Съдържание Цялата книга на една страница

Глава 5 – НИЕ СТОИМ ПРЕД БОГА

В Изход 20:2-3 четем: „Аз съм Йехова твоят Бог. Да нямаш други богове…”

Бог е най-великата мисъл, най-възвишеното хрумване, най-чистата идея в човека. Въпросът за Бога не зависи от нас. Той ни се дава. Натрапва ни се. Приемаме го отгоре. Вкоренен е дълбоко в съзнанието ни. Един мислител твърди: „Като погледнеш звездното небе и отречеш Бога, ти си или ненормален, или лъжец”. А Емануел Кант допълва: „Две неща непрестанно възбуждат моето удивление: звездното небе над мене и моралният закон вътре в мене”. Величествен е моментът, когато започнем да мислим за Бога. Едва тогава мислим правилно за живота, за себе си и за ближния.

Човечеството, като цяло винаги е вярвало в Бог. Народите чувстват дълбока потребност да вярват. Човек не може без вяра, както и без сърце. За да премахнем вярата в Бога, трябва най-напред да премахнем сърцето, съвестта и разума. Има отделни лица – безбожници. Но не и цели народи. Вярно е, че вярата може да бъде извратена, изкълчена, наситена с много измами, безобразия, суеверия и пр., но все пак почива на тази вътрешна потребност. Това признава още Аристотел: „Всички човеци имат познание за Бога и всички приписват най-високото място на известно божествено същество.”

И ето, Бог се представя на човечеството. Аз съм твоят Бог. Пред нас е центъра на живота, вселената, съдбата. Бог говори. Колко чудно и велико е това! Бог не се крие. У Него всичко е явно. Аз съм Бог, т.е. Аз ви създадох. Животът, тази най-скъпа ценност, имате от Мен. Не ви питах, дали искате да живеете, когато ви поставих, като живи същества на земята. Няма да ви питам, дали искате да умрете, когато изпратя моята слугиня – смъртта, да ви прибере.

С това Бог отнема на   и д о л о п о к л о н с т в о т о   правото да съществува. То е строго забранено. Защото съдържанието му е мрак, измама, суеверие и разврат. И въпреки тази забрана, то още съществува и сред културните народи. Какво търсят, куклички и маймунки в леките коли? Нали, за да предпазват от катастрофи? Нима няма Бог, Когото да призовем за да ни пази?

Апостол Павел нарича корема – бог, а сребролюбието – идолослужение. Имало някъде един много богат скъперник. Като бил на смъртно легло, накарал децата си да се закълнат, че след смъртта му няма да го събличат и къпят, а така ще го поставят в погребалния ковчег. Те се заклели. Но като умрял, първата им работа била да го съблекат. И открили много банкноти, с които било покрито под дрехите тялото му. Жалък идолопоклонник!

В една изложба имало, като експонати най-различни идоли, събрани от цял свят. На края имало златна монета с надпис: „Идол на западния свят”. Кой бил най-жалкият идол? Животът днес е наситен с идоли: имот, наука, техника, политика, жена, мъж, дете, мода, секс, лека кола, вила, световна слава  и пр. Който изгони живия Бог от сърцето си, трябва да постави нещо друго там. Не само природата, но и сърцето не търпи празно пространство. Но всеки идол, всеки кумир, какъвто и да е, трябва да се разруши, защото има Бог.

През Великата френска револция Бог бил “свален” от небесния престол и заменен с върховното същество – разума. Актрисата Майлер представлявала това божество. Във великолепна каляска, потънала в цветя, тя минала по улиците на Париж. Придружавали я представителите на революцията начело с Робеспиер. Поставена в храма „Парижката света богородица”, тя приемала почитанията на тогавашния елит. Изминали 15 години. В Неапол лекар бил повикан бързо при тежко болна жена. На тавана на една кръчма, легнала в гнила слама, той съзрял някакво живо същество, което излъчвало отвратителен смрад. „Коя сте вие?” – запитал лекарят, едва задържащ погнусата си. „Аз бях върховното същество в Париж” – простенала умиращата. Нека да не се лъжем. Бог поругаем не бива”.

Който служи на някой идол трябва много да внимава да не срещне истинския Бог, защото тогава ще му стане ясно колко глупав, жалък и безсмислен е животът му. Само безцелно преливане от пустото в празното.

И днес Божият Син отправя поканата на вековете: „Дойдете при Мене всички, които се трудите и сте обременени и Аз ще ви успокоя”. А чрез пророка Бог ни увещава: „Към Мене погледнете и спасени бъдете всички земни краища, защото Аз съм Бог, и няма друг”.

Младата жена на един лекар обикнала един друг и го напуснала, като взела със себе си и малкото бебе. Лекарят останал сам. Изминали 20 години. Един ден докарали в болницата млад човек в безсъзнание. Лекарят веднага почувствал особена симпатия към него, още повече, че носел неговото презиме. Цяла нощ бдял над леглото му. Скоро младежът дошъл на себе си. Лекарят го разпитал и узнал, че той не познава баща си, защото майка му избягала от съпруга си, но била горчиво разочарована. Гордостта ѝ не ѝ позволила да се върне. „А как се казваше майка ти” – попитал с разтреперан глас лекарят. „Берта” – отговорил младежът. „Синко” – извикал  лекарят – „та аз съм твоят баща”. И баща и син се прегърнали. „Татко, татко” – извикал болният – „за пръв път мога да кажа тази сладка дума”. И младият човек, лишен до тогава от дом, влязъл  в жилището на лекаря, като собственик.

Аз съм твоят Бог. Ти не си сираче. Наричай Ме Татко. Знаеш ли колко сладка е тази дума? Така ли се обръщаш към Бога, когато Му се молиш? Или още се скиташ разочарован от живота, без небесен Баща?

Един японец разказва: „Повярвах в Исус. И колко ми е леко сега! Преди имах много богове. Трябваше да угаждам на всички. Обръщах се на четири посоки към тях. Пред всеки храм произнасях дълги молитви. Сега минавам с дигнато чело край тях. Имам мир – Бог ме люби. Грижи се за мен.”

Помнете Бога! Нека Той да заеме първото място в сърцето ви. Чрез молитва имайте трайна връзка с Него. Бъдете му благодарни. Благодарният е добър, приятен и щастлив. Неблагодарният е противното. Отговорете с любов на любовта Му. Ето Той застава сега пред теб и те увещава: „Сине мой, дай ми сърцето си”.  Какъв е твоят отговор?