Глава първа – Исус – осигуряващ Духът

Старият Завет е запис на Божията намеса в човешките дела чрез Израел и неговите наследници. В тази история, еврейските пророци бяха специални представители на Духа. Пророка се смяташе за „човек на Духа.“ Останалите можеха да гледат към него за мъдрост от Бог.

 

Епоха на Святият Дух

Тези пророци, видяха идването на епоха, която ще бъде забележителна с широко разпространената дейност на Духа. До това време работата на Духа щеше бъде непостоянна и с прекъсване, но след това пълна и обилна. Работата му ще бъде толкова обилна, че за идването на Духа се говореше с метафори за течност. „Ще излея Духа си на всяка плът.“ Според Йоил 2:28-29 всеки един ще бъде пророк, мъже и жени, синове и дъщери, млади и стари.

 

Изпълнена с Духа личност

В сърцето на тази надежда, за епохата на Духа, беше очакването на една личност, която щеше да бъде изпълнена с Духа по уникален начин. Той, повече от всички други щеше да бъде Човек на Духа. Наистина, той ще бъде Месия, Помазаният, Давидовия син.

 

„И ще израсне пръчка из Иесевия пън, И отрасъл из корените му ще носи плод;  И духът Господен ще почива на него, Дух на мъдрост и разум, Дух на съвет и на сила, Дух на знание и на страх от Господа.“(Исая 11:1-2)

„Ето Моят служител, когото подкрепявам, Моят избранник, в когото благоволи душата Ми; Турих Духа Си на него; Той ще постави правосъдие за народите… Смазана тръстика няма да пречупи, И замъждял фитил няма да угаси; Ще постави правосъдие според истината. Няма да отслабне, нито да се съкруши Догдето установи правосъдие на земята; И островите ще очакват неговата поука.“(Исая 42:1-4)

 

Духовно благословение за всички

Обърнете внимание, че този, на когото Бог щеше да излее Духа си, щеше да облагодетелства други хора. Той щеше да установи правда и най-отдалечените места щяха да положат своята надежда в Него. Така че, пророците виждаха един, който беше специално надарен от Божият Дух, чрез когото щеше да потече всемирно добро, чрез когото щеше да се излее проливен, всемирен духовен дъжд.

 

Исус – Помазаният

Единодушното убеждение на тези, които написаха Новият Завет е, че Исус от Назарет е Помазаният. Йоан Кръстител предлага своето публично опровержение, че той не е Месия и че този, който идва след него, е този, който щеше да кръщава с Духа. (Лука 3:15-16) Исус, движен от Духа отиде в пустинята на изкушенията. В силата на Духа, Той проповядваше своето благовестие на царството. В синагогата на родният си град, Той четеше от Исая 61, приписващ на себе си помазването с Духа. В по-късна проповед Той учи относно кръщение с вода и Духа като съществен път към небесното царство.

По време на своята служба, Исус се противопостави на демонските сили  побеждавайки ги (както каза), чрез силата на Духа от Бог. (Матей 12:25-26) Застанал на масивното стълбище на храма, пред огромната тълпа, Исус покани всички да дойдат и да получат от Него Духа в преизобилна мярка, така че, да бъдат свързани в „реки от жива вода.“ (Йоан 7:39)

За тези които не вярваха в Него, Исус предупреди, че грехът срещу Човешкият Син, ще се увеличи в хула срещу Святият Дух. (Матей 12:30, 32) Когато мисията Му беше към краят си, Исус каза на учениците си, че Той планира да моли настойчиво Бащата от тяхно име, така че, на тях също да им бъде даден Святият Дух. (Йоан 14:16) И точно преди Своето възнесение Той повтори: „Аз ще ви изпратя това, което Моят Баща е обещал.“ (Лука 24:49)

Това са някои от забележките за Духа в службата на Исус. Те са достатъчни за да покажат, че Исус е този, който донася Духът.  Духът е даден от Бог, но идва чрез Исус.

Новата епоха на Духа

Когато Исус стоеше на стълбището на храма и покани жадните множества да дойдат при Него, той остави на апостол Йоан да обясни, че Той говореше за подаръка на Духа: „Чрез това, Той имаше в предвид Духа, който тези, които вярваха в Него, щяха по-късно да получат. В това време Духът не беше още даден, тъй като Исус не беше прославен.“ (Йоан 7:39)

Имаш момент в историята, който ще отбележи краят на една епоха и започването на друга, място във времето, което ще бъде Дух, по начин, по който никога не е било преди. Тази точка беше прославянето на Исус, Неговата смърт и възнесение. Кръста беше необходимият прелюд за идването на Духа. Обърнете внимание на Петровата логика, когато обяснява това, което се случи на Петдесятница.

„Него, предаден според определената Божия воля и предузнание, вие разпнахте и убихте чрез ръката на беззаконници; Когото Бог възкреси.“ (Деяния 2:23-24)

„Тогова Исус Бог възкреси, на което ние всички сме свидетели. И тъй като се възвиси до Божията десница, и взе от Отца обещания Святи Дух, Той изля това, което виждате и чувате.“( Деяния 2:32-33)

„И тъй, нека знае добре целият Израилев дом, че Тогова Исуса, Когото вие разпнахте, Него Бог е направил и Господ и Помазаник.“(Деяния 2:36)

„А Петър им рече: Покайте се, и всеки от вас нека се кръсти в името Исус Христово за прощение на греховете ви; и ще приемете тоя дар, Святия Дух. Защото на вас е обещанието и на чадата ви, и на всички далечни, колкото Господ нашия Бог ще призове при себе Си.“(Деяния 2:38-39)

В Петровата мисъл, Петдесятница не беше допълнителен случай към кръста на Христос. Той беше съществен за цялото Месианско постижение. Чрез своята смърт Христос постигна правото да седне на престола със Своят Баща. Пълното умилостивение за грях беше завършено, Бащата беше задоволен от Своят Син и му даде Святият Дух, който Той сподели с радост с всички свои братя – тези, които вярваха в Неговото име.

 

Веднъж за винаги

Имаше време когато нямаше Святи Дух. Сега го има. Христос дойде. Христос страда. Христос възкръсна и беше приет от Бащата, беше му даден Духа и Той изля този дух на Своите братя. Всичко това се случи веднъж. Веднъж!

„но Той, като принесе една жертва за греховете, седна завинаги отдясно на Бога.“(Евреи 10:12)

Няма нужда Христос да страда втори път. Той няма нужда отново да сяда от дясната страна на Бог, нито има нужда от ново даване на Духа след това, което отбеляза Христовото прославяне. Вярващите получават тази привилегия при обръщането си и не съществува нищо, което те могат да направят, за да го увеличат или да го повторят.

 

Святият Дух е Исус

Дарът на Святият Дух не е нищо друго освен личността на Исус, вдъхновяваща, помагаща, направляваща и насищаща човешкия живот. Личните качества на Исус, които го направиха най-прекрасният човек, който светът някога е видял, са на разположение на всеки от нас, когато сме в приятелски отношения с Него. Духът не е енергия, ободрител, сила или обикновено влияние. Духът е някой, не по-малък от Христос.

Исус направи възможно навлизането на Духа в човешкият живот. Често светът е опасен и животът е повтарящо се грозен, но какъв щеше да бъде този живот без влиянието на Христовият Дух? Съществува специална опитност на Духа за тези, които вярват, но точно както Христос умря дори за невярващите, също така Неговата смърт им дава възможността да бъдат изложени на очарователното и здравословно влияние на Духа.