в момента четеш
Давид Тиодор Еп 
Съдържание Цялата книга на една страница

Глава 8 – ОБИЧАЙТЕ ВРАГОВЕТЕ СИ

1 Книга на царете, 24 глава

Твърде утешително е да знаем, че Бог ще придвижи цели армии, ако е необходимо, за да избави Свое чадо от ръцете на враговете му. Когато всичко изглеждаше изгубено, Бог допусна филистимците да нахлуят в Израел, та Саул да се откаже от гонитбата на Давид и да отиде да се бие с нашествениците.

Този случай доведе Давид пред друго изпитание – на по-различно ниво отпреди. Наистина ли щеше да уповае Давид на Бога при всякакви обстоятелства, за да го приведе Бог до престола на Израел без да вдига ръката си, за да премахне Саул?

Едва-що Саул бе приключил с филистимците и се обърна срещу Давид, следвайки го в пустинята Енгади. С войска от 3000 избрани мъже Саул навлезе в скалистата местност на дивите кози. „И дойде при кошарите на овцете край пътя, гдето имаше пещера; там Саул влезе по нуждата си, а Давид и мъжете му седяха по-навътре в пещерата“ (ст.3). Не е трудно да разберем ситуацията. Саул не бе вече млад, а областта Енгади бе много гореща. Тя бе близо до Мъртвото море, което е около 400 м. под нивото на Средиземно море. Саул реши, че има нужда от почивка и влезе в пещерата заради нейната тишина и хладина. Той не знаеше, че Давид и неговите мъже се крият в покоите на тази пещера.

Оставяйки повечето или всички мъже отвън, Саул влезе безгрижно вътре, легна и се отпусна в дрямка. За хората на Давид това бе неговият шанс да се отърве от Саул. Те мислеха, че това е възможност, дадена от Бога, но Давид не се съгласи. „И мъжете на Давид му рекоха: Ето денят, за който Господ ти каза: Ето, Аз ще предам неприятеля ти в ръката ти и ще му сториш както ти се вижда за добро. Тогава Давид стана, та отряза скришно полата на Сауловата мантия“ (ст.4).

Давидовите хора бързо стигнаха до заключението, че тези обстоятелства са приготвени от Бога, за да може Давид да вземе Сауловия живот. Те дори цитираха един от любимите Псалми на Давид, за да подкрепят своя аргумент: „Ето, ще предам твоя враг в ръката ти”. Не е нужно силно въображение, за да се изобрази как са спорили и настоявали Давид да се отърве от врага си веднъж завинаги. Това би означавало краят на техните мъчнотии и страдание. Това би означавало, че Давид ще спечели престола и ще отърве страната от падението и идолопоклонството. Като много хора в наше време те може би са вярвали, че целта оправдава средствата. Те може би са вярвали, че ако Давид убие Саул, това ще бъде осъществяване на Божията воля. Това ще донесе покой и мир на страната им и особено за Давид и мъжете, които го бяха последвали. Оттук може да видим, че Давид имаше нелеко изпитание.

По отношение на темата за изпитанията 1 Коринтяни 10:13 ни дава един основен принцип: „Никакво изпитание не ви е постигнало освен това, което може да носи човек; обаче Бог е верен, Който няма да ви остави да бъдете изпитани повече, отколкото ви е силата, но заедно с изпитанието ще даде и изходен път, така щото да можете да го издържите“. Давид бе изправен пред един нов вид изпитание, но с него вярващите се сблъскват често.

Ако Давид бе разсъждавал за това – и може би наистина е мислил – той щеше да осъзнае, че това е златна възможност за него да се отърве от врага си. Но Давид се бе научил, че само разумът не е достатъчен. Той реши да чака от Господа. Онова, към което го подтикваха неговите хора, би могло да бъде вярно, но то можеше да постигне успех с пожертвуване на вярата и смирената воля, която е покорна на Бога. Ако Давид вземеше нещата в свои ръце сега, то щете да бъде за сметка на хиляда скъпоценни опитности вследствие на Божията грижа, снабдяване, ръководство и нежност. Не – размисли Давид. Дори престол на тази цена е твърде скъп. Вярата винаги чака от Бога.

От това можем да извлечем една по-дълбока поука. Трябва да бъдем изключително предпазливи как тълкуваме онова, което наричаме Божи промисъл, за да не си правим собствени умозаключения, вместо да чакаме и да виждаме Божиите намерения. Вярно е, Давид бе извикал за избавление. Псалмите разкриват много ясно това. Той не само викаше за избавление, но и за правда, и защита.

Ето как се молеше той в Псалм 54: “Боже, избави ме чрез името Си и в силата Си съди ме… Защото си ме избавил от всяко утеснение; и окото ми е видяло повалянето на неприятелите ми“ (ст.1, 7). Но това не бе всичко, което Давид бе видял по отношение на Бога. Той знаеше истината, заложена по-късно в Новия завет чрез думите: „Никому не връщайте зло за зло; промишлявайте за това, което е добро пред всичките човеци; ако е възможно, доколкото зависи от вас, живейте в мир с всичките човеци. Не си отмъщавайте, любезни, но дайте място на Божия гняв, защото е писано: „На Мене принадлежи възмездието, Аз ще сторя въздаяние, казва Господ“. Но, „Ако е гладен неприятелят ти, нахрани го; ако е жаден, напой го; защото, това като правиш, ще натрупаш жар на главата му“. Не се оставяй да те побеждава злото; но ти побеждавай злото чрез доброто“ (Римляни 12:17-21).

Нашият Господ казва в Евангелието на Матей 5:44: „Но Аз ви казвам: Обичайте неприятелите си и молете се за тия, които ви гонят”. Давид учеше истината на тези стихове, макар те още да не бяха записани в Писанията. Давид беше подложен на изпит за вярата, търпението и благочестието си. “Ще го направи ли Бог?“ Това бе изпитът на вярата. „Ще дойде времето, когато Бог ще ме постави на израилевия престол“ – това бе изпитът на неговото търпение. Той щеше да чака Божието време. „Как да постъпи един Божи човек със своя враг?“ Тук бе изпитано Давидовото благочестие. Давид разбираше, че макар Саул да беше на погрешен път, той все още бе Божият помазаник. Този отговор за Давид бе и отговорът пред неговите мъже. Той каза: „Да ми не даде Господ да сторя това на господаря си, Господния помазаник, да дигна ръка против него, защото е Господният помазаник“ (ст.6). Макар и отхвърлен, Саул бе все още цар на Израел и Давид не би вдигнал ръка срещу своя цар. Бог има време за всичко и винаги е по-добре да чакаме Божието време. Бог наистина бе дълготърпял Саул. Той бе дълготърпял и Израел 38 години в пустинята. Колко ли време дълготърпи Бог и нас? Понякога е трудно да дочакаме Божието време, за да се изгради един характер. Когато израилтяните се видяха впримчени между вълните на Червеното море, не им бе казано да се втурнат, а да застанат на едно място и да видят спасението на Господа. Това не е лесен урок, но е нужен. Давид бе мъж по сърцето на Бога, защото вършеше Божията воля. Докато Давид чакаше, Бог моделираше неговия характер. Давид не би бил автор на 73 или повече чудесни Псалми, ако не бе чакал Божието време при сурови изпитания. Той чакаше 8 години при управлението на Саул, преди да бъде коронясай за юдейски цар. После трябваше да чака още 7 години, преди да обедини всички израилеви племена. Вместо да вземе живота на Саул, Давид само отряза част от полата на Сауловата мантия. Но дори тази незначителна постъпка докосна Давидовата съвест, защото четем, че “Давид се смути в сърцето си“ (ст.5). Деликатната съвест е нещо добро, когато Бог я контролира. Давид схвана какво безчестие бе причинил на един цар. Но деликатната съвест, направена деликатна от Бога, е белег на духовност. Твърде много хора имат съвест, сякаш изгорена с нажежено желязо, но са без чувство. Павел изрази желанието на истинския вярващ, когато каза: “Нека пристъпваме с искрено сърце в пълна вяра, със сърца очистени от лукава съвест и с тяло измито в чиста вода“ (Евреи 10:22). Това бе становището и на Давид. Давид изповяда чувствата си не само на Бога, но и пред своите хора. Това изискваше великодушие и смелост, но бе необходимо, за да помогне да се изяви неговото общение с Бога. Давид не се затрудни да убеди своите мъже, че бе постъпил правилно, като не отне Сауловия живот. Когато хората видят реалността в живота ни за онова, което казваме, тогава се убеждават, че ходим по пътя на Господа. Когато Саул се събуди, излезе от пещерата, без да знае колко близо е била до него смъртта. Фактически единствената причина да напусне жив пещерата бе, че човекът, чийто живот искаше да погуби, бе със сърце, което бе угодно на Бога и се стараеше да изпълнява Божията воля. Давид изчака, докато Саул се отдалечи на безопасно разстояние и му извика, като се поклони до земята пред него. Давид не прояви раболепие пред царя си като престъпник, а се поклони като лоялен поданик, който нямаше какво да крие. После произнесе едно от най-почтителните, силни и докосващи душата обръщения, отправяни към земни владетели. В него той зададе на Саул няколко въпроса. Единият беше: „Защо слушаш думите на човеци, които казват: Ето, Давид иска злото ти?“ (ст.9). Думите на лъжесвидетелите са смъртоносни. Думите може да не отнемат физическия живот на човека, но често могат да убият неговия характер. Какво е нашето отношение при такива случаи?

Давид напомни на Саул, че слушайки тези лъжесвидетели, той слуша човеци, а не Бога, което не е разумно.

После той даде доказателство за добрите си намерения към Саул. Той каза: „Ето, днес, очите ти виждат как Господ те предаде в ръката ми тоя ден в пещерата“ (ст.10). И той вдигна парчето плат, което бе отрязал от Сауловата мантия като видим знак, че също така лесно би могъл да отреже и Сауловата глава.

Наистина можем да се поучим от този случай, защото да се справяме сами с онзи, който се е провинил пред нас, не с по Божията воля. Човек, обхождащ се в общение с Бога, не търси лично възмездие.

Не е сигурно дали Бог ще изпита всички ни по този начин, защото е твърде вероятно да не издържим. Писанието казва, че няма да бъдем изпитани повече от това, което можем ла издържим. Но ако не бъдем изпитани по този начин, няма да станем победители в този път. И така ще си останем слаби.

Давид продължи да задава на Саул въпроси, за да макара разума на този владетел сам да прецени какво прави, преследвайки Давид. „Подир кого е излязъл израилевият цар? Кого преследват ти? Подир умряло куче, подир една бълха“ (ст.14). Преценката на Давид за себе си не бе много висока. Макар да бе избран от Бога и да бе помазан за израилев цар, той все още не се е качил на престола и неговият дух не е горделив, а смирен. След като една бълха бъде уловена, тя не струва много; но не е лесно да я хванеш, защото сега е тук, после – там, а по-късно е някъде другаде. Такъв бе и случаят със Саул, който се мъчеше да улови Давид. Ако Саул бе успял, щеше да унищожи един, който според него не е нещо по-добро от мъртво куче или една бълха.

Давид бе предал себе си и своята кауза на Господа. В думите на Псалм 37:5,6 той уповава на Господа, знаейки, че Той ще постигне това. Давид научи още: „И ще направи да се яви правдата ти като светлината. И съдът ти като пладне“ (ст.6). Бог ще съхрани Своите люде. Когато Павел бе оклеветен в Коринт, той писа на тази църква: “Затова недейте съди нищо преждевременно, докле не дойде Господ, Който ще извади на видело скритото в тъмнината, и ще изяви намеренията на сърцата; и тогава всеки ще получи подобаващата нему похвала от Бога“ (1 Коринтяни 4:5). Трябва да се научим от този случай да оставяме проблема си на Господа, както направи Давид. Той дори не се опита да се защити, а остави всичко на Господа.

Следните библейски пасажи ще ни помогнат да видим къде е скрито истинското величие. „Който скоро не се гневи е по-добър от храбрия и който владее духа си – от завоевател на град“ (Притчи 16:32). „Мек отговор отклонява ярост, а оскърбителната дума възбужда гняв“ (Притчи 15:1). Този новозаветен пасаж също ще ни помогне: „Но мъдростта, която е отгоре, преди всичко е чиста, после миролюбива, кротка, умолима, пълна с милост и добри плодове, примирителна, нелицемерна“ (Яков 3:17). Към нас се отправя още съветът: „Претърпявайте си един друг и един на друг си прощавайте, ако някой има оплакване против някого; както и Господ е простил на вас така прощавайте и вие“ (Колосяни 3:13). Можем да завършим с Притчи 24:29: „Не казвай: Както ми направи той, така ще му направя и аз, ще въздам на човека според делата му”. Или както е записано в Римляни 12:21: „Не се оставяй да те побеждава злото; но ти побеждавай злото чрез доброто”.

Когато Саул разбра колко близо се е намирал до смъртта и как добродетелността на Давид е задържала ръката му да не посегне на Сауловия живот, царят каза: „Ти си по-праведен от мене“. И продължи: „Защото ти ми въздаде добро, а аз ти въздадох зло. И ти показа днес, че си ми сторил добро, защото когато Господ бе ме предал в ръцете ти, ти не ме уби. Понеже кой, като намери неприятеля си, би го оставил да си отиде по пътя невредим?“ (1 Царе 24:17-19). Саул знаеше, че това, което стори Давид, той не би го направил. В съзнанието на Саул ехтеше непрекъснато: „И сега, ето, познавам, че наистина ти ще станеш цар и че Израилевото царство ще се утвърди в твоята ръка“ (ст.20). Но макар че Саул бе възпрян за момента в злите си намерения, той не преклони сърцето си пред Божията воля във връзка с идването на Давид на престола като негов наследник.

Това ни показва, че когато един човек почита Бога, Бог ще почете и него. В тази връзка много подходящ е пасажът в Притчи 16:7: „Когато са угодни на Господа пътищата на човека, Той примирява с него и неприятелите му“.

Саул не само разбра, че Давид ще бъде следващият израилев цар, но също знаеше, че ако Давид действува като много други царе, той би унищожил цялото семейство на Саул. Затова Саул, знаейки, че може да уповава на Давидовото благородство, каза в ст.21: „Сега, прочее, закълни ми се в Господа, че няма да изтребиш потомството ми след мене и че няма да погребеш името ми от бащиния ми дом“. Бихме ли издържали на изпит като този? Могат ли враговете ни да се осланят на обещания от наша страна, както Саул се осланяше на Давидовите обещания? Невярващите често имат основание да сочат обвинително към християните, заради липсата им на съдържателен живот. Някои християни установяват, че понякога е по-лесно да работят с хора от света, отколкото с такива, които претендират, че са християни. Ако другите имат някакво основание да не ни се доверяват, причината ще бъде в неуспеха ни да се обхождаме както трябва пред Бога.

Разбира се, Давид постигна победа най-напред над себе си преди да триумфира над Саул. Това не става при църковния олтар, макар че можем да вземем много важни решения там. Решенията са само входната врата към един живот на победоносна обхода пред Бога. Победоносният живот е нещо, което се постига чрез непрестанно общение с Бога.

Можем да разберем какво е било личното общуване на Давид с Бога в Псалм 56. Там Давид извика: „Смили се за мене, Боже, защото човек иска да ме погълне; всеки ден, като воюва, ме притеснява“ (ст.1). Именно чрез такова общуване с Бога Давид постигна най-напред победата над себе си. Той трябваше да победи там, преди враговете му да започнат да го уважават и да заложат упованието си на него. Той продължава: „Неприятелите ми всеки ден искат да ме погълнат; защото мнозина са ония, които с гордост воюват против мене. Когато съм в страх, на Тебе ще уповавам. Чрез Бога ще хваля думите Му; на Бога уповавам; няма да се боя; какво ще ми стори човек. Всеки ден изкривяват думите ми. Всичките им помисли са за зло против мене. Събират се, потайват се, наблюдават стъпките ми така, като че причакват душата ми“ (ст.2-6). Във всичко това Давид излага пред Господа онова, което смущава ума и сърцето му.

В заключение Давид казва на Господа: “Понеже си избавил душата ми от смърт, няма ли да избавиш и нозете ми от подхлъзване, за да ходя пред Бога във виделината на живите?“ (ст.13). Ето ключът към всичко. Давид казва, че Бог го е избавил и го е предпазил от поражение. Сега иска нозете му да бъдат предпазени от падане. Затова се предава в Божиите ръце.

В Псалм 57:7-8 Давид изрича: „Непоколебимо е сърцето ми, Боже, непоколебимо е сърцето ми; ще пея, а още ще славословя. Събуди се, душе моя; събуди се, псалтирю и арфо; сам аз ще се събудя на ранина“.

Давид среща един глупак, 1 Книга на царете, 25 глава

Давид не блести в следващия случай, както се откроява в случая със Саул. Представената ни картина е мрачна, но както отбелязахме преди, Бог не замазва греховете на Своите люде. Повечето биографи биха били склонни да изоставят тази глава в Давидовия живот, но Святия Дух не се страхува да разкрие онова, което е в сърцето. В този случай Давид допусна страшно падение, въпреки че и при това положение ние съзираме защо Бог го нарече мъж по Своето сърце. Няма тенденция за намаляване на Давидовия грях в този случай, защото заставайки пред него, Давид откликва така, както може да откликне само един вярващ, който е имал преди общение с Бога. Тук ще видим как е угодно на Бога да действува срещу фона на очевидната безпомощност в човешкото сърце.

Бог не замазва греха. Той го открива и ще го очисти от сърцата на онези, които желаят да бъдат очистени. Ние трябва да разберем какви сме по природа. Виждайки плътското сърце на Давид в този инцидент, ние разбираме недостатъчността на човека, контрастираща на безкрайната мъдрост и милост на Бога. Тук има контраст между победата на Давид, когато той овладя себе си в 24 гл., и жалкото му падение, когато напълно изгуби контрол над себе си в 25 гл. В предходната глава го виждаме да оставя Бога да въздаде възмездие, а тук той се опитва да отмъщава със собствените си ръце.

Давид можа да прослави Бога, задето е избавил душата му от смърт. Той можа също да се моли с голяма пламенност, просейки нозете му да бъдат предпазени от падение, за да ходи пред Бога в светлината на живота. В съответствие с това е изявлението на един мисионер, преминал вече при Господа: «Обхождай се с благост, говори нежно, моли се пламенно“. Това мото би било подходящо за Давид при този случай. То е винаги добро мото и за нас.

В тази 25 гл. на 1Цар., се срещаме с още два образа. Единият е Навал, а другият -съпругата му Авигея. Писанието ни казва за нея, че е била „благоразумна и красива, а мъжът й опак и нечестив в делата си; и той беше от Халевовия род“ (ст.3).

Докато Давид и неговите мъже се криеха в южната част на ханаанската земя, те не бездействуваха. Те дадоха до известна степен принос за мира и сигурността на хората в тази област. Онова време бе смутно и банди от филистимци и други народи притесняваха пастирите и земеделците в пограничните райони, като се мъчеха да грабят от стадата и реколтата им. Давид и неговите 600 мъже бяха много активни в защитата си над местните израилтяни. Макар да се криеше от Саул, Давид служеше истински на своята родина и народ. Разбира се, това му помогна да спечели място в техните сърца. Според Божието провидение, годините, прекарани от Давид като беглец, допринесоха за неговата популярност сред израилтяните.

Не е било лесна задача да се подсигурява храна за 600 дейни мъже като хората на Давид. Те нямаха възможност да си подсигуряват сами храната, но тъй като защитаваха земеделците в областта, бе очевидно, че жителите ще се погрижат за изхранването им. Факт е, че без тях мнозина от околността биха изгубили всичко, което имат, поради нападенията на израилевите врагове. Затова с известна надежда Давид изпрати десетима млади мъже при Навал, за да го приветствуват, да му пожелаят благоденствие и мир, и да го помолят да им помогне да се снабдят с храна за Давидовата дружина. Те бяха помагали на Наваловите пастири в частност и не бяха вземали нищо за компенсация.

Навал обаче макар да бе потомък на Халев, бе жалко отражение на този благороден мъж. Името “Навал“ означава буквално „глупак“, което съответствуваше на неговите постъпки.

Навал отвърна на Давидовите пратеници така: “Кой е Давид? И кой е Есеевият син? Много са станали днес слугите, които бягат всеки от господаря си. И така, да взема ли хляба си и водата си, и закланото, което заклах за стригачите си, та да ги дам на човеци, които не знам откъде са?“ (ст.10-11). Той действуваше така, като че ли не знаеше кой е Давид, макар да бе безспорно, че е осведомен доста за Есеевия син, но по този начин искаше да покаже презрението си. Този мъж бе изключителен егоист и не искаше да дава нищо за никого, въпреки изобилието, на което се наслаждаваше. Той се опита да оправдае действията си, като внушаваше, че Давидовите мъже са бунтари, които не се чувствуват обвързани с отговорности към дом или власт. Тази обида бе много болезнена за Давид.

Нека пренесем тази случка в една ситуация, която е много обща в наше време. Има много хора на вярата – мисионери и др. подобни, които иначе не са под контрола на определена деноминация, търсещи подкрепа от Господа и Неговите люде за делото, поверено им да вършат от Бога. Но внезапно идва някаква силно организирана група и някои от техните проповедници казват: кои са тези служители? Какво правят? Ние не ги контролираме; защо трябва да позволяваме нашите хора да се включват в тяхната работа? Нека оставя тази тема само с един въпрос: “Впрочем, Кой е Господарят на жетвата?“ Скъперническата постъпка на Навал стана известена на Давид от десетимата пратеници. Тогава Давид изгуби самообладание. Той въоръжи 400 души от групата си и остави 200 да пазят вещите им. Давид каза: „Наистина напразно съм пазил всичко, що имаше този човек в пустинята и нищо не се изгуби от всичко, що имаше; но пак той ми въздаде зло за добро. Така да направи Бог на Давидовите неприятели, да! и повече да притури, ако до утрешната зора оставя едно мъжко от всичко, що е негово“ (ст.21-22). Давид бе толкова разгневен, че бе готов да унищожи цялото семейство на Навал.

Междувременно един от Наваловите слуги дойде при Авигея и й разказа за идването на десетимата младежи от страна на Давид при Навал, и за грубото му поведение към тях. Този момък увери Авигея, че Давидовите мъже са бранили Наваловото богатство така, че нищо не се е изгубило от него. Той каза на жената: Те бяха като стена около нас и денем, и нощем през всичкото време, докато бяхме с тях и пасяхме овцете“ (ст.16).

Този младеж говореше много откровено с жената на господаря си и й каза: “Прочее, знай това и размисли какво ще направиш; защото зло е решено против господаря ни и против целия му дом; понеже той е толкова злонрав човек, щото никой не може да му продума“ (ст.17).

При този изпит Давид не се прояви така, както се бе проявил при изпита със Саул. Тогава той бе великодушен и благороден, внимателен и сърдечен, а сега бе готов да унищожи цяло едно семейство. Давид може би е казал: това е моя работа. Аз бранех този човек. Опазих от беда него и слугите му, стадата и имуществото му, а сега той ми въздава зло за добро. Само че няма да му се размине. Вината на Саул, когато ме гонеше, не беше толкова голяма, защото Саул е Божи помазаник. Кой е обаче този? Ще го науча аз него.

Авигея бе съвсем различна от мъжа си. Тя реши да направи онова, което не успя нейният мъж, затова натовари ослите с всякаква храна и тръгна към Давид.

Когато го видя, тя “падна при нозете му и рече: На мене, господарю мой, на мене нека бъде това нечестие; и нека говори, моля, слугинята ти в ушите ти; и послушай думите на слугинята си“ (ст.24). Ето едно истинско ходатайство. Тя не искаше този грях да падне върху съпруга й, който бе постъпил като обикновен глупак; тя поиска да понесе отговорността на неговата грешка.

Тя продължи молбата си с думите: “Моля, нека господарят ми не обръща никакво внимание на тоя злонрав човек Навал; защото каквото е името му, такъв е и той; Навал е името му и безумие обитава в него; а пък аз, твоята слугиня, не видях момците на господаря си, които си пратил. Сега, прочее, господарю мой, в името на живия Господ и на живота на душата ти, понеже Господ те е въздържал от кръвопролития и от самоотмъщаване с ръката ти, то враговете ти и тия, които искат зло на господаря ми, нека бъдат като Навал“ (ст.25-26).

Тя призна, че Давид воюва за Господа и че има право да се гневи на Навал за неговото грубиянство, егоизъм и скъперничество. Въпреки това тя помоли: “И при все, че се е дигнал човек да те гони и да иска живота ти, пак животът на господаря ми ще бъде вързан във вързопа на живите при Господа твоя Бог, а животът на неприятелите ти Той ще изхвърли като отсред прашка“ (ст.29). Давид се нуждаеше от такова послание. Докато се обхождаше пред Бога в смирение, той можа чрез силата на Святия Дух само с прашка и камък да убие Голиат и да спаси Сауловата армия от поражение. Колко по-добре би било да се остави и този случай в Божиите ръце, за да не дойде моментът, когато Давид ще гледа на този случай със срам.

Давид призна грешката си и каза на Авигея: “Благословен да бъде Господ, Израилевият Бог, Който те изпрати днес да ме посрещнеш; и благословен съвета ти; и благословена ти, която ме въздържа днес от кръвопролитие и от самоотмъщаване на ръката ми. Защото действително, заклевам се в живота на Господа Израилевия Бог, Който ме въздържа да не ти сторя зло, ако не беше побързала да дойдеш да ме срещнеш, то до утрешната зора нямаше да остане на Навал нито едно мъжко“ (ст.32-34).

Давид прие от ръката й нещата, които бе донесла и той й каза: „Иди в дома си с мир; виж, послушах думите ти и те приех“ (ст.35).

Когато Авигея се върна у дома си, тя намери Навал да пирува като цар, вече съвсем пиян. На сутринта, когато изтрезня, тя му разказа какво се бе случило предния ден. Очевидно той е бил поразен от това, колко близо е била смъртта, защото се разболя и умря след десет дни.

Бог не позволи на Давид да изпълни първоначалното си намерение да убие всички мъжки представители на Наваловия дом. Бог употреби Авигея да послужи по особен начин на Давид и да възстанови общението си с Бога. Това би трябвало да ни напомня, че вчерашната ни победа не е достатъчна за днес. Трябва да имаме непрекъсната обхода с Господа, така че да преминаваме победоносно всяко изпитание за Христос.

Вижда ли светът Исус в нас?

Близо ли сме с Бога всеки ден във живота труден и блажен? И светът щом ни посочи с пръст, вижда ли Исусовия кръст? Както в книги, в нас светът чете за добри слова, живот, сърце, Ние можем да го привлечем или пък… Христа да отречем.