Глава 1

Вечният

Научи ни как да оползотворим най-добре

времето си… и дай успех на усилията ни.

Да, направи усилията ни успешни!

(Псалм 90:12, 17, букв.превод, NLT).

Повечето хора искат да водят значим живот. Това е правилно и богоугодно желание. Това поиска и Моисей в горната молитва. В началото поиска мъдрост, за да се възползва максимално от времето си. Много изгубени неща в живота могат да бъдат възстановени, но пропиляното време не може. Щом слънцето залезе, денят си е отишъл завинаги.
Молитвата на Моисей завършва с думите: делата на ръцете ни укрепвай. Повтаря се една и съща фраза. Защо? Моисей не е имал проблем с граматиката или с паметта. Това е по-скоро литературен стил, който откриваме в еврейската литература. Повторението е прийом за поставяне на ударение. В английския имаме няколко начина да подчертаем важността на дума или фраза. Можем да я напишем с удебелен или наклонен шрифт, да я подчертаем, да я напишем с главни букви или да завършим изречението с удивителен знак. Това са все начини за привличане на вниманието на читателя към нещо важно. Еврейските писатели обаче са изписвали два пъти думата или фразата, за да наблегнат на нея и не е било в техен стил да пресилват нещата – винаги са внимавали с думите. Фактът, че тази фраза се повтаря два пъти в Писанието, показва не само, че успехът е Божията воля за нас, но и че Бог силно се вълнува от темата. Именно Той поставя ударение върху него.
Ние сме създадени за успех. Бог иска животът ни да е значим! Това е било изначалното Божие желание и Той го показва ясно чрез Писанието. Нека посоча само два подобни цитата. Първият:
И Господ ще ти даде изобилие на блага (букв. превод от NLT ще ти даде успех) във всяко твое начинание… (Второзаконие 30:9, НП). Забележете, че се казва „във всяко начинание, а не в някои начинания!
И отново четем: Тази книга на закона да не се отделя от устата ти и да размишляваш върху нея денем и нощем, за да внимаваш да спазваш всичко, което е написано в нея; защото тогава ще благоуспяваш в пътя си и тогава ще имаш успех (Исус Навин 1:8).
Нужна е божествена мъдрост, за да се радва човек на успеха. Писанието казва: Който придобива разум, обича душата си; който пази благоразумие, ще намери добро (букв. превод от TLB Който обича мъдростта обича най-добрия си интерес и ще постигне успех) (Притчи 19:8). Мъдростта ни дава знания и способност да правим правилния избор в благоприятния момент. Мъдростта не е само за умните; тя е за всички, които се боят от Бога и са в Христос. Ако целта ви е да изградите живот, който да има значение и за вечността, трябва да минете през божествената мъдрост – и именно за това е настоящото послание.
Мъдростта ражда успех, който носи трайно удовлетворение и награда: Ако си мъдър, си мъдър за себе си (букв. превод от NIV Ако си мъдър, мъдростта ще те възнагради) (Притчи 9:12). Господ не само иска да имате успех, Той копнее да ви възнагради заради него. В друг стих четем: Господ бди над дните на невинните и тяхното притежание ще пребъде вечно (букв. превод от TLB Ден след ден Господ наблюдава добрите дела на богоугодните хора и им дава вечна награда) (Псалм 37:18, НП).
Всъщност в доста голяма част от Църквата в последните години се набляга на желанието на Бог да преуспеем, както и трябва да бъде. Но много пъти успехът се възприема според критериите на обществото, а не както го вижда Бог. На него се гледа през призмата на преходността, а не на вечността. Това замъглява зрението и разбирането ни и води до неправилно насочени стремежи.
Един ден всички ще застанем пред Съдията на вселената, Исус Христос. Ако сме придали стойност на живота си чрез божествена мъдрост, ще получим вечна награда. Ако сме били заблудени в делата си, или ще бъдем наказани, или ще преживеем загуба за вечността. Затова е мъдро да прекарваме по няколко часа в проучване на търсеното от Него.
Това е средоточието на тази книга: как да придадете стойност и значение на живота си не само за днешния ден, но и за вечността. Библията ясно казва как се прави това. Ако трябва да ни води вечността, нека започнем като се опитаме да разберем какво е това.

Вечност

Прочетете внимателно следните два стиха:
Ето Бог е велик и непознаваем, броят на годините Му е неизследим (букв. превод от TLB Бог е толкова велик, че не можем да Го опознаем. Никой не може да започне да разбира вечността) (Йов 36:26, НП).
… Той вложи вечността в сърцето на човека (Еклисиаст 3:11).
Вечност. Какво е това? Какво определение можем да й дадем? Как можем да я разберем? Според дефиницията на един речник това е „безкрайно време“1, според друг – „състоянието на съществуване извън времето“2. Как може един речник да определя вечността като съществуване във времето, а друг като съществуване извън времето? И защо това не е било оспорено? Не бихме ли оспорили две научни книги, ако твърдят, че нещо съществува в две различни състояния в света? Да предположим, че едната определя рибата като гръбначно животно, което живее във водата, а другата твърди, че живее извън водна среда. Незабавно бихме стигнали до заключение, че едната греши и бихме я изхвърлили. Защо тогава не се усъмняваме и не изхвърляме едно от определенията за вечността?
Истината е, че вечността не може да бъде схваната с човешкия ум. Умовете ни имат своя граница и съществуват пречки да схванат безкрайни, вечни или постоянни концепции.
вечният
Позволете ми да дам пример. Представете си къде се намира краят на вселената. Помислете си за външните й граници. Ако можете да го направите, какво откривате на тези граници? Стена? От какво е направена? Колко е дебела? Дали външната страна на стената ще бъде точката, където свършва вселената? Ако е така, какво има след нея? Още вселена? Не е ли това продължение на вселената? Къде е краят? Може ли умът ви да обхване безкрайността на вселената? Просто спрете за миг и помислете.
А ако имате бездънна яма, бездна? Можете ли да си представите как падате в дупка, в която не можете да спрете да падате надолу? Никога няма да ударите и дори да видите дъното. Просто падате вечно. Две неща, а не едно, правят късо съединение в разума и логиката ни тук: първо, че дупката или бездната няма дъно; второ, че падаме безкрайно. Трудно е да се разбере и звучи като сюжет от научна фантастика, но Писанието говори за това на 7 места.
А какво можем да кажем за самия Бог, Твореца на човечеството? Спрете за миг и се замислете за Неговото начало или може би трябва да кажа липса на начало. Писанието заявява, че Той е „от вечност и завинаги“. Ако Той не е бил роден, ако никой не Го е създал, как тогава е станал това, което е? Откъде се е взел?
Истината е, че Той не се е превърнал постепенно в Бог, защото псалмистът казва: Още преди да се появят планините, Ти сътвори земята и света; от вечност и завинаги си Бог (Псалм 90:2, НП). Размислете за малко върху това. Тези мисли ще объркат интелектуалната ви логика, защото, както се казва и в книгата Йов –  Никой не може да започне да разбира вечността.

Вложена в сърцата ни

Кое е онова нещо, обявено за недостижимо за плътския ни ум и вложено в сърцето ни от Създателя? В сърцата си познаваме вечността. Тя е родена във всяко човешко същество. Затова неразумният казва в сърцето си: „Няма Бог!“ (Псалм 14:1). Обърнете внимание, че в Писанието не пише „Неразумният каза в ума си“. Има много атеисти, които категорично отричат съществуването на Бога, но в сърцата си знаят, че Той съществува, защото там е вложена вечността. Те не са закоравили още сърцата си и не са достигнали до пълен упадък.
Имах приятел, който преди години беше твърд атеист или поне така си мислеше. Не позволяваше никой да му говори за Благовестието и да свидетелства. Дори веднъж изтръгна Библията от ръцете на един служител, хвърли я на земята и започна да я тъпче, като проклинаше и човека, и Библията. Обвини християнина, че е слаб и безмозъчен.
По-късно, след години открит атеизъм, той започнал да получава силни болки в гърдите. Лекарите го отворили за изследвания. Веднага го затворили и му казали, че му остават по-малко от 24 часа живот.
Докато лежал в леглото си онази вечер осъзнал, че се е отправил към вечното си жилище и изобщо не искал да свърши там. Как е разбрал, като се има предвид, че не позволяваше на никого да му говори за Писанията? Дали вечността не е била вложена в сърцето му? Както казва Библията за цялото човечество: … На тях е известно онова, което може да се знае за Бога, тъй като Бог им го откри (букв. превод от TLB Защото истината за Бога им е известна инстинктивно; Бог е поставил това знание в сърцата им) (Римляни 1:19, НП).
В онази нощ сърцето на приятеля ми спряло. Той напуснал тялото си и се понесъл в дълбока тъмнина. Мракът бил толкова гъст, че го усещал като дреха; не се виждала и искра светлина. След като падал доста време чул ужасяващите писъци на измъчваните души. Бил притеглен от голяма сила директно към вратите на ада, но изведнъж успял да се върне в тялото си. Бил съживен.
На следващата сутрин повикал единствения си познат християнин. Приятелят му дошъл и му съобщил Благата вест за спасение чрез Исус Христос. Щом болният приел Исус Христос за свой Господ и Спасител, приятелят му се помолил за изцеление. След три седмици той излязъл от болницата. Живял още десетилетия преди да премине във вечността и да получи наградата си. Бил ходещо чудо.
Като атеист този човек твърдял, че няма Бог, но вечността била вложена в сърцето му. Неразумният, от друга страна, е онзи, който не просто е отрекъл Бог с ума си, но и се е противил на сърцето си, докато не е „прегорил“ съвестта си. Той не може да бъде достигнат. Едно е да се придържаш към определено убеждение с ума си. Това може да се промени. Съвсем друго е да закоравиш сърцето си напълно. Новият библейски речник на Ънгър дава следната дефиниция: „В Писанието „неразумен“ (глупак) основно е човек, който отхвърля страха от Бога и мисли, и действа все едно може да пренебрегне без последствия вечните принципи на Божията праведност.“3
Неразумният може да признава Бог с ума си, но в сърцето си отрича съществуването Му и това си личи по начина му на живот. Страхът от Бога държи сърцата ни „в обсега“ на Святия Дух. Ако го изгубим, за нас няма надежда. Павел казва: Братя, синове на Авраамовия род, и онези измежду вас, които се боят от Бога, на нас се изпрати словото на това спасение (Деяния 13:26). Само онези, които се боят от Бога, могат да чуят словото за вечен живот.

Определение на вечността

Вечността е вложена в сърцата ни, макар да е невъзможно да я разберем с умовете си. Затова когато даваме определение ви моля да слушате със сърцата си. Всъщност това е необходимо, за да извлечете полза от цялата книга. Как правите това? Преди всичко признайте, че имате нужда от помощта на Святия Дух и помолете за съдействието Му. Той ще общува с вътрешния ви човек, а не с главата ви. Второ, спрете да се чудите и да размишлявате, когато истината развълнува или грабне сърцето ви. Не четете тази книга повърхностно, ако го направите, няма да извлечете пълната полза от нея.
Приложете тези две стъпки, за да получите пълното въздействие на Божието вечно слово за вас и ще бъдете променени завинаги. Давид казва: В сърцето си съхраних словото Ти, за да не съгрешавам против Теб (Псалм 119:11). Не четете просто за да разберете с ума си, което лесно може да се забрави или изгуби, а позволете на Божието слово да се скрие в сърцето ви чрез размишление и молитва.
Вечността е завинаги; тя няма край. Но тук не става въпрос за неограничен период от време, защото тя няма връзка с времето и не му се подчинява. Вечността надхвърля времето. Ако говорим за вечността единствено като постоянна продължителност, изпускаме от поглед пълната картина.
За да схванем най-пълно вечността, трябва да погледнем Самия Бог. Той не е ограничен в Своята сила, знание, мъдрост, разбиране или слава и много други качества. Той съществува Сам по Себе Си. Винаги е бил и винаги ще бъде Бог. Наричан е „Отец на вечността“ (Исая 9:6), както гласи буквалният превод на Янг.4 Наричан е Цар на вековете (букв. Цар на вечността от AMP) (1 Тимотей 1:17). В Него откриваме всичко вечно. Всъщност в Него откриваме вечността. Всичко извън Него е временно и ще се промени. Независимо колко добро, благородно, силно или трайно може да ни се струва, накрая ще спре да съществува. Дори земята и вселената ще се променят, но Той няма да се промени:
В началото Ти, Господи, си основал земята и дело на Твоите ръце са небесата. Те ще изчезнат, а Ти пребъдваш. Да! Те всички ще овехтеят като дреха и като одежда ще ги свиеш, и те ще бъдат изменени; но Ти си същият и Твоите години няма да свършат (Евреи 1:10-12).
Той не само ще продължи да съществува, но и ще остане същият за вечността. Писанието заявява:
Всяко създание е като трева и цялата му слава – като цвят от трева. Тревата изсъхна и цветът й окапа, но словото Божие трае до века. И това е Словото, което ви е благовестено (1 Петрово 1:24-25).
Бог е вечен, следователно и думите Му са вечни. Той не може да лъже и изреченото от Него не може да бъде заличено. Иначе всичко щеше да се срине в мрак, защото Той е светлина и държи всичко със Словото си. Не може да настъпи промяна в онова, което казва, защото тогава Той няма де е вечен. Това е сигурната основа, върху която можем да изградим живота си.

Вечно осъждение

Мнозина днес не строят живота си върху вечното (Божието слово), а върху характерните за съответната култура мислене, традиции, предположения и чувства за естеството на Бога. Това не важи само за нехристияните, а и за много вярващи. Страшно е да повярваме, че нещо временно е вечната истина. Ако направим това, основата ни ще е повредена и неправилна. Обричаме се на неминуемо падение. Вярваме в лъжа и сме измамени.
Удивен съм колко много хора основават живота си върху неща, които не са вечни. Някои ми говорят за Бога и вярата си в Сина Му, но Онзи, когото изповядват, не е Същият, Който ни разкрива Писанието. Заблуждението е сериозно. Как могат да повярват в онова, което просто са си представяли в ума си, идеи, оформени от обществото, за които вече е било обявено, че работят в противоречие с Божията природа? Исус казва:
Който… не приема думите Ми, има кой да го съди – Словото, което говорих, то ще го съди в последния ден. Защото Аз не говорих от Себе Си, а Отец, който Ме прати, Той Ми даде заповед какво да кажа и какво да говоря (Йоан 12:48-49).
Има Съден ден, определен от създаването на света (вж. Деяния 17:31). Този ден няма да донесе нови откровения за истината, а по-скоро ще измери всичко според вече изреченото Слово. Писанието, което в момента притежаваме, ще ни съди в този последен ден. То е вечно и окончателно. Няма изключения, промени или преработки. Не е ли от полза за нас да знаем и да живеем според онова, което ни казва Той, вместо да правим предположения какво е казал?
Присъдите, произнесени в онзи ден, са наречени вечни (вж. Евреи 6:2). С други думи, решенията, взети в онзи ден – основани на това как сме съгласували живота си с Божието вечно Слово – ще определят как ще прекараме остатъка от вечността! В тях няма да настъпят промени, защото това е вечен съд.
Мнозина, както вярващи така и невярващи, в невежеството си позволяват на определената им присъда да ги застигне по-бързо без да проучат въпроса. Те се уповават на лъжливи концепции и идеи, които липсват в Библията. Някои смятат, че Бог ще вземе под внимание стореното от тях добро и ако то надвиши злото, ще им бъде оказана милост. Други твърдят, че са новородени и смятат, че няма да застанат пред Съдията Исус, защото Той е техният Спасител. Те вярват, че са изключени от всякакъв вид осъждение. Но ще бъдат силно изненадани. Има и други, които смятат, че всичко ще е наред. Те вярват в небиблейска милост.
Никое от тези схващания не се подкрепя от онова, което разкрива и учи Новият завет. Тези възгледи и много други, които хората са измислили в собственото си въображение, са временни и няма да издържат в онзи ден. Ще има доста изненадани мъже и жени и лично аз смятам, че в Съдния ден ще има повече шокирани християни, отколкото невярващи.

Увереност пред съда

Няма нужда да се изправим пред Последния съд, изпълнени със страх. Можем да бъдем изпълнени с увереност:
И докато живеем в Бога, любовта ни се усъвършенства. Затова няма да се боим в съдния ден, а ще можем да се изправим пред него с увереност, защото сме като Христос в този свят (1 Йоан 4:17, букв. превод от NLT).
Обърнете внимание на думите И докато живеем в Бога, любовта ни се усъвършенства. Ключовият елемент, който ще ни даде увереност в Съдния ден, е Божията любов, която се усъвършенства (или съзрява) в нас.
Именно тук се препъват мнозина в Църквата. Те виждат Божията любов в светлината на временното, а не на вечното. Любовта и добротата се възприемат по определен начин от обществото и голяма част от Църквата, но те се измерват според човешките стандарти. Тези възгледи са всъщност противоположни на Божията любов. Нека илюстрирам няколко често срещани случки.
„Толкова се обичаме, че мислим да се оженим.“ Често това е твърдението на двама човека, които правят секс без брак. Това е грях, дори и да се оженят впоследствие, а много пъти съм ставал свидетел как тези хора все пак не се женят. Те са забравили ясното наставление: Женитбата да бъде на почит у всички и леглото – неосквернено, защото Бог ще съди блудниците и прелюбодейците (Евреи 13:4). Обърнете внимание, че авторът на Посланието към евреите не казва: „блудниците и прелюбодейците, които не ходят на църква“. Не, изречението се отнася за всички, които живеят по този начин.
„Знам, че истината не е точно такава, но това ще ни помогне да сключим сделката и ще се уверим, че получават справедливо отношение.“ Предприемачите често казват това, когато искат да подсигурят някоя продажба, която според тях е изгодна за клиента, но трябва да изкривят леко фактите, за да го накарат да я осъществи. Това е не само грехът „лъжа”, но и сделката почти винаги е по-изгодна за онзи, който казва това. Нима тези хора са забравили предупреждението: Всичките лъжци (онези, които съзнателно изкривяват истина чрез думи или дела), техният дял ще бъде в езерото, което гори с огън и сяра (Откровение 21:8, с допълнен в италик букв. превод от AMP)?
„Онова, което казах за него, е истина.“ Това често се казва, когато хората представят някого в негативна светлина (клюкарстват или клеветят) за съработник, приятел, началник и т.н. Факт е, че може да сте прави 100% и пак да грешите според вечните стандарти. Ако си спомняте, най-малкият син на Ной – Хам, съобщи съвсем правилно и точно на братята си, че баща им е пиян и гол. Но в резултат от позора, който нанесе на баща си, върху наследниците му за поколения наред падна проклятие. Нима клюкарите и клеветниците са забравили съвета към вярващите: Не се оплаквайте един от друг, братя, за да не бъдете осъдени; ето, Съдията стои пред вратата (Яков 5:9)?
Има безкрайно много примери, но общият знаменател е, че те противоречат на Божията вечна воля. Плашещият факт е, че мнозина, които живеят по този начин и правят подобни привидно безвредни изказвания, може да посещават църквата, да имат любезни маниери и да бъдат считани за примерни граждани. Но как се съизмерват с вечните стандарти?
Йоан дава отговора за усъвършенстването (съзряването) на Божията любов по-назад в посланието си:
Който казва: Познах Го (възприех, разпознах, разбрах и съм запознат с Него – Исус Христос), но заповедите (ученията) Му не пази, е лъжец и истината (Благата вест) не е в него. Но който пази (цени) словото Му (който пази в ума си заповедите, правилата Му, който съблюдава изцяло посланието Му), Божията любов в него наистина е съвършена (1 Йоан 2:4-5, с допълнен в италик букв. превод от AMP).
Спомнете си, че съвършената (зряла) Божия любов ни дава увереност да застанем пред Съдията. Йоан казва ясно, че любовта на Бога се усъвършенства чрез спазването на заповедите Му, а не с държание, приемливо за обществото. Не забравяйте, че Ева не беше привлечена към злото от дървото за познаване на доброто и злото; тя по-скоро беше запленена от доброто! И жената видя, че дървото беше добро за храна и че беше приятно за очите… (Битие 3:6). Човешкият ум може да сътвори красота и доброта, напълно противоположни на вечната Божия любов.
Писанието ни казва още, че не можем да се покорим на някакъв процент от Божиите заповеди и да вярваме, че ще имаме увереност в Съдния ден. Божията любов узрява единствено ако внимателно спазваме Словото Му в неговата цялост. Затова Бог ни дава благодат: тя ни дава сили да се покорим изцяло на Словото Му по приемлив за Него начин. И тъй, ние, понеже получаваме непоклатимо царство, нека бъдем благодарни и да служим на Бога така, както Му е приятно – с благоговение и страхопочитание (Евреи 12:28, НП).
Ключът е да знаем какво иска и търси Царят, а не какво изглежда добре в очите на обществото или на човешкото мислене. По тази причина Бог ни казва: И не бъдете съобразни с този свят, а се преобразявайте чрез обновяването на ума си, за да познаете от опит каква е Божията воля – това, което е добро, благоугодно и съвършено (Римляни 12:2). Онова, което за света изглежда добро, може да е обида за Божиите желания – вечността.
Позволете ми да дам пример. В момента съм отседнал в хотел в Сингапур, където ще проповядвам пред почти 20 000 човека през уикенда. Много пъти съм бил в тази чудесна държава. Проповядвал съм Благовестието и в Холандия няколко пъти. В Холандия не е незаконно да притежаваш марихуана. Там хората могат да пушат легално и да не се страхуват от наказание. Но в Сингапур, ако те хванат с определено количество наркотици (и говорим за малко количество), ще бъдеш арестуван и строго наказан. Ако те хванат с определен вид наркотици, наказанието е смърт чрез обесване! Когато пристигаш със самолет в Сингапур, това правило е записано на входната карта: „Смърт на трафикантите на наркотици според законите на Сингапур“.
Така че можете ли да си представите млад холандец, който редовно пуши марихуана, да пътува до Сингапур и да си споделя тревата със сингапурците? Той казва с радост на приятелите си: „Хей, човече, тази дрога е страхотна. Успокоява, вдига настроението и тревогите си отиват. Искаш ли малко? Ще ми е приятно да ти дам.“
Младият човек моментално е арестуван. Изпада в шок. Първият въпрос, който задава на полицаите, е: „Защо ме арестувате?“
Идва делото. Холандецът е в съда и застава пред съдията, като вярва с цялото си сърце, че всичко това е шега. Съдията го обявява за виновен и произнася присъдата.
Мъжът е шокиран и казва: „Ваша чест, в моята страна може да се споделя марихуана с приятели.“
Тогава съдията казва: „Вие не сте в Холандия. Намирате се в Сингапур и в тази страна това е противозаконно!“
Увереността на холандеца си е отишла. Няма на какво да се опре. Няма убежище. Изправен е пред най-висшия съд в страната и е обречен на смърт без защита.
Преди няколко години бях в Сингапур и един млад американец беше арестуван за нанесена щета на автомобил. Беше арестуван, признат за виновен и осъден на няколко удара с пръчка. Това е наказание, при което се нанасят постоянни физически рани чрез удари по задната част на човек, с вид бамбуково дърво, третирано с химикали. Присъдата изглеждаше доста крайна. Дори президентът на САЩ се опита да облекчи присъдата на младежа, но не постигна успех. Младежът беше нарушил законите на Сингапур и трябваше да си получи наказанието.
Всички ние ще застанем пред най-висшия съд във вселената. Решението на този съд ще бъде окончателно и вечно. Мнозина ще бъдат шокирани от присъдата над живота си, но няма нужда да е така. И за вас няма защо да е така.
Готови ли сте? Според Божието слово, можем да отидем пред Съдията на вселената с увереност. Тази книга има за цел да ви помогне да се подготвите. Ако онзи млад холандец беше отделил време да научи и да се подготви за посещението си в Сингапур, той щеше да избегне сериозно наказание. Колко по-важно е ние да се подготвим за нашето „дело“, понеже решенията, които се вземат в Съдния ден, са завинаги.

Наградите

Във вечността ще има повече от един съд. Ще има един за невярващите, друг за вярващите и дори един за ангелите. Решенията може да варират. Ще има загуба и наказание, но ще има и награди. В следващите глави ще навлезем по-дълбоко в темата, но нека изтъкна отново, че взетите решения ще бъдат за вечността. Каквото и да кажем, няма да е прекалено много; отново се опитайте да схванете с ума си нещо безкрайно! Божията воля е да знаем това предварително и да се трудим за наградата, която идва от спазването на Божието слово. Павел казва:
Не знаете ли, че тези, които тичат на игрището, всички тичат, а само един получава наградата? Тичайте така, че да я получите. А всеки, който се състезава, се въздържа във всичко. Те вършат това, за да получат тленен венец, а ние – нетленен. Затова, аз така тичам – не като към нещо неизвестно; така удрям – не като че бия въздуха; а уморявам тялото си и го поробвам… (1 Коринтяни 9:24-27).
Павел ясно казва: Затова, аз така тичам – не като към нещо неизвестно. Друга версия на този стих казва: Затова аз тичам директно към целта и всяка стъпка има своя цел (стих 26, NLT). Именно това трябва да прави всеки човек – да бяга с увереност и цел да победи. Ние не се състезаваме с другите, а само със себе си.

Водени от вечността

Не е достатъчно просто да си мислим, че обстоятелствата ще се стекат добре за нас, когато застанем пред Съда. Нямаме извинение, защото Бог ни е изяснил волята Си. В Съдния ден ще има хора, които вярват, че са се справили подобре от останалите, но няма да са позволили вечността да направлява и ръководи живота им. Оттук идва и заглавието на тази книга „Водени от вечността“.
Думата „водени“ означава „задвижвани“. Означава и „ръководени, контролирани или направлявани“. Друго определение е „да осигуриш движеща сила на нещо“. Какво ръководи и мотивира живота ни на земята? Дали вечните или временните неща? Дали се базираме на небесната мъдрост? Или се сравняваме с останалите? Дали сме се вслушвали в ласкателства, традиции, предания или митове, проповядвани от някои амвони или училища? Дали онова, върху което сме изградили живота си, ще устои пред Бога и Неговия Съд или усилията ни ще бъдат изгубени завинаги? Не забравяйте, че вече знаете какъв ще е стандартът за осъждането ни: Словото, което говорих, то ще го съди в последния ден (Йоан 12:48).
Много практикуващи християни ще бъдат шокирани, когато застанат пред Исус Христос в Съдния ден. Те са хората, които са черпили увереност от една част на Новия завет, но не са изследвали внимателно цялата картина. Въпросът ми към вас е: искате ли да откриете истината след като бъде взето вечното решение и е прекалено късно за промяна или искате още сега да знаете стандарта, според който ще бъдете съдени?
Следващата глава ще започне с алегория, която ще продължи и в главата след нея. Прочетете я внимателно и запомнете детайлите, защото ще се върнем пак към тях. Историята ще завърши в глава 8 и в останалата част от книгата ще обсъдим съдържащите се в нея истини. Книгата е изградена около тази алегория, затова ви моля да не я пропускате. Може да се върнете отново към нея в течение на поучението.
Бог лично се занима с мен за повечето от нещата, споделени в тази книга. Ще споделя много от своите недостатъци, разгледани внимателно от Святия Дух под микроскопа на истината Му. Надявам се това да ви подтикне внимателно да проучите Писанията, за да имате здрава основа, на която да стоите в Съдния ден. Ще споделя някои от основните заблуди в обществото, които стават причина някои мъже и жени да се отдалечат от Онзи, когото изповядват като Спасител. В някои моменти ще бъдете шокирани, разтърсени и смирени, но ще последват обещания, надежда и утешение.
Ако сте смели, търсите истината и имате сърце за Бога, нека продължим. Ще се радвате, че сте го направили! Приемете присърце следния съвет:
Така че, като сме оправдани чрез Неговата благодат, да станем наследници според надеждата на вечния живот. Вярно е това слово. И желая да държиш твърдо на това, с цел онези, които са повярвали в Бога, да бъдат старателни да вършат добри дела. Това е добро и полезно за хората (Тит 3:7-8, VBG).
Божият дар възстанови отношенията ни с него и ни върна живота. И идва още живот – вечен живот! Можете да разчитате на това. Искам да тропнете с крак. Да заемете непоклатима позиция по тези въпроси, за да може онези, които се доверяват на Бога, да се съсредоточат върху основното, което е от полза и за добро на всеки (Тит 3:7-8, букв. превод The Message).