Глава девета – Святият Дух и лекуване

Някои предположения подържани от защитниците на лекуващите служители са под съмнение. Ето някой от тях:

 

След като здравето е Божий дар,

всичките болести трябва да са причинени от дявола

Това е твърде опростено. Възможно е демонските сили да причиняват известни болести, но много от болестите са причинени от лоши здравни навици. Ние не се нуждаем от демон, за да получим констипация. Употребата на пречистени храни е достатъчна за това. Ние можем да получим рак на белите дробове като пушим, сърдечни проблеми чрез употребата на много мазнини. Демонът в тези случай е апетита, не сатанинската сила. Да обвиняваме Сатана и неговите ангели за всяка болест е пренебрегване на личната отговорност.

 

След като Бог планира добро здраве за Своите създания,

следва, че когато християнин се разболее, той

прекъсва някакво духовно течение – по всяка

вероятност таен грях.

Това убеждение изисква да вярваме, че Бог ще огради чадата си с барикада от чудеса, правейки по този начин невъзможно за тях, да бъдат плячка на зарази или да бъдат наранени. Това означава, че Бог ще уреди, въздуха да бъде филтриран от всички бактерии които могат да причинят дихателни инфекции. Това изисква Бог да имунизира вярващите срещу пътни или индустриални злополуки или всяка заплаха за добро физическо здраве.

Писанията и обикновеният християнски живот доказват, че Бог обикновено не се намесва, за да предпази християните от заболявания или избягване на катастрофи, които причиняват болка и дори смърт. Приятелят на Исус, Лазар, умираше: „Господи, този когото ти обичаш е болен“. (Йоан 11:3) Тимотей беше често болен. (1 Тимотей 5:23) Това не означава, че той беше таен грешник отричащ вярата си. Павел имаше  хронически проблем, който той искаше от Бог да отстрани много пъти. Господ отговори, че неговата благодат ще е достатъчна. (2 Коринтяни 12:8-9) Със сигурност няма да спорим, че Павел не беше излекуван поради таен грях в живота си. Факт е, че неговата молитва беше чута и той получи отговор. Бог му предложи благодат.

Тези които приемат, че болест всред християните означава духовна слабост, пренебрегват възможността на Бог да използва заболяванията и по този начин да доведе по-голямо добро за своите деца. Отсъствието на болести или излекуването им не е единственият знак за Божието милостиво присъствие. Забележете тези думи казани от Чарлз Спърджън:

„Най-голямото земно благословение, което Бог може да даде на всеки от нас, е здраве, с изключение на болест. Заболяванията често са били от по-голяма полза за Божиите светии отколкото здравето. Ако някой хора, които аз познавам, могат да бъдат облагодетелствани с месец на ревматизъм, това ще бъде Божията благодат правеща ги разумни по великолепен начин… Аз не пожелавам дълго време в болест и болка на никого. Но малко тук и малко там, човек може почти да поиска това. Болна съпруга, пресен гроб, бедност, злословие, паднал дух могат да ни научат на урок, който няма да научим никъде другаде толкова добре. Изпитанията ни  довеждат до реалността на религията… Нещастията идват при нас като благословения, въпреки че изглеждат като проклятия.“

 

Тъй като Исус лекуваше хората от техните болести,

така също и неговите последователи

могат и трябва да правят същото.

Исус не лекуваше, за да даде пример за християнска практика. Той правеше това, за да удостовери автентичността на Своята мисия и да представи доказателства за нейният Месиански произход. (Йоан 2:11; 5:36; 20:30-31) Ако християните трябва да следват примера на Исус като лечител, защо повечето от тях не могат да го правят? Ако Христос лекуваше, за да създаде образец за църквата днес, трябва да има много куци, които са проходили, слепи, прогледали, а също така и възкресения от мъртвите.

 

Исус каза на своите ученици да лекуват. Следователно

лекуващи служби трябва да съществуват

в днешната църква

В Матей и Лука 10 е записано възлагането на задачата от страна на Исус на учениците. На тях им беше казано, да проповядват вестта на царството, да лекуват болните, да възкресяват мъртвите, да ограничат своята дейност в Юдея и да не взимат допълнителни дрехи. Те трябваше да се осланят всецяло на местната гостоприемност и ако не бяха приети някъде, да произнесат проклятие.

Ако тези пасажи съдържат препоръка за християнско свидетелство в ранната църква, те трябва да бъдат приети като цяло. Тези християни, които практикуват лечения, не бива да спират до тук, те трябва да възкресяват мъртвите, да не приемат заплата за своите дела и да не носят дрехи за смяна със себе си. Ясно е, че ролята на учениците тук е уникална. Те участваха в единичен, неповторим и встъпителен случай от  Месианското царство на Исус.

 

Чудесата на лекуване бяха нормални в ранната църква

Апостолите бяха специална група, които бяха свидетели на Христовото възкресение, на които също Христос даде дара за лекуване. Не съществуват доказателства в Новият Завет, за някой друг, освен тези апостоли и упълномощените от тях,  да лекуват хора. Нито има доказателство, че Новозаветната църква живя в атмосферата на чудеса. Чудесата на лечение, са редки дори и в Новият Завет. Лечението беше прието като апостолски знак. „Много знаци и чудеса бяха извършени от апостолите.“ (Деяния 2:43) „От ръцете на апостолите бяха извършени много много значи и чудеса.“ (Деяния 5:12) Павел казва, че лекуване и чудеса бяха дадени с цел да се удостовери автентичността на апостолите. (2 Коринтяни 12:11-12) Поради близостта на апостолите, до спасителните дела на Исус, те станаха инструменти за откровението на благовестието. Както Христовото дело беше веднъж за винаги, така и апостолите бяха уникални в своите дела като свидетели за Христос.

Апостолите не излекуваха всеки болен човек, когото те срещнаха. Павел си спомня че е оставил Трофима болен в Милит. (2 Тимотей 4:20) Църквата не беше пълна с лечения и лечители. Когато Павел излекува Аенеас и възкреси Тавита в Джопа, случаят порази всеки в цялата област. Ако такива лечения, бяха обикновени, тези нямаше да причинят такава изненада и учудване. Дори когато Ефтих падна от прозореца в Троа, той не беше спасен от местните служители на лечение.

Исус никога нямаше предвид църква от която болестите ще отсъстват по причина на дара на лекуване. Той не каза: „Бях болен и вие ме излекувахте.“ Вместо това, Той каза: „Бях болен и вие ме посетихте.“ (Матей 25:36)

 

Съществува лечение в умилостивението. Да се съмняваме във възможността за физическо излекуване е да се съмняваме

в ефикасността на умилостивението.

Възстановяването на тялото е осигурено от умилостивението което Христос извърши на кръста. Но това означава ли, че възстановяването е на разположение моментално? Доказателствата на Писанието и тези от живота казват, че не е така. Съществува ред в плана за спасение. Павел се аргументира, че възкресението на Христос осигурява възкресение на вярващите. Но кога? „Всеки във времето си. Христос първият плод, след това при пришествието тези, които са негови.“ (1 Коринтяни 15:23)

Божият план е да помогне на света. Опрощение и разкаяние са първи и след това възстановяването на всичко останало. В настоящето за християните е важно да намерят достатъчна подкрепа в обещанието. Вяра означава: „ожидане на осиновлението си, сиреч изкупването на нашите тела.“ (Римляни 8:23) Вярата означава да не броим настоящите страдания като достойни да бъдат сравнявани с идващата слава. Тя означава че ние не можем да бъдем отделени от любовта на Христос дори и когато ние продължаваме да споделяме стенанието на създанието.