Глава четвърта

Ефесяни 5:18-19
18 И не се опивайте с вино, в което има разпуснатост; но се изпълвайте със Святия Дух,
19 говорейки един на друг с псалми и химни и духовни песни, пеейки и правейки мелодии в сърцето си на Господа, (NKJ)

Поглеждайки отблизо тези два стиха, ние виждаме, че трябва да бъдем изпълнени с Духа – Святия Дух разбира се, и да говорим един на друг с песни и т. н. Как говорим с песни? Не се казва говорете на всеки и не се казва един човек да прави  цялото говорене. Казва се говорете един на друг с песни. Това означава всеки от нас трябва да говори както и да слуша. Отново, казва се всеки от нас.

Думата ‘говорейки’ буквално означава да изричаме думи. Ние изричаме думи когато пеем, така че това просто казва, че ние трябва да пеем един на друг. Ако вземете това буквално, това означава, че аз ще пея на другите – после следващия брат или сестра ще пее на другите. Има ли някаква причина да одухотворяваме това? Аз не мисля, че има. Това изглежда достатъчно ясно да си стои така, и няма конфликт с общата насока на Библията.

Правейки мелодия в сърцето си на Господа…Правейки мелодия в действителност е една дума в гръцкия речник:

5567 псало (psal’-lo);
вероятно подсилена от псало (да търкам или да докосвам повърхността; сравнена с 5597); дърпам или да дрънча, т. е. да свиря на струнен инструмент (да празнувам божественото поклонение с музика и акомпаниране с оди):
KJV – правя мелодия, пея (псалми).

Сега това представя една дилема! Как свирим на струнен инструмент в нашето сърце? Няма арфа или китара в моето сърце. Някой може да каже, че това е просто фигуративен език. Ако е така, защо не се казва ‘пеейки в сърцето си’? Специфично се казва да свирим на струнен инструмент в нашето сърце. Всички сме чували споменавания за струните на нашето сърце. Това може да е това, за което говори този стих. Може ли това вероятно да означава, че ние трябва да идваме с мелодията в нашето сърце и да я свирим на нашия инструмент? Хъм…Нека да видим по-нататък. Отбележете си това и ще се върнем обратно тука.

Какво да кажем за тези химни, псалми и духовни песни? Какво са те? Променили ли сме и дефинициите на тези думи? Всички знаем, че химн е нещо, което намираме в една песнарка, нали? Да, според нашата настояща дефиниция. Нека да видим каква е действителната дефиниция в гръцкия.

ХИМН:
5215 хумнос (hoom’-nos);
очевидно от обикновен (остарял) от худело (да празнувам; вероятно близка до 103; сравнена с 5667); „химн” или религиозна ода (един от Псалмите):
KJV – химн.

Интересно е, че преводачите използват думата, която се опитват да очертаят, за да определят думата – вид ‘червеношийка’. Дъжд означава ли дъжд? За наше щастие те ни казват, че това е религиозна ода и после забележете, че това е един от псалмите. Кой от псалмите? Или означава ли това всички? Ако е всички, тогава защо този стих продължава с думата псалми? Казват ли те действително псалми, псалми и духовни песни? Или може би казват химни, химни и духовни песни? Аз мисля, че е нито едното, но е очевидно, че има двойно говорене тука. Действително няма, както ще видим.

Какво е псалм?
5568 псалмос (psal-mos’);
от 5567; композирана музика, т. е. свещена ода (акомпанирана с гласа, арфата или друг инструмент; „псалм”); общо, книгата Псалми:
KJV – псалм. Сравнена с 5603.

Можем да видим тука, че псалма е композирана музика; свещена ода. Започваме да виждаме картината тука. Аз виждам, че и химните и псалмите са оди. Така че какво е ода?

ОДА:
5603 оиде (o-day’);
от 103; монотонно пеене или „ода” (общ термин за някои изпяни думи; докато 5215 означава особено религиозна метрична композиция, а 5568 още по-специфично, еврейско напяване):
KJV – песен.

Това е основния термин за някои изпяти думи. Очевидно, ‘някои изпяти думи’ се отнася за всички три вида песни, защото химните, псалмите и духовните песни всички имат думи (някакви думи) общо.

Разликата между трите е обяснена някъде другаде. Ние знаем, че псалм е композирана музика. Тъй като химна също е музика, и двете са религиозни оди, ние можем да заключим, че химна може  да бъде спонтанна ода. Ако музиката вече е била написана, това ще бъде псалм (композирана музика).

Нека да приложим това и да видим дали този стих се разбира сега.

Спонтанни песни, (химни), композирани или преписани песни (псалми) и духовни песни. Това изглежда да се разбира, нали? Тогава, религиозна песен, която е спонтанна е химн. Когато е възпоменана или записана, тя все още е химн, но сега също спада и в категорията на псалмите.

Псалмите не са били псалми докато не са били записани. Откъде идват те? От сърцето на поклонника, Давид, като вдъхновение от Бог. Те първоначално са били вдъхновени химни. Давид беше назначил писари да ги записват за по-нататъшна употреба. Бог има план.

1 Летописи 16:4
4 И той определи някои от левитите да служат пред ковчега на ГОСПОДА, да възпоменават (записват), да благодарят, и да хвалят ГОСПОД Бог на Израел: (NKJ)

Така че виждаме една картина тука. Ние вземаме мелодия от нашето сърце и я свирим на нашия инструмент. Ние също вземаме спонтанни думи от нашето сърце и ги пеем. Ние имаме замар, което е хваление на инструмент в акомпанимент с гласа. Това е пеене на химн (нова песен), която не е репетирана. Когато някой пее нерепетиран химн, това е техила.

Така че ние може да правим замар и в същото време техила. Каква идея, да правим две неща по едно време. Като да пеем и да танцуваме едновременно.

Някой може да каже, че според нашето настоящо разбиране, химните са основните, доктринални песни на църквата. Не са ли и псалмите наистина същото? Не ни ли учат псалмите за Бог и как да живеем благочестиво? Аз мисля, че е много ясно, че химн както е използвано в това писание не е композирана музика.

Сега нека да се върнем и да ревизираме дефиницията на техила от глава втора.
8416 техила (the-heel-law’);
от 1984; възхвала; специфично (конкретно) химн:
KJV – хваление

1. да възхвалявам е да хваля високо.

Така че техила е химн както ние току що определихме химна. Техила в основата си е спонтанно хваление. Техила е извлечена от думата „халал”. Тя не носи същото значение, но ще има аромата на халал. Сега разбираме какво е било химн в библейски времена. Знаем, че псалм е композирана музика. Така че това ни оставя да определим термина ‘духовна песен’ сега. Двете думи за това са ода (песен), определена като ‘някакви изпяти думи’, и пнеуматикос:

Пнеуматикос:
4152 пнеуматикос (pnyoo-mat-ik-os’);
от 4151; не-плътски, т. е. (човешки) неосезаем (като противоположност на газ), или (демоничен) дух (конкретно), или (божествен) свръхестествен, възроден, религиозен:
KJV – духовен. Сравни с 5591.

Това означава ‘дъха на Бог’ в някои изпяти думи. Това е Бог пеещ чрез Своите хора. Духовната песен е песента на Господа. Той пише мелодията и думите, а ние отваряме устата си и я изкарваме.

Забележете, че писанието обяснява, че трябва да всичките три вида, а не само единия или другия. Да пеем само композирана музика на нашите служби е неизпълнение на инструкциите на това писание.

Много църкви все още използват песнарки с химни. Други използват шрайфпроектори, за да прожектират текстове на песни на стена или екран – това е просто мулти песнарка с химни. Някои църкви насърчават спонтанното хваление и пророкуване, а други го забраняват. Чувал съм пастири да казват, че определени видове музика са приложими за младежите, и че свиренето им пъди старите хора. Ако свирите на възрастни хора, вие пъдите младите. Някои се опитват да предложат по-малко от нещо за всички.

Защо сме в църквата? За да угаждаме на нашите индивидуални вкусове ли? Трябва ли лидера на хваление да се опитва да угоди на господин и госпожа възрастни на последния ред? Може би те ще се опитат да угодят на младежите, защото църквата се нуждае повече от младежи?

Истината е, че вие не можете да им угодите на всички по едно и също време. Наистина, ние трябва да изпитаме дали ходим на църква, за да угодим на себе си. Или, сме там за да служим на Бог, и да Го хвалим?

Човек може да чувства, че е неприятно да седи по време на песен, която не знае, или не харесва. Това може да е така. Но опитайте се да слушате всеки член на църквата като пее нова песен от сърцето. Те могат тогава с благодарност да сменят това за песните, които не харесват!

Представете си, обаче, Божието виждане на ситуацията: ако истината се знае, песните от сърцето са за Него най-красивото от всичко.

Псалм 33:1
1 Радвайте се в ГОСПОДА, О праведници! Защото хвалението от праведния е красиво. (NKJ)

Тази дума хваление в Пс.33:1 е техила. Това е красиво за Господа.

Няма значение за Него дали човека преживяващ техила пее добре, или не. Църквата е била забавлявана със своите любими песни твърде дълго. Какво да кажем за Бог? Какво иска Той? Библията ни заповядва да пеем нова песен на Господа много пъти. Църквата се нуждае от нова песен. Новата песен може да идва всеки ден.

Молим ли се с една и съща молитва всеки път когато се молим? Имаме ли любима молитва? Не. Защо тогава, се отнасяме с песните по различен начин?

И така казвам ли, че трябва да захвърлим старите благонадеждни ‘химни’, които сме пяли с години? Не, разбира се, че не! Писанието казва да пеем спонтанни религиозни оди, композирани религиозни оди (това, което ние наричаме химни) или псалми и песни на Господа (духовни песни). Всички три вида песни трябва да бъдат част от нашите събрания.

Ние сме чували опровержения за това понятие в църквата днес. Например, „Е, това няма да върви много добре със събранието тука.” Или, „Не можете да си тръгнете и да оставите хората. Те трябва да участват и те не знаят какво да правят когато хвалението става инструментално или спонтанно.”

Чували ли сте това преди? Ако хората не знаят думите, те няма да влязат с такава готовност. Новите песни могат да направят да се чувстват неудобно. Но действително, ВСЯКА ПЕСЕН, КОЯТО ТЕ ЗНАЯТ Е ПЯТА КАТО НОВА ПЕСЕН НЯКОГА.

По-важно за Бог е, че ние излизаме от нашите зони на удобство и пристъпваме в библейския модел. Нека да спрем да търсим причини да не се променяме, и да започнем да търсим причини защо трябва да се променим. Нека да спрем да се опитваме да вкараме нашата любима музика в църквата, а да вкараме музиката, която Бог има за нас. Ако нови песни и стилове не са идвали в старите поколения, ние все още щяхме да пеем старите песни от по три ноти.

Никой не харесва промяната, но ние трябва да се променяме. Ние трябва да го правим по Божият начин. Ние просто сме използвани да го правим по начина, по който сме научени.

Какво би станало, ако отидете да служите в Африка? Ще откриете напълно различен вид музика. Не само думи, които не знаете, но думи, които не разбирате! Ако се случи да има шрайфпроектор, вие няма да можете да четете думите! Така че трябва ли да разбираме, че християнина няма да може да се покланя в Африка поради тези бариери? Кажете ми.

Помните ли стиха „от утробата му ще текат реки от жива вода”? не се казва река, казва се реки. Многобройни. Повече от една. Това Той говореше за Духа. Думите, които Исус говори бяха Дух и живот. Реки от мъртва вода не е, което се казва, но по-скоро жива вода. Нещо, което е живо е свежо. Когато не е живо то бързо загнива и не е свежо. Тези реки от жива вода могат много добре наред с другите неща, да бъдат песни. Нали?

Словото на Бог композирано с музика. Какво понятие! Уоу, открили ли сме нещо? Не! Псалмите са били наоколо от дълго време. Ние църквата, трябва да оставим оплакването и да хванем плана, който Бог е поставил. Ако приемем Божия модел, това ще стане удобно за нас след време. в известен момент това ще стане нормално. Докато изучаваме по-нататък, ще открием, че спонтанното хваление е много важно в Божия план.