Глава единадесета – Знаци, чудеса и вяра

Много християни очакват да  срещнат Бог в различни явления, много често наричани знаци и чудеса. Това са свръхестествени събития, които имат физически ефект върху хората и нещата. В някой части на църквата, те са познати като „срещи със силата“ и са видени като инструменти за евангелизиране.

Библията не учи, че нормалният християнски живот трябва да включва свръхестествени неща. Чудесата не са разпръснати равномерно в Писанията. Те се намират в ключови епохи, като Сътворението, Изходът,  времето на Христос и неговите апостоли. Изглежда, че чудесата са събрани около ключови периоди в които Бог откриваше Себе Си на света.

Библията учи, че Бог може да се открие в делата на Исус Христос. Правилният човешки отговор на благовестието е вяра. Християнският живот по същество е живот на вяра – вяра в Бог, както е открит в Своят Син Исус.

Библията е достатъчно свидетелство, за спасителните събития на благовестието. Тази истина беше представена ясно по време на реформацията и Римокатолическата църква и се противопостави. Църквата по това време твърдеше, че Бог също така беше изговорил допълнителни слова чрез властта на църквата. По-късно Анабаптистите твърдяха, че подобни допълнителни слова бяха дадени чрез определени вдъхновени личности. Това твърдение е повтаряно днес в много от съвременните църкви.

Много лесно е да направим твърдението, което демонстрира свръхестествените сили,  по-силно от човешката възможност да разбере добрата вест за спасение само чрез вяра. В много случай тези срещи с чудесата довеждат до обратният ефект. Спасителната сила на Бог в Христос може да бъде понижена до мъждукащ фон на това, което изглежда като истинско дело – свръхестествените прояви.

Новият Завет прави недвусмисленото твърдение, че силата на Бог изявена в Исусовата опитност на кръст-възкресение, е достатъчна да причини и задържи християнската вяра. Начинът по който Бог се откриваше достигна до своята кулминация в Исус Христос. (Евреи 1:1-3) Всичко, което Бог иска от нас да знаем за Него ни беше дадено в Исус Христос. Апостолите потвърдиха и изясниха всичко, което Бог каза чрез Христос. (Евреи 2:1-4) Исус е Божието Слово. (Йоан 1:1-3) Бог се е открил до съвършенство в Исус. „Аз съм истината“. (Йоан 14:6) Преди да напусне този свят, за да се завърне при Бащата Исус каза: „Аз свършех работата, която ти ми даде да извърша.“  (Йоан 17:4) Преди това Исус беше казал на апостолите: „Всичко което съм научил от Отца си, го изявих на вас.“ Йоан 15:15)

Точно както думите на Христос „свърши се“ произнесени на кръста означаваха съвършеното завършване на определената му работа, така и тези му думи показват, че Христос нямаше какво повече да изговори или да запази наставления за следващите векове.

Обаянието на свръхестествените прояви в някой групи посочва към неуспех за оценяване на завършекът, който беше представен чрез Исус, за мъдростта и силата на Бог. Не съществува чудо, което да може да се сравни с чудото на възкресението. Не съществува знак, както знака на Човешкият Син. Вярата обхваща смъртта и възкресението на Христос, като великото дело на Бог, е която единствено дава живот на света. Неверието казва: „Да, но аз искам повече. Аз се нуждая от допълнителен знак.“ Думите на Исус са подходящи: „Зъл и прелюбодеен род иска знамения, но друго знамение няма да му се даде освен знамението на Йона.“ (Матей 16:4)