в момента четеш
Давид Тиодор Еп 
Съдържание Цялата книга на една страница

Глава 7 – ДАВИД СВИКВА ДА СЕ СЪВЕТВА С БОГА

1 Книга на царете, 23 глава

Животът на Давид е много поучителен за вярващия човек. Библията ни предлага толкова пълна картина на живота му, както от добрата, така и от лошата страна, че можем да извлечем полза за себе си от неговите опитности. От случаите, описани в 1 Царе 23 гл., ще установим как Давид се научи да търси Божията воля. Придобиването на това знание не бе ново за Давид, но в предишните си опитности той бе допуснал човешко умуване в противовес на Божиите наставления и това доведе до сериозни беди.

Вече видяхме, че пророк Гад се бе присъединил към силите на Давид и бе предал на Есеевия син Божиите наставления във връзка с неговата безопасност. Той не трябваше да се крие вече в пещерата Одолам, а трябваше да обитава в хълмистата и гориста Юдова страна. Давид научи, че Бог е наш Бог довеки и ще бъде наш Водач дори до смъртта ни. Такава поука обаче не се възприема за една нощ.

Давид получи известие, че филистимците са тръгнали срещу един град на име Кеила. Някои от военните действия, за които четем в тези глави на 1 Царе, приличат твърде много на партизанските войни в днешно време. Филистимските банди нападаха страната като хищни зверове. Предпочитаното време за техните грабежи бе жетвата, когато зърното се донасяше за вършитба. Тези банди искаха такава плячка. Когато Давид научи за надвисналото филистимско нападение, попита Господа с думите: „Да ида ли да поразя тия филистимци? И Господ каза на Давид: Иди, та порази филистимците и избави Кеила” (ст.2). Въпреки факта, че Давид бе гонен и преследван, той обичаше своите сънародници и не бе толкова потопен в своите проблеми, че да забрави техните. Най-важните неща за Давид, разбира се, бе да намери Божията воля до най-малката подробност. Той се бе научил чрез скъпо струващите му грешки, че само неговото умуване не е достатъчно, за да го преведе през житейските беди. Давид установи, че трябва да се съобразява с нещо повече от себе си за тези неща. Като пълководец на войници той трябваше да се вслушва в техните реакции и да търси начин да ги води по пътя, по който Бог ги водеше. Неговите хора му казаха, когато реши да възлезе срещу Кеила: „Ето, нас тук в Юдея ни е страх, а колко повече, ако отидем в Кеила против филистимските войски” (ст. З). Проблемът бе, че ако те тръгнеха срещу филистимците, Саул можеше да се опълчи срещу тях и те да попаднат между два огъня. Ситуацията даде на Давид възможността да ги научи на някои от чудесните Божии истини.

Не би трябвало да се очаква обаче, че те щяха да влязат в битката, разчитайки само на Давидовата вяра. В живота си човек не постига победи на базата на нечия вяра. Те не можеха повече да живеят с Давидовата вяра, както ние не можем да живеем с вярата на друго човешко същество. Трябва да се живее с вярата, която дава Бог. Господното наставление в Евангелието на Марк 11:22 е: “Имайте вяра в Бога“. Това е възможно, защото Галатяни 2:20 ни казва: „Съразпнах се с Христос и сега вече не аз живея, но Христос живее в мене; а животът, който сега живея в тялото, живея го с вярата, която е в Божия Син, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене”. Само Христос, оживотворил вярващия, създава такава вяра във всеки, който я пожелае.

След като разбра, че неговите хора не искат да се притекат на помощ на Кеила, Давид запита още веднъж Господа и Господ му отговори: „Стани, слез в Кеила, защото ще предам филистимците в ръката ти” (ст.4). И на второто допитване се дава същият отговор, но сега хората се научават да вярват в Бога лично и пряко. Вслушвайки се в това слово, “Давид отиде с мъжете си в Кеила“ (ст.5). Тези мъже не само чуха, но и постъпиха както Словото заръча. Не само онези, които слушат, но изпълнителите на Словото удовлетворяват Бога. Не всеки, който казва: “Господи! Господи! ще влезе в небесното царство, но който върши волята на Отца“(Матей 7:21).А който върши волята на Бога, ще пребъдва до века – ни казва още Словото. Затова послушанието е от изключителна важност за насоките, давани от Бог. Послушанието трябва да обхване и най-малките подробности.

Бог предаде врага в ръцете на Давид и неговите мъже. Давид спаси жителите на града и същевременно плени добитъка и хранителните запаси, които филистимците бяха докарали със себе си. Така Давид не само разгроми врага, но и спечели толкова нужната храна за своите мъже. Когато сме послушни, Бог може да снабди нашите нужди повече, отколкото можем да попросим или да си помислим.

От тази глава научаваме също, че човеците, които замислят зло, могат също да говорят за Господа и Неговото дело по един благочестив начин. На Саул бе известено, че Давид е избавил Кеила и Саул каза: „Бог го предаде в ръката ми, защото, щом е влязъл в град, който има порти и постове, той е затворен“ (ст.7). Това говореше Саул – един човек, който бе толкова непокорен на Бога, че Божият Дух се бе оттеглил от него. Той бе човек, който въпреки своите молитви, не получаваше отговор от Бога, понеже сърцето му не бе право спрямо Бога. Но тук той казваше, че Бог е предал Давид в ръцете му.

Винаги трябва да бъдем внимателни при тълкуването на обстоятелствата. В много случаи съм съветвал различни хора, очевидно следвали пътеката на егоизма. Силният им аргумент е бил, че обстоятелствата са били благосклонни към курса, който са искали да предприемат; но за мен е било ясно, че те гледат на обстоятелствата от фалшива позиция. Можах да проверя последствията на някои от тези личности и ги заварих с измъчени сърца, без радост в Господа. Ако нашите желания не са предадени изцяло на Господа, сме принудени да тълкуваме неправилно обстоятелствата около нас.

Господ не предаде Давид в Сауловите ръце и вече подготвяше начина за бягството на Своя служител. Давид знаеше за пъклените намерения на Саул и поиска свещеник Авиатар, който се бе присъединил при Кеила, да изнесе ефода. Давид го използваше, за да пита Господа как да постъпи. Давид се помоли: „Господи Боже Израилев, слугата Ти чу положително, че Саул възнамерявал да дойде в Кеила да съсипе града поради мене. Ще ме предадат ли кеилските мъже в ръката му? Ще слезе ли Саул според както чу слугата Ти? Господи Боже Израилев, моля Ти се, яви на слугата Си. И рече Господ: Ще слезе. Тогава каза Давид: Кеилските мъже ще предадат ли мене и мъжете ми в Сауловата ръка? И рече Господ: Ще предадат“ (ст.10-12).

Получил тази информация, Давид побърза заедно с 600-те мъже да напусне Кеила. Давид търсеше Божия ум във всяка една крачка. Псалм 25 подхожда много добре на тази картина. В ст.14 Давид каза:„Интимното благоволение на Господа е с ония, които Му се боят, и ще им покаже завета Си“. Глаголът „боят“ означава: „уповават с благоговение“ на Бога, мразейки злото. В друга част на Псалма Давид каза: „Направи ме, Господи, да позная пътищата Ти, научи ме на пътеките Си“ (ст.4). Показването може да стане чрез посочване, но научаването често се прави чрез опитности. Давид продължава: „Води ме в истината Си и учи ме; защото Ти си Бог на спасението ми; Тебе; чакам цял ден. Помни, Господи, благите Си милости и милосърдията! Си, защото са от века. Недей помни греховете на младостта ми, нито престъпленията ми; помни ме, Господи, според милосърдието Си и заради благостта Си. Господ е благ и праведен, затова ще научи грешните на пътя Си. Ще води кротките с правда и ще научи кротките на пътя Си. Всичките пътеки на Господа са милосърдие и вярност към ония, които пазят завета Му и изявлението Му. Заради името Си, Господи, прости моето беззаконие, защото е голямо. Бои ли се човек от Господа? Него Той ще настави кой път да избере“ (ст.5-12). По-нататък следва описание какви са благословенията, на които се наслаждава следващият пътя Господен. Давид каза: “Душата му ще живее в спокойствие и потомството му ще наследи земята“ (ст.13).

В края на Псалма Давид се молеше: „Пази душата ми и избави ме; да се не посрамя, защото на Тебе уповавам. Незлобие и правота нека ме пазят, защото Тебе чакам“ (ст. 20-21). Чакането на Господа е една от трудностите, с които се сблъскваме, защото сме склонни да проявяваме нетърпение при изпитание. Не обичаме да чакаме, особено ако се касае до собственото ни време. Чакането обаче не е непременно елемент на времето, а може да бъде въпрос на различаване на Господния глас от другите гласове. Има някои музиканти, които могат да кажат дали един участник в квартет или хор е пропуснал или изпял фалшива нота. Това се улавя от добре подготвено ухо, каквото Господ иска ние да имаме в духовната сфера.

За да откриваме Господната воля, практически изпълнимо в нашата епоха, ние трябва да проследим по-отблизо някои от принципите, включени в изследването Божията воля от страна на Давид. Вижте пак ст.9: „Но Давид, като се научи, че Саул кроил зло против него, рече на свещеника Авиатар: Донеси тук ефода“. Ще си спомните, че този мъж бе единственият член от свещеническия дом на Илий, който бе избягал от клането, предизвикано от Саул. Авиатар взе със себе си ефода, който бе един вид плащ, носен от израелския свещеник. Първосвещеникът също носеше нагръдник, състоящ се от 12 камъка, като всеки камък представляваше едно от израилевите племена. Как е ставало точно това, не е ясно, макар че някои старозаветни изследователи смятат, че свещениците са се молели на Бога и са Му задавали необходимите въпроси. Ако отговорът с бил „да“, камъните светвали ярко, но ако отговорът с бил „не“, камъните потъмнявали.

Имало е и други начини, които Бог е използвал, за да извести на хората Своята воля, но един бунтуващ се човек като Саул, въобще не получаваше отговор от Бога. В 28 гл. на 1Цар., научаваме, че филистимците докараха голяма армия срещу Саул. Той се уплаши и се допита до Господа как да постъпи. „Но Господ не му отговори, нито чрез сънища, нито чрез Урима, нито чрез пророци“ (ст. 6). Положението с Давид бе съвсем различно. Той не само потърси да узнае Божията воля, но и да я извърши.

Във връзка с това е интересно да видим какво дава Бог на победителя според втората глава на книгата Откровение. Там ние четем в ст.17: „Който има ухо, нека слуша що говори Духът към църквите: На този, който победи, ще дам от скритата манна; ще му дам и бяло камъче, и на камъчето ново име написано, което никой не познава, освен оня, който го получава“. Действителният превод на „камъче“ би трябвало да бъде «ярко блестящ камък“. Онзи, който получава това камъче, ще знае, че е одобрен от Бога. Това е Божието „да“ за победителя. Той е човекът, който е чул Господ да казва: “Ето пътя, вървете в него“, и се е покорил.

Нашият Първосвещеник, Който ходатайствува сега за нас пред Божия престол, ще ни помага чрез Духа Си и Словото Си да познаваме Божията воля. Бог не ни изпраща видения и не ни дава Урим и Тумим за консултация, но ни дава душевно просветление и радост, когато се обхождаме според Неговата воля. Мрак ще има само онзи, чийто живот е опетнен от грехове или който се бунтува срещу Бога.

Управляваният живот е зависим от очистеното сърце. „Ако речем, че имаме общение с Него, а ходим в тъмнината, лъжем и не действуваме според истината. Но ако ходим в светлината, както е Той в светлината, имаме общение един с друг и кръвта на Сина Му Исус (Христос) ни очиства от всеки грях” (1 Йоан 1:6-7). Яков ни казва: „Но ако на някой от вас не достига мъдрост, нека иска от Бога, Който дава на всички щедро без да укорява, и ще му се даде. Но да проси с вяра, без да се съмнява ни най-малко; защото който се съмнява, прилича на морски вълни, които се тласкат и блъскат от ветровете. Такъв човек да не мисли, че ще получи нещо от Господа, понеже е колеблив, непостоянен, във всичките си пътища“ (Яков 1:5-8).

Искаме ли да знаем Божията воля? Искаме ли да узнаем целта, която Бог има при дадени обстоятелства или ситуация в живота ни? Нека искаме от Бога мъдрост. Ако я искаме, за да пребъдваме във волята на Бога, Той ще ни я подари. От друга страна, ако я искаме, за да можем да седнем като съдии и да решаваме дали искаме да вършим Божията воля, или не искаме, Бог няма да ни я покаже. Тя е за онзи, който желае да върши Божията воля и Бог му разкрива Своя ум (Йоан 7:17).

Според 1 Солунци 5:3-8 ние сме чада на светлината и не трябва да ходим в тъмнината, като че ли сме чада на мрака. Светлината, разбира се, е Божието Слово.

В Псалм 25 Давид ни показва колко продължително време е чакал Бога и Го е молел за насочване на живота му. „Боже мой, на Тебе съм уповал; да се не посрамя, да не тържествуват неприятелите ми над мене… Направи ме, Господи, да позная пътищата Ти, научи ме на пътеките Си. Води ме в истината Си и учи ме; защото Ти си Бог на спасението ми; Тебе чакам цял ден” (ст.2-5).

Успоредно с това Давид молеше за очистване от грях. Той се молеше Бог да не помни греховете на младостта му, нито престъпленията му. Давид бе открил, че Бог води кротките в правда и на тях показва пътищата Си. Той установи, че всички пътеки на Господа са за него милост и истина. Давид молеше прошка за беззаконията си и потвърди, както видяхме на друго място, че „интимното благоволение на Господа е с ония, които Му се боят, и ще им покаже завета Си. Моите очи са винаги към Господа, защото Той ще измъкне из мрежата нозете ми“ (ст.14-15). Давид установи, че бедите в сърцето му са се увеличили и се молеше Бог да го изтръгне от тях. Той извика: „Вгледай се в угнетението и теготата ми” (ст.18а). Давид искаше да върши Божията воля; ето защо молеше да я узнае.

Давид се научи от Господа, че жителите не Кеила ще го предадат на Саул, затова отиде в Зиф при своите сродници, но те не му бяха верни. Болезнено за сърцето на човек е да научи, че враговете понякога са от кръга на неговите домашни.

Тези съплеменници на Давид пратиха известие на Саул, че Давид се крие в страната им и обещаха да го предадат на царя, Саул каза: “Да сте благословени от Господа, защото ме пожалихте“ (ст.21). Лицемерието на Сауловия език изпъква още веднъж. Саул събра група войници със себе си и започна да дири Давид, преследвайки го. Очевидно Саул мислеше, че е хванал Давид натясно, когато един вестоносец донесе известието, че филистимците са нахлули в страната.