни от най-високите оценки. Много е активна и обикновено инициира извънучебни занимания, за да насърчи включването на учениците в живота на общността. Всеки оценяващ би казал, че тя е страстна поддръжничка на каузата на Джейлин.

 Селфиш (Егоист)

Селфиш също вярва в Джейлин и учението му. Той не се съмнява в съществуването на Афабел и също споделя мненията си открито. Вярва, че Джейлин е толкова чудесен управник и мил съдия, че ще прояви милост към всички, които заявят верността си към него. Селфиш обаче се фокусира върху собствените си ограничени възприятия за учението и характера на Джейлин. Забравил е, че Джейлин освен любящ и милостив, е справедлив и свят водач. Затова Селфиш има изкривено виждане за истинския характер на Джейлин. Той вярва, че Дисийвд, Фейнт Харт и Чарити без съмнение ще станат част от славното царство на Джейлин, макар да има някои притеснения за явната съпротива на Индипендънт.

Селфиш вярва, че всички, които признават Джейлин с думи и не нарушават някакви основни закони, ще получат достъп до Афабел. Но в съответствие с името си, той основно търси лична изгода и често добрините, които върши, са ръководени от личния му интерес. Понякога е воден от съчувствие, но когато дойде трудното, Селфиш се води от личния си интерес.

 Чарити (Щедрост)

Накрая една млада дама – Чарити. Тя взима присърце законите на цар Джейлин и ги спазва. Не само е научила принципите му, но и се стреми да опознае сърцето зад всеки закон. Тя отделя много време, за да научи и разбере волята на Джейлин. Това означава дълги часове изучаване и самоотвержено посвещаване на доброто на училището и общността на Ендел. Тя знае, че щом навърши 15 години ще има кратко време, за да изпълни желанията на великия цар. Целта й е да живее изцяло за славата на Джейлин и няма да позволи нещата, които са от полза за нея, да препречат пътя й към тази основна цел.

Чарити обича Джейлин и копнее за деня, когато ще се срещне с него. Тя му се покорява ревностно и често говори с останалите за добрината му. Заради това често става обект на присмех и изолация. Макар да е изстрадала много заради непоклатимата си лоялност към законите на Джейлин, нищо няма да й попречи да остане вярна на царя си.

 Абитуриентите

Тези 5 млади жители на Ендел навършиха 15 години. Настъпи насроченият ден и те завършиха училище заедно с 2000 други ученици. На всеки беше дадена конкретна задача и съответна сума стартов капитал. Тази сума беше предварително определена от Джейлин и беше разпределена от директора при дипломирането.

Капиталът беше разпределен между петимата както следва: Индипендънт (Независим) получи 55 000 доверия, Дисийвд (Заблуден) и Фейнт Харт (Страхливка) получиха по 40 000, Селфиш (Егоист) получи най-много – 75 000, а Чарити (Щедрост) получи 25 000. С парите в ръка, младите граждани получиха последни наставления и бяха отпратени.

 Продавачът

Макар Индипендънт да не ходеше много често на училище, той имаше чувството, че някои от уроците „висят над главата му“. Имаше моменти, в които се питаше дали някои от училищните безумия не са истина. Ако е така, той се надяваше поведението му да не повлияе на сумата, която щеше да получи при завършване на обучението.

Ръцете на Индипендънт се разтрепериха, когато получи плика, пълен с доверия. Когато го отвори, трябваше да потисне изненадата и облекчението си от получената сума. Развълнува се още по-силно, когато осъзна, че е получил с 15 000 повече от Фейнт Харт и два пъти повече от Чарити. Помисли си: Каква загуба! Фейнт Харт и Чарити прекарваха цялото си време в онези безполезни класни стаи и се занимаваха извън учебно време и сега имат толкова малко.
Това преживяване всъщност затвърди убеждението на Индипендънт, че Джейлин не съществува. Той предположи, че родителите на децата, които бяха изчезнали преди много години, бяха оставили парите. Това затвърди мнението му, че историята за цар Джейлин е измама, създадена от училището, за да контролира живота на младежите и да им попречи да мислят свободно.
В продължение на 2 седмици Индипендънт празнува завършването и след това осъзна, че трябва да започне някакъв бизнес. Започна да се паникьосва заради скоростта, с която харчеше доверията.
Индипендънт започна да продава коли и осъзна, че е отличен продавач. Бизнесът вървеше удивително добре. Много от новозавършилите използваха част от стартовия си капитал, за да си купят коли на старо или дори нови коли от Индипендънт. Парите се увеличаваха и той разшири бизнеса. Новите му начинания също бяха успешни. С увеличаването на активите си, той разшири и подобри стила си на живот. Бързо осъзна, че парите са удивителен източник на влияние и сякаш имаха силата да купуват щастие. Богатството, имотите и начинът на живот привличаха жените, което вливаше още енергия в живота.
Индипендънт не посещаваше седмичните сбирки на общността, но въпреки това беше считан за добър гражданин от повечето хора, защото оценяваха приноса му за обществените проекти. Сякаш нямаше как животът да стане по-добър за този трудолюбив жител на Ендел.

Строител и предприемач

Дисийвд с удоволствие празнува завършването си заедно с Индипендънт цели 2 седмици. Макар да не получи толкова пари колкото останалите, той беше доволен, че му бяха дали повече отколкото на Чарити. Това беше потвърждение на изкривената му представа за Джейлин – толкова милостив цар, че за него някои неща нямат никакво значение.

Дисийвд се беше държал разпуснато с две от момичетата, с които излизаше като ученик, макар това да противоречеше на онова, на което го учеха. Не виждаше противоречие, защото твърдо вярваше в Джейлин и царството му. Беше си изградил собствен подход към живота: стига да потвърждавам верността си към Джейлин и да не наранявам някого много жестоко, ще имам добра позиция пред царя. Той смяташе, че Джейлин разбира, че всички имат свои нужди и никой не е съвършен. Беше уверен, че грешките и недостатъците му ще бъдат простени в Съдния ден от милостта и благодатта на Джейлин, защото вярваше в царя с цялото си сърце.
Няколко седмици след дипломирането си, Дисийвд стартира собствен бизнес. Стана строител на къщи. В началото с много усилия намираше клиенти. Мострената му къща беше отлична по всички показатели, но не можеше да намери сериозни купувачи. Някои смятали, че цените са високи, други просто не можели да си позволят да си купят толкова хубав дом. В отчаянието си Дисийвд намали цените.
Дисийвд продължи да използва хубавата си мострена къща, за да привлича клиенти. Продължи да дава същите обещания като преди, но започна да влага материали с пониско качество. Някои от материалите бяха в нарушение на разпоредбите и стандартите в Ендел. Дисийвд се оправдаваше, че законотворците, които определят стандартите, са прекалено внимателни. Беше уверен, че избраните от него материали ще издържат всякакво натоварване или атмосферни условия. Понеже къщите на Дисийвд изглеждаха добра сделка, заинтересувани клиенти започнаха да подписват договори по-бързо, отколкото можеше да строи. Бизнесът най-после потръгна.
След две години Дисийвд реши да се обърне към бизнеса с облагородяване на терени. Беше уморен от недоволни клиенти. Смяташе, че щом продаде земята, ще приключи с всичко. Вече нямаше да се налага да се занимава с поправки на разни неща в гаранция.
Дисийвд беше много доволен, когато попадна на парцел земя, който струваше около 1000 доверия за акър. Сделката изглеждаше прекалено добра, за да е истина. По-нататъшното разследване показа, че земята се наводнява лесно. Тази информация беше известна само на шепа хора и всички те бяха приятели на Дисийвд. Той убеди един градски съветник, който беше приятел на Индипендънт, да одобри подобренията му без необходимите геоложки проучвания. Все пак в живота си той никога не беше преживявал наводнение, така че това наистина ли беше проблем? Сделката мина безпроблемно.След това животът на младия предприемач стана толкова хубав, че повече нямаше накъде.

Асистентът на учителя

Веднага след дипломирането си, Фейнт Харт се събра с няколко приятелки за уикенда и отиде на шопинг. Тя смяташе, че това ще е добре по две причини: първо, можеше да празнува с най-близките си хора; второ, можеше да си купи дрехите и аксесоарите, които й бяха нужни за новата работа. Най-съкровеното желание на Фейнт Харт беше да стане помощник-учител в Училището на Ендел. Не помнеше някога да е искала друго. Следващия петък й предстоеше интервю. На втория ден от шопинг–тура, една от приятелките на Фейнт Харт – Гасип (Клюка), й каза, че една обща приятелка – Сландър (Клевета), била казала на директора, че Фейнт Харт е спала с един от младите ученици. Когато чу това, Фейнт Харт страшно се ядоса. Това можеше сериозно да навреди на шанса й да бъде обучена за помощник–учител. Беше абсурдна лъжа, без капка истина. През цялото време в училище тя се беше пазила и беше напълно чиста. Беше уверена, че Сландър е постъпила така единствено от завист и дори омраза. Фейнт Харт побесня. Беше наранена дълбоко и през останалата част от уикенда мислите й бяха завладени от предателството на тази така наречена приятелка. Тя се закле да накара Сландър да си плати за стореното. Настъпи денят на интервюто и за изненада на Фейнт Харт я взеха на работа. Директорът я уведоми, че наистина е чул някакъв слух, но след като направил проучване бил убеден, че не е истина. Така Фейнт Харт не само получи работата, но и беше определена за помощник на един от любимите й учители. Той се казваше Дабъл Лайф (Двойнствен) и беше един от найдаровитите учители в училището. Беше на 25 години и от доста време преподаваше на младите граждани на Ендел. (Учителите не биваха съдени на 20 години като останали, а на 30.) Фейнт Харт се учуди, че са я избрали да работи с подобен динамичен лидер.

Семестърът започна и нещата вървяха много добре, но Фейнт Харт продължаваше да таи обида към бившата си приятелка. Независимо колко добре бяха нещата, тя като че ли не можеше да преодолее предателството на Сландър.
Макар нещата да изглеждаха добре, под повърхността се зараждаха проблеми. Името на Дабъл Лайф (Двойнствен) подсказваше какъв е като учител той живееше един живот, но беше съвсем различен в личното си време. Присъдата над него щеше да е най-строга, защото като учител той имаше привилегията лично да се види с Джейлин.
Една вечер Фейнт Харт беше насаме с Дабъл Лайф и той започна да я сваля. Шокирана и ядосана тя моментално си тръгна. Той обаче не се отказа и през следващите няколко седмици постоянно я преследваше. Тя започна да се съмнява в реакцията си и да се вслушва в убедителните му думи, защото той беше толкова велик и знаещ човек. Вниманието му й беше приятно. Той беше мил и любезен и беше считан за един от най-хубавите мъже в общността. След дълга вътрешна битка, Фейнт Харт най-накрая отдаде девствеността си на Дабъл Лайф и двамата започнаха страстна връзка.
Фейнт Харт не беше преживявала толкова вълнуваща страст и любов. Всеки път щом видеше Дабъл Лайф дъхът й спираше. Постоянно беше обзета от мисли за срещите с него и уговорените им вечери и временно отклони вниманието си от дълбоката и вече скрита обида, която още таеше спрямо Сландър. След 4 месеца обаче Дабъл Лайф изведнъж я заряза. Фейнт Харт беше объркана и опустошена – искаше да разбере защо беше станало така. Припомни си всяка среща и го притисна за отговор. Най-накрая Дабъл Лайф й каза, че чул разказа на Сландър за аферата й със съученик. Това не беше истинската причина за промяната в чувствата му – той просто беше изгубил интерес към Фейнт Харт. Вече флиртуваше с друга млада жена от общността. Младите жени трябваше доста да се потрудят, за да устоят на съблазнителната сила и убедителността на известния учител.
Фейнт Харт се възмути. Не можеше да понесе мисълта, че ще вижда Дабъл Лайф всеки ден. По тази причина напусна училището.
След като се цупи няколко дни, Фейнт Харт отвори салон за красота с останалото от 40 000 доверия. Спря да посещава седмичните сбирки в училището, макар Джейлин да учи поданиците си да не се отказват от тези срещи. Фейнт Харт не искаше да общува с лицемери, защото повечето хора на срещите й се струваха точно такива.
Фейнт Харт ставаше все по-строга и безмилостна с всеки изминал ден. Тя рядко споменаваше училището на Джейлин. Безразличието и цинизмът заеха мястото на страстта и пламенността, която преди изразяваше така свободно. Ако я попитаха, Фейнт Харт потвърждаваше верността си към Джейлин, но дълбоко в сърцето си го винеше, че е позволил подобен покварен човек да е учител в училището му.
Когато свърши изпитателният й период, Фейнт Харт беше обидена и огорчена, макар че ако я питаха отричаше категорично. Прекара остатъка от дните си в опити да си върне на онези, които я бяха наранили толкова дълбоко.

Кметът на Ендел

И сега се обръщаме към Селфиш (Егоист). Той беше учуден от получената сума. Отпразнува завършването, но знаеше достатъчно от поученията на Джейлин и стоеше далеч от незаконни забавления. След няколкодневна почивка, започна да инвестира. Търговията му се оказа печеливша и бързо умножи стартовия си капитал. С нарастване на финансите му, започна да расте и популярността му.

Селфиш си купи къща в един от най-хубавите квартали на Ендел и покани на гости влиятелни и властимащи хора. Правителствени служители, професионални спортисти, бизнесмени и други знатни лица се наслаждаваха на богатото му гостоприемство. Той бързо започна да се превръща в един от хората с най-големи връзки в обществото.
След 3 години Селфиш реши да се кандидатира за кмет на Ендел и лесно спечели изборите заради финансовото си влияние и социални връзки. Щом зае длъжността, се оказа изправен пред много решения. Едното от тях беше свързано с училището. Поради увеличаване на населението, имаше спешна нужда от повече пространство. Това означаваше да се купи земя и да се осигури строителна фирма, пари за строителство и всичко необходимо за обзавеждане на училището.
Първата стъпка беше събиране на пари от общността. На седмичните градски събирания Селфиш чу, че имат нужда от допълнително финансиране. Когато събирането на средствата приключи, той беше дал само около 1000 доверия.
После дойде време за трудните решения. Училището найпосле имаше достатъчно пари, за да купи конкретен парцел земя. Сделката беше много добра и цената беше в рамките на бюджета. Но един голям магазин искаше да купи същия парцел. Градският съвет беше разделен в мнението си. Училището беше организация с нестопанска цел, затова нямаше да плаща данъци. От друга страна, магазинът щеше да донесе големи приходи от данъци и да създаде допълнителни работни места за гражданите.
Поради разделението на съветниците, кметът имаше решителния глас. Селфиш беше раздвоен. Собствениците на магазина бяха подкрепили предизборната му кампания като бяха дарили големи суми пари и използвали влиянието си в негова полза. Често бяха гости в дома му.
Селфиш гласува в полза на магазина. Оправда избора си пред обществото като заяви, че било за доброто на гражданите на Ендел. Беше отъпкал пътя за повече работни места и нарастване на приходите в градската хазна. Препоръча на училището да проучи възможностите за разширяване на настоящите си сгради, макар да знаеше, че това е невъзможно. Изборът му разочарова искрените последователи на Джейлин, но общността като цяло аплодира решението му.
Двугодишният мандат на Селфиш вървеше към края си и дойде време за нови избори. С известни угризения той направи лично дарение от 5000 доверия за Училището на Ендел. Обеща и да намери друг парцел, подходящ за тях. Това му помогна да придобие отново доверието на много последователи на Джейлин. Изглеждаше, че младият лидер с лекота щеше да спечели втори мандат.

Собственикът на ресторант

След дипломирането си, Чарити (Щедрост) даде 3 от 25 000 доверия като дарение за Училището на Ендел. Беше благодарна за наученото от учителите си и искаше да изрази това по някакъв начин. С останалите 22 000 Чарити успя да отвори ресторант.

Чарити обичаше всичко свързано с кулинарното изкуство. Това, в съчетание с факта, че беше умела бизнес дама, показваше, че ръководенето на ресторант е най-добрият начин да оползотвори дарбите си и да служи на общността. Успя да събере някои от най-добрите майстор-готвачи от страната. Като съчета знанията им, тя изгради изключителен екип. Ресторантът й мигновено постигна успех.
Макар Чарити да спечели награди за ресторанта си, тя винаги ги приписваше на мъдростта на Джейлин. В интервюта постоянно благодареше на бившите си учители и хвалеше добрите си служители. Не искаше да се хвали със собствените си усилия или да претендира, че успехът се дължи само на нея. Знаеше, че всичко се дължеше на Джейлин.
Чарити използваше просперитета си, за да подпомага както общността, така и Училището на Ендел. Дари храна за училищната столова. Често отделяше по една вечер, за да работи в доброволческа мисия за осигуряване на храна за нуждаещи се. Приятно й беше да сервира топла храна на бедните. Реши да дава 25% от печалбите на ресторанта за училището. В края на петте години беше дарила над 200 000 доверия.
Чарити винаги помагаше на останалите, които работеха усърдно, но им беше трудно да свържат двата края. Освен че помагаше финансово, тя с готовност споделяше принципите на Джейлин за мъдростта и успеха. Постоянно казваше на онези, които подпомагаше, че никога нямаше да постигне нищо, ако не е бил Джейлин.
Макар ресторантът на Чарити да беше успешен, тя никога не беше канена на светските събития в дома на Селфиш. Нито я канеха да участва в управлението на общността. Смятаха я за прекалено крайна, задето се придържаше към правилата на Джейлин. Изключването й от числото на влиятелните жители на Ендел не спираше, нито обезсърчаваше Чарити. Тя се съсредоточи да помага на тези, които нямаха нейния късмет. Обичаше седмичните събирания в училището и винаги предлагаше да помогне като дава или служи в различни неща. Чарити беше пълноценна млада жена.

Съдният ден

Настъпи последният ден от изпитателния срок. Онези, които щяха да бъдат съдени, знаеха, че това ще се случи в един момент от следващите 5 години, защото първите 5 години вече бяха изтекли. Никой не си беше представял, че ще е толкова скоро.

Денят започна като всеки друг, но завърши много различно. Късно вечерта Царската стража на Афабел прибра двете хиляди абитуриенти. Те бяха изведени тайно докато гражданите на Ендел спяха.
Тези 2000 младежи бяха преведени през таен проход. Това беше дълбок тунел, който минаваше под река Адонга. Щом се прекоси канала, се пътуваше още два дни през пустиня. По време на пътуването Главният страж се грижеше да ги снабдява с храна, вода и запаси.
Стражите бяха любезни, но резервирани. Цялата им енергия беше съсредоточена върху поставената им задача. Макар да отговаряха на някои въпроси, гражданите на Ендел задаваха други, на които не им беше позволено да отговарят. В този случай стандартният отговор на стражите беше: „Всичко ще стане ясно в подходящия момент.“ Това само усилваше любопитството на пътниците.
Жителите на Ендел почти не забелязваха неудобствата на пустинята, тъй като пътуваха към дългоочаквания град. Когато настъпи зората на третия ден, те стигнаха хребета на един хълм. Там, огрян от сутрешното слънце, се издигаше величествен град. Афабел беше дори по-великолепен отколкото си представяха и в най-смелите си мечти.
С приближаването им към града, чудесата му се разкриваха още по-ясно и пълно. Дори при приближаването им откъм равнините беше очевидно, че Афабел е несравним. Ендел беше малък в сравнение даже с покрайнините на града.
Когато мъжете и жените от Ендел влязоха в централната част на града откриха, че в Афабел всичко беше изпълнено с живот. Мястото беше магично и птиците не само пееха, но и имаха дарба да говорят на различни езици. Чудните им мелодични песни разказваха за красотата, която съзерцаваха и възвеличаваха славата на града.
Жителите на Ендел не бяха много изненадани от това, понеже вече бяха чули конете на Царската стража да говорят. Благородните животни не само разговаряха помежду си, но и говореха с ездачите. Вече беше станало очевидно, че всички създания в Афабел притежават дарба да говорят и могат да изразяват привързаност и радост.
Накъдето и да се обръщаха жителите на Ендел, пред очите им изникваха зашеметяващи гледки. Бяха обзети от благоговение пред красотата на Афабел. Даже въздухът даваше енергия. И донасяше яснота на ума и сила на изморените им от пътуването тела. Заинтригува ги водата, която течеше през града. Дори тя изглеждаше по-жива и сякаш блестеше. Очарователна музика се носеше из въздуха, успокояваше вълнението в душите им и изпълваше сърцата им с мир. Всичко – от най-малките растения до самия въздух – изглеждаше повече от живо; то имаше способност да вдъхва живот. В тази чудотворна земя всеки елемент беше препълнен.
Докато преминаваха през великия град, младежите не можеха да се въздържат и протягаха ръце да докоснат всичко около себе си. Те копнееха свободно да изследват града, но усещаха, че това някак си не им е позволено в този момент.
Бяха отведени директно в голямата чакалня на огромна зала. Тук мъжете бяха отделени от жените. Суперсградата, в която бяха заведени младежите, беше толкова обширна, че им се стори с неограничен капацитет. Между мраморните й стени можеха да се поберат поне 100 000 човека без проблем.
В чакалнята позволиха на младежите от Ендел да се освежат в уханни вани или душове и им дадоха да облекат роби, за да се подготвят за аудиенция с царя. Всички бяха много доволни да се отърват от мръсните си дрехи. Те им се струваха странни и не на място в този сияен град. В сърцето на всеки от младежите се събуди силно желание да заживеят в Афабел. Имаха странното чувство, че все едно са се прибрали у дома.
След банята и преобличането, групата се събра отново за закуска. Масите бяха наредени във великолепен двор и на младежите беше позволено да хапнат и да общуват помежду си. След като се нахраниха, групата отново беше разделена, този път по имена. Чарити (Щедрост), Селфиш (Егоист) и приблизително още 500 човека бяха отведени в съседна зала отдясно. Фейнт Харт (Страхливка), Дисийвд (Заблуден) и Индипендънт (Независим) бяха заведени заедно с останалите 1500 човека в друга зала отляво. Когато влязоха в залите забелязаха, че на прага на всяка е написано име. Имената бяха странни и бяха написани на език, непознат за младежите от Ендел. Името на едната зала беше Зала на живота, а на другата – Зала на справедливостта.

Залите на живота и на справедливостта

Когато пристъпи прага на залата отляво, Индипендънт се почувства странно притеснен, почти ужасен. Върна се към спомените си от ученическите години и се опита да се утеши с малкото неща, които беше чувал за Джейлин. Сега всичко му се струваше толкова объркващо. Установи, че съжалява, задето беше пропуснал толкова много часове.

Очевидно беше сбъркал: и градът, и царят съществуваха. Опита се да блокира нарастващия страх и да се съсредоточи върху онова, което се сещаше за любовта и милостта на Джейлин. В този момент не искаше да се замисля за праведността и светостта на Джейлин, макар че те се натрапваха на вниманието му. Опита се да се успокои като си припомни как се беше държал като добър гражданин и беше подкрепял доброволческите инициативи на общността.
Индипендънт си пое дълбоко дъх и се огледа, за да се ориентира в каква компания се намира. Нямаше как да не забележи, че беше сред някои от най-лошите хора в Ендел. Разпозна крадци, мошеници и пияници. Имаше както хора, които рядко работеха, така и такива, които работеха само в своя полза. Страхът му започна да расте, но точно преди да го обхване паника забеляза Фейнт Харт. Индипендънт затвори очи и въздъхна облекчено. Веднага си припомни, че тя беше една от най-искрените и ентусиазирани последователи на Джейлин в класа. Не беше ли чувал, че даже работела в училището? Ако беше в същата зала като него, нещата найвероятно щяха да се наредят.
Индипендънт се отправи към Фейнт Харт, но по пътя се сблъска с Дисийвд. Още един добър знак! Макар да не поддържаше връзка с Фейнт Харт, Индипендънт знаеше, че Дисийвд е силно вярващ. Някога дори бяха спорили заради Джейлин. Индипендънт прегърна стария си приятел и настроението му се промени изцяло.
Дисийвд се държеше едновременно експанзивно и позитивно. Двамата мъже се заговориха и страхът на Индипендънт изчезна напълно. Милостта на Джейлин сигурно е още по-голяма отколкото предполагат. Вижте как беше простил на хора, за които Индипендънт изобщо не би предположил, че ще получат прошка. Как можеше това да не е истина? Не беше ли великият учител Дабъл Лайф недалеч от тях? Индипендънт се чувстваше още по-уверен, че всичко ще е наред. Но беше леко притеснен от отсъствието на Чарити и Селфиш. Трудно можеше да пренебрегне и факта, че някои от хората плачеха в ъглите на стаята. Но може би просто бяха смазани от добрината на Джейлин.
Другата зала също беше пълна с емоции. Приятели, които бяха изгубили връзка след дипломирането си, с радост се виждаха отново. Във всички разговори преобладаваше силното вълнение: скоро щяха да видят Джейлин! Беше дошъл моментът да изпълнят истинското си предназначение и обещаната си съдба.
Всички бяха развълнувани от чудесата на града. Знаеха, че ще е по-добро място от Ендел, но първоначалното им впечатление беше надминало очакванията. Всичко беше повече, отколкото можеха да понесат. Възможно ли беше да е вярно, че ще прекарат остатъка от живота си на такова прекрасно място? Всички бяха готови даже да чистят пода, за да имат тази чест! Всички, които чакаха в тази зала, знаеха, че са следвали Джейлин, но с течение на времето атмосферата постепенно стана сериозна и тържествена. Дали наистина бяха верни? Времето скоро щеше да покаже. Докато смирените слуги чакаха срещата с царя си, вълнението им се примеси с лек страх.
Онези, които чакаха в залата на живота, щяха първи да бъдат изправени пред съда. Но ще се върнем към тях покъсно. Засега историята ни се пренася в Залата на справедливостта.

Повикване пред съда

Беше пладне. Намиращите се в Залата на справедливостта вече бяха възстановили комфорта и увереността си. Приписваха всичко, което им се струваше объркващо или необичайно, на милостта на Джейлин или на тайнствените му пътища. Тези разсъждения ги успокояваха.
Първият призован измежду 1500 жители на Ендел в залата беше Индипендънт. Четирима царски стражи дойдоха да го придружат до Великата съдебна зала. В опита си да разчупи сериозното и тържествено настроение, той се усмихна и намигна на единия от стражите, който по случайност го погледна докато излизаха от залата. Изненада се, че това не предизвика никаква реакция.
Когато чу вратите на залата да се затварят зад него, Индипендънт установи, че съмненията му се връщат. Сърцето му биеше в гърдите като барабан – толкова силно, че му се струваше, че стражите го чуват, но дори да беше така, не го показаха. Искаше му се Дисийвд да дойде с него. Скоро щеше да застане пред Съдията и предпочиташе да не е сам. Индипендънт бързо губеше увереността си.
Преди да влязат във Великата зала един от стражите информира накратко Индипендънт за правилата на протокола. Той кимна, макар да се страхуваше, че няма да си спомни казаното. Пулсът му биеше в ушите и заплашваше да му попречи да чува. Стражът кимна в знак, че е разбрал, че Индипендънт е наясно с процедурата и вратите на залата се отвориха широко.
Когато Индипендънт пристъпи в огромната зала, забеляза, че тялото му трепери. Капки пот се събираха на обикновено хладното му чело. Беше напълно дезориентиран, защото онова, което видя, го порази неимоверно!