Глава тринадесета – Единството на Духът

Божието дело в Христос, което спасява, също така утвърждава хората във връзка един с друг. Пишейки до Ефесяните Павел използва често местоимението ние с което той означава юдеите заедно с езичниците. Тайната открита на Павел включваше истината, че Бог беше спасил езичниците по същият начин както юдеите – чрез вяра. Не беше необходимо за езичниците да станат първо юдеи преди да станат християни.

А именно, че езичниците са сънаследници, като съставляват едно тяло, и са съпричастници на [Неговото] обещание в Христос Исус чрез благовестието.“ (Ефесяни 3:6)

Павел видя, че цепнатината, който разделяше юдеите от езичниците беше затворена от благовестието. Бог беше създал ново общество в което всички социални групи стояха пред Бог като равни. Новото общество беше църквата.

„За да създаде в Себе Си двата в един нов човек, и тъй да направи мир,  и в едно тяло да примири и двата с Бога чрез кръста, като уби на него враждата… защото чрез Него и едните и другите имаме своя достъп при Отца в един Дух.“(Ефесяни 2:14-18)

Църквата е духовна връзка. Тя се състои от грешници, свързани от Бог. Бог ги свързва един с друг и със себе си едновременно. Правейки това, Той прави излишни всички претенции за разграничаване направени от личности и групи. Това е важността на Павловият нов човек. Всички класи от хора имат достъп до Бог чрез един Дух. Духът е Христос, който пребивава в юдеи, езичници, варвари, католици, протестанти и всички останали. Заедно те са свързани в Бог. Заедно те споделят Духа на Бог както и достъп до него.

Тази истина определя църквата. Да си християнин означава да бъдеш във връзка. Християнският живот е неизбежно живот заедно. Духът който осигурява единство, е отличителното качество на църквата, сравнена с другите общества. В благовестието Бог ни призовава да бъдем църквата. Християните често не успяват да отговорят на този основен призив. Всеки който някога е принадлежал към църквата знае част от причините за нашата недостатъчност по този въпрос. Факт е, че не е лесно да поддържаме единството. Много често ние дразним и обиждаме един други го. Напускането на групата е изкушаващ избор. Апостолът ни казва: „Направете всеки опит, да запазите единството от Духа…“ (Ефесяни 4:3)

Да бъдем представители на църквата изисква определено усилие от всеки член. Съществува непогрешима нравственост за такова усилие във факта, че ние сме спасени заедно в Христос и ни е даден общ живот. Личности и групи в църквата споделят живот, който не е техен собствен. Наследството не е нещо по-малко отколкото живота на възкресеният Господ, свързан с нас чрез Неговият Дух.

На практика това означава, че моето обвързване с вас не може да бъде основано на атрактивността на вашата личност, на вашата дарба, талант, раса, политическа принадлежност или цвят на кожата. Не може да бъде основано на вашата репутация, вашата набожност или духовна надареност. Всички ние сме различни. Някой са плахи, някой агресивни, някой са страхливи, други общителни. Много хора са смели, но други са страхливи. Някой са интелигентни, други не са. Ако ние сме свързани един с друг на основата на тези, много вероятно е нашата връзка да се разпадне. Христос ни е свързал заедно чрез кръста. Заедно ние сме опростени, оправдани и осветени. Заедно ни е даден вечен живот. Това велико Божие дело създаде църквата и е нацяло достатъчен инструмент за нейното продължение.