Глава четвърта – Кръщението със Святият Дух

Съществуват четири пасажа в книгата Деяния, които са във връзка с въпроса за кръщението със Святият Дух.

 

Деяния 2

Идването на Духа в денят на Петдесятница е представен от Лука като изпълнение на пророчеството на Йоан Кръстител, че „След него ще дойде един, който ще кръщава със Святият Дух.“ (Марк 1:8; Лука 3:16) Същото това пророчество е използвано от Исус в Деяния 1:5. Той го използва като основа инструктирайки учениците да чакат в Ерусалим докато получат дарът на Духа. По този начин идването на Духа е свързано  с Голгота и Христос. Кулминационното явление в комплекс от явления са, които формират спасителният случай. В Деяния 2, Лука обяснява какво пророците бяха казали и по този начин подчертава службата на Исус като обещаният Месия. Така че, описанието на Петдесятница не е образец на лична опитност. Историята за вярващите, чакайки заедно за идването на Святият Дух не е образец за приемането на Святият Дух през време на епохата на църквата. Лука показва, че Исус, разпънатият, беше наистина Месианският осигурител на Духа, както беше предсказано от пророците на Израел.

Когато ни се казва (в 2:4), че всеки от тях беше изпълнен с Духа и говориха на непознати езици, ние не трябва да приемаме, че всеки аспект на тяхната опитност през този ден, трябва да се превърне в норма за всички християни. Ако това беше истина, огнени езици и вятър щяха да придружават всяко приемане на Христос.

Нито трябва да приемаме, че говоренето на езици беше начин за предаване на благовестието на смесеното множество и по този начин сигнал за евангелската функция на говорене на езици през ерата на църквата. Казва ни се, че „тълпата чу вярващите да провъзгласяват чудните Божии дела.“ (2:11) Подобен израз е използван в Деяния 10:14 и 19:17 където се говори за хваление а не евангелизъм. След като Петър се изправи за да говори (не на непознати езици) хиляди приеха Христос.

 

Деяния 8

В тази глава Самаряните не получиха Святият Дух, докато Йоан и Петър не пристигнаха в Самария и положиха ръце над тях. Без противоречие, те са вече вярващи в благовестието на царството както беше проповядвано от Филип. Изглежда, че разказа подържа тезата, че има втора степен на получаване на Святият Дух. Някои наблягат на това, че самаряните не бяха обърнати докато не получиха изпълването с Духа чрез полагане на ръце от Йоан и Петър.

Но това не е вероятно. Лука използва обикновена терминология за ставането на християнин в 8:12-13, където той описва обръщането на самаряните след проповедта на Филип. Не би помогнало ако водим дискусия за Святият Дух тук във формата на обикновена антитеза. Самаряните или бяха обърнати след Филиповата проповед и по този начин тук има прецедент за второ благословение от Духа или те не бяха обърнати докато апостолите не пристигнаха. Това не помага особено много. Вместо да ограничим дискусията до тези алтернативи, ще бъде разумно да отсъдим този текст в контекста на цялостната тема на книгата Деяния.

Съществуват четири пасажа в Деяния, които споменават или намекват за говорене на езици като доказателство за присъствието на Святият Дух. Един от тях е в глава втора.  Друг в глава осма. След това е случаят с Корнилий, който Лука използва за да отбележи признаването на езичниците от църквата в Ерусалим (Деяния 10 и 11). След това в глава 19 учениците на Йоан са инструктирани по-пълно във вярата и т.н. Тези случай докладват за единично изливане на Духа. Всеки един от тях представя нова стъпка в записа на Лука относно борбата на църквата да разбере връзката между постижението на Христос и Мойсеевият закон. Със задълбочаване на разбирането на църквата, въпроси бяха задавани относно краят на Мойсеевото законодателство. Речта на Стефан в седма глава възбуди съмнение относно краят на храма. В глави десета и единадесета Петър научи, че законите за чистота не са повече приложими. Неизбежно тези нови разбирания предизвикаха въпроса каква трябва да бъде връзката на езичниците с Месия. Тези, които настояваха да продължат да следват законите на Мойсей, като последна дума в живота искаха езичниците първо да станат юдеи, преди да станат християни. Друго, различно от това разбиране, взе надмощие на събора в Ерусалим (Деяния 15) където решителният аргумент беше основан на Петровата опитност с Корнилий (Деяния 10 и 11).  Деяния 8 съответства на целта, която Лука има, да проследи въздействието на благовестието, първо над юдеите, след това самаряните, след това праведните езичници и накрая целият езически свят. В Деяния 8 Святият Дух не е задържан за да може да бъде представен определен ред на християнска опитност. Вместо това, той е задържан за да може да представи връзката и развитието на благовестието (което включваше дара на Святият Дух) между църквата в Ерусалим и вярващите в Самария.

 

Деяния 10 и 11

В този случай Святият Дух се излива на Корнилий, докато Петър все още проповядва. Това изливане на Духа е удостоверено чрез езици и е последвано от кръщение, което обикновено е свързано с обръщане. Това показва, че Лука не се интересува от това, да покаже последователност. Последователността тук не е по нормативна отколкото в глави втора и осма. Това, което е важно, е разбирането на Петър на събитията, които са записани с подробности в тези две глави. Петър чу езическото семейство да говори на непознати езици и той свърза този случай веднага с Петдесятница. „И когато почнах да говоря, Святият Дух слезе на тях, както и на нас в началото.“ (Деяния 11:15) Заключението, до което Петър достигна беше прието от църквата в Ерусалим, че езичниците бяха съучастници в тяхната вяра. Покаяние към живот им беше дадено от Бог, въпреки, че те не бяха дошли при него чрез юдейската религия. (Деяния 11:17)

По нататък, във връзка с говоренето на езици в тези глави трябва да забележим, че на срещата не присъстваха невярващи. Така че, не може да кажем, че за тях това беше пример.  Езиците имаха значение за вярващите в Ерусалим. Те учеха, че Месианският дар на Духа беше за всички вярващи, независимо от раса, традиция или религия.

 

Деяния 19

Превода на втори стих в KJV е подвеждащ. „Приехте ли Святият Дух след като повярвахте?“ По добър превод на този стих е: „Получихте ли Святият Дух когато повярвахте?“ Този пасаж споменава за група от вярващи, които бяха чули учението на Йоан Кръстител от един от неговите ученици. Те вярваха това достатъчно дълго за да знаят, че вестта на Йоан не сочеше към него, но към Исус. Но все още те не бяха инструктирани в пълната привилегия на християнството, която беше направена възможна, чрез Христовият дар на Неговият Дух. Тези вярващи в Ефес, бяха в същото положение както вярващите в Деяния 1 преди Петдесятница. Йоановото кръщение, беше кръщение на покаяние. Йоан свидетелстваше за кръщение от Духа, което Христос щеше да донесе, но Йоан не можеше да даде това кръщение. Групата в Деяния 19 не беше дори чула за дара на Духа. Когато те бяха правилно инструктирани, те влезнаха в привилегията на Духа, което е привилегия на всеки християнин от всеки век след Петдесятница.

Книгата Деяния, не е ръководство за лична християнска опитност. Вместо това, тя е доклад за напредъка на благовестието, географски, расово и теологично. Очакването на Духа във втора глава беше очакване на есхатологичен случай. Случай, който беше заключителен, както Христовата смърт на Голгота. Следващите изливания на Духа в Деяния, не са върху хора, които го очакваха.