Глава шеста – Святият Дух и вяра

„О, несмислени галатяни, кой ви омая вас, пред чиито очи Исус Христос е бил ясно очертан като разпнат? Това само желая да науча от вас: Чрез дела, изисквани от закона ли получихте Духа, или чрез вяра в евангелското послание? Толкова ли сте несмислени, че като

почнахте в Духа, сега се усъвършенствате в плът?
„(Галатяни 3:1-3)

Когато Павел написа тези думи той беше ядосан. Хора се бяха вмъкнали в църквата и бяха извоювали контрол над повярвалите от Павел убеждавайки ги, че те трябваше да притежават повече от обикновена вяра, ако те искаха да преминат към пълна опитност във Духа.

Това учение директно се противопоставяше на благовестието което Павел проповядваше. В своите най-систематични писма, тези до Римляните и Галатяните, този апостол недвусмислено се противопоставя на това учение, като път за живот даден ни от Бог. „Защото всички, които се облягат на дела, изисквани от закона, са под клетва.“ (Галатяни 3:10) Изразен по друг начин този стих казва, че да се надяваме на пазенето на закона е усилие за постигане на етичното изискване което Божието естество декларира за човечеството. В Римляни Павел предупреждава, че този вид усилие не допуска никакъв дефицит. Живота зависи от непорочен отговор на Бог.  „Който върши това, което заповядва законът, ще живее чрез него.“ (Галатяни 3:12)

Връзка с Бог, основана на безгрешно подчинение на Божиите изисквания е ясно отвъд нашите възможности. За това тези, които предприемат това са под осъждане. Но Бог не ни  е оставил безпомощни. Христос беше направен „проклет за нас“ (Галатяни 3:13) Правейки това, Той отговори на всяко изискванията на Бог относно нашето послушание, както и понесе наказанието за нашите грехове.

Ние никога няма да можем да получим Святият Дух въз основа на нашите лични постижения. Той идва в нас по друг начин, по начина на вярата. Святият Дух идва в нас, по същият път, както опрощението, оправданието и освещението. Вярата се захваща за Христос в когото са депозирани всички тези благословения, включително дара на Духа.

Задавайки въпроса: „Получихте ли Духа чрез пазенето на закона или чрез вярване в това, което чухте?“ Павел противопоставя отново два начина за достъп до Святия Дух. Тези два начина са взаимно изключващи се. Пътят на закона е пътят на човека към Духа. Пътят на вярата е пътят на Духа към човека. Пътят на закона е условие за изпълнение, така че Духа да дойде. Начинът на вярата е условие вече изпълнено. (Христос беше направен проклет за нас.)

По пътят на закона, последователността на действията е нагоре от хората към Бог. По начинът на вярата той е от Бог към хората. По начинът на закона, хората се опитват да извоюват Духа чрез тяхното посвещение, чрез следването на предписани правила и дисциплина. Чрез начинът на вярата, Христос проправя пътят си към нас (на висока цена) и с любов споделя Своят Дух с нас.

Посвещението, освещението, ревността, послушанието, правдата и жертвата на Исус са, които правят възможно за нас връзката с Духа. Всичките благословения, които Исус извоюва за човечеството са на разположение на вярата от момента в който тя се зароди в човешкото сърце.

Не съществува ниво на привилегия в християнският живот даден предварително за това, което е дадено когато повярвахме в началото. Святият Дух е даден на вярващите в пълнотата на Христовата личност в началото на странстване с вяра. Това е толкова сигурно, колкото факта, че правдата на Христос е дадена в резултата на вяра в момента в който човек повярва.

Галатяните „започнаха с Духа“. Всеки опит за спечелване на по-нататъшни предимства от Святият Дух, чрез определена дисциплина, беше поставяне под съмнение делото на Христос и  риск за отпадане от благовестието на тяхното спасение.

следваща глава Глава седма - В Духът