Предговор

В осмата глава на писмото до Римляни, Павел възхвалява Бог за нещо прекрасно, което е дошло на този свят, преобразявайки го. Това превъзходно нещо е Христос който след възнесението си пребивава във формата на Дух. Христос е Духът и Святият Дух не е никой друг освен Духът на Христос. Християнин е този, който участва в Христос или този, който притежава Духът. „Ако някой не притежава Духът Христов той не принадлежи на Христос.“ (Римляни 8:16)

Тази мисъл изразява чудото, което е в центъра на християнската вяра. В същата глава ни се напомня, че нашата „плът“, нашите естествени желания, склонности и начин на мислене не могат да ни дадат уверението, че ние сме Божии деца. „Греховният ум е враждебен на Бог. Той не се подчинява на Божият закон, нито може.“ (Римляни 8:7)

Бащата поставя разумни правила, които той очаква неговите деца да изпълняват. Детето, такова каквото всички деца са, се противопоставя на правилата които са създадени срещу неговите бунтовнически желания. То знае, че правилата са правилни и неизбежни, така че, то мрази баща си, за това, че той му налага ограничения, към които той не иска и не може да се присъедини.

Такива са причините на всяко човешко същество. Ние се противопоставяме на Бог, който ни представя закон, който ние не желаем и не можем да изпълним, но този закон е непроменим. За това Писанията не казват: „Нашият дух е свидетел че ние сме Божии деца.“ Нашият дух ни казва, че ние не сме Божии деца!

Идването на Святият Дух означава, че нещо ново е поставено в нас. Дух, като нашият собствен, но в същото време той не е наш, който ни убеждава в нещо в което ние никога не можем да убедим себе си, а именно, че Бог е нашият Баща, а ние сме Неговите деца.

Това, че Христос е нашият непрекъснат придружител и утешител е темата на тази книжка. Нека тази мисъл да изпълни и зарадва читателят по същият начин както направи това с автора.

Рон Алън