Глава пета – Живот в Духа

     „Сега прочее, няма никакво осъждане на тия, които са в Христос Исус, (които ходят, не по плът, но по Дух). Защото законът на животворящия Дух ме освободи в Христос Исус от закона на греха и на смъртта.“(Римляни 8:1-2)

Тези стихове описват основата и условията на християнският живот. Ние виждаме делото на Бог, поставено над и срещу делата на хората, които са отслабнали поради тяхната поквара. Бог постигна това, което закона (човешки алтруизъм) не може да постигне. Като резултата на Божието дело в Христос живота на вяра е живот живян със силата на „закона на Духа на живота“ който освобождава вярващите от „закона на греха и смъртта.“

В практически термини, това означава, че живота на християнина е ръководен от Христос в сдружение с Неговият Дух. Това е противопоставено на живот на старание, за подчинение на външен етичен режим. Центъра за морална справка на вярващият не е сборник от закони и директиви. Той е личност – самият Христос. Пътят на християнина е път на връзка „във Духа“, не път към Бог, но ходене с Бог.

 

Бог като Баща

Да бъдем „в Духа“ означава да познаваме Бог като любящ Баща. „Понеже, които се управляват от Божия Дух, те са Божии синове… Така самият Дух свидетелства заедно с нашия дух, че сме Божии чада.“(Римляни 8:14-16) Бог помага на хората да вярват в тяхното осиновяване. Духът им помага да знаят, че те са част от Божието семейство.

 

Божиите подаръци

Духът помага на християните да познаят размера на Божият дар за тях в благовестието. „А ние получихме не духа на света, но Духа, който е от Бога, за да познаем това, което Бог е благоволил да ни подари.“ (1 Коринтяни 2:12) Чрез работата на Духа вярата расте в своето оценяване на Божието благовестие.

Главното задължение на Святият Дух не е да предаде поверителна информация на избрана група от личности. Нито основната му работа е да открива тайни за бъдещето или за личният живот на други хора. Интересно е, че ролята на Духа не е да привлича вниманието към себе си. Недвусмислената мисия на Святият Дух е да привлича хора към Христос. „защото няма да говори от себе си.“ (Йоан 16:13)

 

Спасител на човечеството

В неговата специална роля, като свидетел на Исус, Святият Дух свидетелства за определен вид Христос. Апостол Йоан се противопостави на еретичество, което представяше Христос, който не беше истински човек. На това еретичество по късно беше дадено името Docetism. То наблягаше на Божествен Спасител, за сметка на неговото човешко естество. Според Йоан, Святият Дух винаги разпознава истинското естество на Христос: „По това познавайте Божия Дух: всеки дух, който изповяда, че Исус Христос дойде в плът, е от Бога; а никой дух, който не изповядва Спасителя*, не е от Бога; и това е духът на Антихриста, за когото сте чули, че идва, и сега е вече в света.“ (1 Йоан 4:2-3)

Святият Дух възхвалява истинското естество на Исус. Като Божий Син, мисията на Исус беше придружена със свръхестествени прояви, но те не са фокуса в свидетелството на Духа за Исус. Святият Дух подчертава това, което е характерно естествено и човешко в Исус. Неща като любов, радост, мир, търпение, вярност, нежност, добрина и др. (Галатяни 5:22-23)

 

Идващият свят

Тези качества, са наречени плода на Духа, или първите плодове на Духа. Те са принципите на Христос и Неговото царство. Позволявайки на християните да започнат да разбират тези принципи, Духът дава образец или вкус от света който идва и по този начин изгражда надежда. (Римляни 8:23-24)

 

Вяра работеща чрез любов

„Защото ние чрез Духа ожидаме оправданието чрез вяра, за което се надяваме. Понеже в Христос Исус нито обрязването има някаква сила, нито не обрязването, но вяра, която действува чрез любов.“ (Галатяни 5:5-6)

Вяра, която работи с любов е достатъчно динамична за морална нравственост и нравствен напредък. Чрез силата на Духа, с който християните общуват е което им дава сила за да „умъртвяват телесните действия“. (Римляни 8:13) Също както е морален настойник, Духът също донася любов към Бог в живота. „А надеждата не посрамява, защото Божията любов е изляна в сърцата ни чрез дадения нам Святи Дух.“(Римляни 5:5)

Така че, ще забележим, че присъствието на Духа в живота на християнина по същество е етично не екстатично. Този който припада по време на Богослужение или е прекалено възбуден не е духовен поради тези причини. Любов, представена от Духа на Бог може да предизвика мощни емоции в хората. Но любовта не е непременно възбуда, транс или блаженство. Любовта, която е произведена от Святият Дух е добре описана в 1 Коринтяни 13: издържливост, добрина, смирение, дълготърпение и др.

Любовта не трябва да включва възторга на моето его чрез експлозивно емоционални или свръхестествени прояви. Любовта е юзда на егото и хамут за служба.