Глава трета – Да получим Духът

     Това само желая да науча от вас,  получихте ли Духът чрез пазене на закона или чрез вяра в това, което чухте? Толкова ли сте безразсъдни? След като започнахте с Духът, сега опитвате ли се да достигнете вашата цел чрез човешко усилие. (Галатяни 3:2)

Две неща са ясни в този стих. Първо, отговора на нещото, което Павел иска да узнае ще разреши въпроса между него и вярващите. Второ, Галатяните наистина започнаха с Духът, което означава, че те получиха Духа като резултата от „вярвайки това, което чуха.“

Павел знае, че отговора на този въпрос трябва да, и е решаващ за Галатяните. Получаването на Божият Дух е непогрешимото доказателство за Божията милост и гаранция за вечно изкупление.  (Виж Галатяни 3:8-14; Римляни 8:9-16; Деяния 11:16-18.) Исус говореше за моменталното благословение дадено в резултат на вяра. „Ако някой вярва в Мене, реки от жива вода ще потекат от утробата му. А това каза за Духа, който вярващите в Него щяха да приемат; защото [Светият] Дух още не бе даден, понеже Исус още не бе се прославил.“ (Йоан 7:38-39)

Някой християнски учители признават, че Святият Дух е даден в резултата на вяра в началото на християнският живот, но те подържат идеята, че Святият Дух може да пребивава в пълнота след обръщането, когато вярващият живее според определени условия (допълнено към вярата), което дава възможност на Духът да работи в човека чрез сила.

Това е идеята на която Павел се противопоставя в Галатяните. В тяхното желание да постигнат целта, вярващите бяха отстъпили от християнското, евангелско състояние на „само чрез вяра“, до състояние което изисква вяра плюс други определени съществени елементи.

В Римляни Павел казва, че Божият подарък е „чрез вяра от начало до край.“ (Римляни 1:17) Той има в предвид, че подаръкът е напълно чрез вяра, никога нищо друго освен вяра. Правдата от Бог и неговият подарък, Святият Дух, са наследството на Божият народ, чрез вяра от начало до край. Начинът по който този подарък от Бог се получава не е бил променен никога или начинът по който се запазва.

Благовестието е чрез вяра. Павел я поставя в контраст с делата на закона. Ако Божият подарък е чрез вяра, без дела, трябва да заключим, че вярата не е дело на закона. Вярата е нещо различно отколкото нещо, което някой прави за да получи или спечели Божието благословение. Поради тази причина, ще бъде неправилно да кажем, че Божията част е да спаси, а човешката част е да вярва. На това изказване не му достига истината, че вярата е дадена от Бог. Галатяни 3:23, 25 ни казва, че вярата е нещо, което идва при нас чрез Божият план и промисъл. „Не от самите вас, това е дар от Бога.“ (Ефесяни 2:8) Вярата включва човешката воля и неговият отговор към Бог. Но след като е отговор, който Бог изработва в човешките същества, тя никога не може да бъде видяна като дело, което е заслужено от Бог и допълнително благословение на това, което беше дадено при обръщането.

Искрени учители в своето старание да популяризират святост и да мотивират църквата, понякога се опитват да направят християнският живот по-лесно разбираем насърчавайки членовете да вярват по-дълбоко, с искреност, да се откажат нацяло от греха, да се предадат напълно и др. Трябва да е ясно на читателят, че тези насърчения превръщат вярата в дела, закон който трябва да бъде изпълняван.

Книжарниците с религиозна литература преизобилстват с книги предлагащи всякакъв вид от духовни преимущества, нови и по-пълни опитности със Святият Дух, за всеки, който е съгласен да практикува определени практики, да спазва правила или точно да се подчинява на духовна рецепта.

Трябва да кажем, че всички тези не правят нищо друго, освен да прибавят човешко старание към вярата, и да я превърнат в упражнение на човешко усилие, което е предопределено за безнадеждност. Факта, че тези духовни упражнения не са външни, но вътрешни, не ги прави с нищо по малко дела на закона. Дела, които трябва да бъдат извършени в ума или душата, могат да бъдат много по-потискащи отколкото физически усилия. Как човек може да знае, дали той вярва дълбоко и достатъчно искрено? Кога можем да знаем, че сме се предали напълно?

Този начин на опит да имаме най-доброто ниво на християнски усилия, за да получим пълнотата на Духа е път изпълнен с човешки руини. Перспективата за християнски живот, който е повече християнски, с повече сила на Духа, по побеждаващ е съблазнителна. Въпреки това, тя може да поведе много хора, да напуснат сигурната пътека на „само чрез вяра“ и да започнат пътешествие, което води далеко от радост и надежда.

Условията необходими за приемането от хората на Святият Дух са изпълнени от Христос. (Римляни 8:1-4) Духът е на разположение на „чуването от вяра“.

Ухото е един от най-пасивните човешки органи. То не произвежда. То само получава. Благовестието не е само вест за спасение, пред която мъже и жени са поставени за да осигурят от само себе си положителен отговор. То е „Божия сила за спасение“ (Римляни 1:16) Насладата от целият диапазон на благословенията на благовестието е на разположение на слушането от вяра, не на постигането на различни изисквания.