Глава седма – В Духът

Молейки се в Духът, говорейки, пеейки и танцувайки в Духа се разбира от някой християни като по-възвишена опитност със Святия Дух, непозната за други, които са странници на тези активности. Терминът „в Духа“ е взет от King James Version в Новият Завет, където се среща няколко пъти. Ето няколко справки: „обрязване в Духа, не в буквата“ (Римляни 2:29); „не в плътта но в Духът“ (Римляни 8:9) ; „започнахте в Духът“ (Галатяни 3:3); „ходете по Духът“ (Галатяни 5:16); „молитва и молба в Духът“ (Ефесяни 5:18); „поклонение на Христос в Духът“ (Филипяни 3:3); „любов в Духът“ (Колосяни 1:8)

Когато са изследвани в контекста, нито един от тези стихове не учи че „в Духът“ означава висококачествена, по-висока от нормалната християнска опитност. Например, Римляни 8:9 казва, че тези които са „в Духа“ са всички тези, които принадлежат на Христос. Галатяни 3:3 показва, че „започвайки в Духът“ означава началото на християнският живот.

Йоан Кръстител беше последният от пророците на Стария завет. Той сумира Месианската надежда когато каза: „Аз ви кръщавам с вода, но Един, който е по силен от мен ще дойде… той ще ви кръсти със Святият Дух и със сила.“ (Лука 3:16) Лука отново поставя в контраст кръщението с вода и това с Духът в Деяния 1:5 и Деяния 19:1-6. Когато Духът се изля на Петдесятница, апостолите знаеха, че Йоановото предсказание е изпълнено. Те преминаха от една стара епоха към друга. Към епоха на привилегия, епоха, отбелязана с интимността на Божият Дух.

В Римляни 7 Павел говори за нов начин, на служене на Бог – начинът на Духът. „Така че ние служим по нов начин, начинът на Духа, а не по старият начин на написаният закон.“ (Римляни 7:6) Християнският живот е опитността на Новият завет, предсказана от пророк Еремия. (Еремия 31:33) и описана навсякъде другаде от Павел като: „живот не според грешната природа, но според Духа.“ (Римляни 8:5)

Дарът на Святият Дух е характерната черта на християнският живот и това прави християнската вяра върховна над тази от Старозаветните вярващи. Чрез Духът моралната сила на Бог проправя пътят си в човешкият живот. Чрез пребиваващият Дух вярващите споделят силата, която възкреси Исус от мъртвите. (Римляни 8:11; Ефесяни 1:19-20)

Фразата „в Духът“ отразява Новозаветното съзнание на есхатологично благословение. Животът никога няма да бъде същият отново. Сега е „ходене в Духът“ (Галатяни 5:16); живот в Духът“ (Галатяни 5:22) Този живот е видян като напредък над Старозаветният живот, но не напредък в обикновената християнска опитност. Наистина за Новозаветните християни да бъдеш „в Духът“ беше същото, като „да бъдеш в Христос“. Например: „Който се съединява с Господа е един дух с Него.“ (1 Коринтяни 6:17) „Чрез Него ние заедно, имаме достъп до Духът“. (Ефесяни 2:18) Според Филипяни 2:1 единство с Христос и общение в Духът са едно и също нещо.